Звярът в мен

Проклятието

Седях на дивана бях страшно отегчена.Беше ми адси скучно , а нямаше нищо интересно."Да убием някой по забавен и брутален вачин"засмя се Данте.
-"Може , но сега не ми е до това .... може би следмалко"казах му аз.Осетих някакво присъствие в стаята.Оглидах се в стоята и пак видях онзи паяк при което ме побиха тръпки .Знаех , че е демон ,но беше проклет паяк.
-Подобре приеми човешки облик мразя паяци-потръпнах аз.Паяка се спусно с нишка от тавана до пода като ме гледаше със жълтите си очи.След това се превърна в човек .
-Здравейте милейди-каза Клод.
-Хей-казах му аз все гака отегчено.Известно време мълчеше , но накрая все пак ме попита
-Какво ви има милеиди?-попита Клод.
-Отегчена съм до смърт.-казах му аз с въздишка."Не е хубаво да казваш точно тово пред демон може да поиска да те развесели "леко се разсмя Данте.Клод съвсем леко се подсмихна.
-Да не би да ти е писнало от перушинестият ти приятел?-попита той.
-Не мисля, че сегашното ми настроение е свързано с него.-обясних аз.
-Щом ти е гадже трябва да те развеселява -каза Клод.
-Може и да си прав , но...-но бях прекъсната от паяка.
-Винаги съм прав-повдигна той очилата си."Хах надувко"изстена Данте.
Клод се преближи и хвана ръката ми.
-Изкаш ли да те развеселя-попита той.
-Ами незнам....-замислих се аз.
-Хайде ела -каза той и ме дръпна.
-Демонът ти обича убийствата така , че може да убиеш някого когото мразиш-придложи той докато вървяхме по улицата .
"Харесва ми идеята ,но не му казваи ще се надуе още повече"каза моя демон.
-Може трябва да си прегледам списъка-направих жест с ръце сякаш взимам много дълъг свитък.Клод все още беше с каменна физиономия.
-Данте убихме ли вече Мери
-попитах го аз."Не поне нямам спомен да съм го правил.Е Мери ще си го намери"засмя се той.
-Добре само да си спомня къде живееше-замислих се-спомних си-каза аз.
-Тогава да идем ще бъде интересно да видя как убиваш или ще оставиш мръсната работа на Данте-каза студено Клод.
-Хах мечтаи си .Аз обичам да убивам лично хората от черният ми списък-казах с ехидна усмивка.
-Хъх-изсумтя Клод .Тръгнахме към къщата на Мери.Тя живееше в малка къща на края на градът.Когато наближихме от къщата се чуваше музика.Леко се усмихнах като чух барабани и познати гласове.
-"Лев и Михаил "-казах си аз ."Ол онези със свадбите и погребениата"изсмя се Данте .
-Чудя се дали да ги оставя на теб Данте .Хах ще наемем групата на Лев да свири на погребенията на гостите-леко се засмях.Клод гледаше смръзяващо.
-"Неискам да ме познаят Данте някакъв съвет"попитах аз."Да само една.Частично преобразуване"каза той.Съгласих се на предложението му .Косата ми стана бяла като сняг и червени пера се появиха около главата ми като на индянски вожд.Ноктите ми станаха дълги и остри като бръснач.
Очите ми се промениха в червени .Клод ме огледа с лека усмивка.
-Наистина ти се подчинява нима само заради душата ти?Има ли нещо друго спецшално в теб-приближи се къв мен , а в очите му се четеше любопитство .
-Може би-усмихнах се и влязох в къщата.Клод следеше от разстояние.
-Здравей , здравейте извинете , че закъснях-усмихнах се аз.
-Уол як костюм маце-каза едно момче.
-Радвам се че ги харесва ,но не е костюм драги.-усмихнах се и хванах едно момиче за шията и я захапах.Момчето което хареса ' костюмът' гледаше в захлас.
-Страхотно-усмихна се той .
Другите се разпищяха.
Чух разговорът между Лев и Михаил.
-Дали ще ни плати ако свирим страшна музика тъкмо за атмосфера-каза Лев.
-Хей после ще ни наемат за погребенията.-отбеляза Михаил .
-Толкоз по добре-засмя се Паркър.
Аз се разсмях и пуснах момичето като я пресуших.
Огледах се за Мери коята караше Лев да и помогне , а той Паркъл и Михаил свиреха.
След секунда бях зад нея с ръка минаваща през сърцето и.Кръв се стичаше от устата и.
Лев ме погледна хем оплашено хем се усмихваше.
-Харесвах я , но много командва не искам да съм мъж под чехъл-каза той.
-Но беше такъв друже-потупа го по рамото Паркър.
-Какво стойте свирете ще ви платя -ухилих се аз.Те се спогледаха изненадано и почнаха да свирят.
Повечето хора вече бяха избягали , но имаше един особен.Беше високо момче с къса кестенява коса и сини очи.Тръгнах към него с ехидна усмивка."Не ми харесва този убий го по-бързо"Замахнах с острите си нокти към него ,но Клод ме дръпна .
-Какво но защо?-попитах ядосано.
-Махай се бързо-каза той .Но беше късно човекът който щях да убия направи някакъв знак с ръце .След това посочи мен и Клод.
На лявата ми ръка се появиха черни вириги .Но небяха обиквовенни бяха мърху сожата ми като рисунка.Но усещах как се стягат около китките ми. Видях че същата верига се появила и на ръкатя на Клод който нави пъкава си за да се увери.Само , че беше на дясната му ръка.
Погледнах към тайнственият непознат ,но той бе изчезнал.
-Кокво е това за бога!-изненадах се аз.
-Окован съм за теб-каза нервно Клод."Каквоо окован за тоя Не Не Неее .Ще го обеся със собствените му черва.Как се случи това онзи да не е Аврор гррр" ръмжеше бясно Данте.
-Какво значи това-попитах го като се изправих .
-Означава това -каза той и се отдалечи от мен на около 5 метра след като направи още една крачка веригата на ръката ми леко се затегна.
-И как може да ги махнем-попитах го аз настроена оптимистично.
-Или с друг Аврор или с този който ни окова .А едвали ще склони те са врагове на демоните като нас -каза Клод.
Аз въздъхнах "Предпочитам да беше тенгуто , но не и това копеле"изсумтя Данте.Тръгнах ле си като не пропуснах да оставя пари на Лев и групата му.Забавни са и не мисля да ги обивам , а и си имах по големи паякообразни проблеми.