Звярът в мен

Аврора и Лудоста

Реджи избягваше ловко атаките на Аврора .Изгрежда се забавляваше.
-Свърши по бързо не ми се виси цял ден , а и съм сигупен ,че Алчност ще дойде веднага след като псето му каже за Анастасия. -каза Кимбли.
-Но ако го убия бързо кое му е забавното -усмихна се Александър.
-Май Реджи не е единствения който се надценява .Защо си мислиш , че ще те оставя да го убиеш просто така?-усмихнх се аз.
-О поласкан съм , че няма да ме оставиш да умра -подсмихна се Реджи.
-О любов колко сладка и невинна направо ми се повдига-каза Селкан и бързо притисна Реджи до стената докато беше разсеян.
-Прав си любовта е ужасно нещо-съгласи се Кимбли.
-Хоо явно и двамата сте толкова големи загубеняци , че никое момиче не вие вързало.Не ми казваите ,че сне и детствени .. на по колко сте 20 ..30 ...800 незнам до колко живеят Аврорите .За Кимбли предполагам около 25 или там някъде .И съм убедена , че си няма.Че кой би излязъл с теб не че нещо , но някога да си ....няма значение  -казах с подигравателна усмивка. "Хах удари ги в емоциите "разсмя се Данте както и тенгуто .
-Ах ти малка ...-изръвжа съюзника на Аврора и ме нападна.Аз само се усмихнах и го препънах при което той падна по лице .
-Оо щом се ядосваш значи е права-засвя се Александър.
-Винаги съм права -отвърнах аз.
-Както и да е изкаш ли да видиш как приятелчето ти умира-каза той и изви ръката на Реджи болезнено-искаш ли да видиш как страда ...Хрумна ми нещо може да се позабавлявам първо с него и точно преди да умре да те убия пред очите му за да може агонията да е пълна-засмя се отново Селкан.
-Ама днешните злодей много се надценяват.Защо си мислиш , че ще се стигне чак до там .Аз не съм човек от както се помня , а когато и Данте се пробуди в мен изобщо не съм . В момента заплашваш  умопобъркан психопат който обича човека който се каниш да убиеш .
Мислиш ли , че ще можеш да стигнеш до часта с убиването?-гледах го с обичаината си психо усмивка и поглед.
-О значи наистина ме обичаш-каза през болка Реджи.
-Мисля ,че говориш твърде много-отвърна ми той и заби островърхия си жезъл в рамото на приятеля ми.
Той изкимтя от болка , но това премина в смях .
-Ох така ме възбуждаш ако приискват ми се някой неща-изсмя се Реджи. "Този е луд ... и е мазохист ...Наистина ме обърква в началото изглеждаше скучен смотън зубър , а сега е луд психопад който обича да го нараняват ...Лудоста ти е наистина заразна може да го използваме"каза демона.
-Ти беше тенгу.... има нещо збъркано в теб...Колко любопитно-замисли се Аврора и  притисна кракът си до тови на Реджи.
-Не разбра ли ,че съм възбуден да не искаш друг вид игрички? -каза тенгуто. Селкман се издразни и дръпна Реджи за косата.
-Как искаш да умреш бързо или бавно .Защото знам как се убива прокълнат като теб .-изръмжа му Александър Селкан.
-Да го разкарам или ще се оправиш сам?-попитах аз.
-Сега ще си поиграя с него по късно се надявам да си поиграя и с теб-измърка Реджи и ритна Аврора .Селкан залитна , но се овладя .През това време Реджи извади жезъла и го хвърли настрани.Тенгуто разкри черните си красиви криле и ги размаха силно срещу опунента си.Аврора се опита да се задържи от вятъра който създаваше Реджи. Аз се огледах за Кимбли тъй като се сетих , но нямаше и помен от него.След като спря да размахва криле Реджи откъсна наколко от перата  след което ги стисна в ръката си. Аврора бавно се изправи леко замаян , но готов да посрещне всяка атака . Тенгуто се прицели в него и хвърли перцата който се бяха превърнали в стоманени. Селкман ги избегна и дори хвана едно от тях.
-Изненадващо- каза спокойно Аврора. Реджи се облиза секси и нападна отново.Целта му беше да се приближи максимално и тогаваобгради Аврора с крилете си и те от
черен пух се промениха в лъскава стомана.Кршлата закриваха и двамата и непозволяваха на Селкан да излезе."Не ми казваи , че ще го изнасили."погнуси се Данте.
Чу се гласъ на Александър "Не не престани извратеняк"след това смеха на Реджи."Ама наистина неискам да знам какво прави " каза вълкът. След като крилете се разтвориха.Аврора падна на колене с разрез през устата като усмивка и многоброини разрези порез гърдите и корема . Реджи още се смееше и ме погледна .
-Как желаеш да умре нещастника ?-попита ме той.
-Колебая се .Още мисля за огън , но сега се чудя друго.Ако разпориш корема на човек докато е жив така , че да му излязат червата.Той веднага ли ще умре или ще доживее да види червата си?-гледах съвсем невинно като ангелче.
-Изкаш ли и двете ?Пэрво ще му разпоря корема после ще го изгорим докато не е умрял.-каза той .Явно хареса идеята.
-Но като не е обикновен човек дали няма да отцелее по дълго?-попитах аз."Да освен ако не използваш сребърен нож с просмукана в него тъмна материя с какъвто е петела.Съветвам те да вземеш ножа доста е хубав"каза демона. Погледнах към Реджи и видях ножа в дясната му ръса от който капеше кръв.
-Съгласна съм - усмихнах се аз.
-Колко хубаво.Ставаи любов трябва да завлечем това горе щи трябва да излезем бързо след като го изгорим със цялото имение-каза Реджи и хвана Селкан за аката и го повлече нагоре .Аз го последвах с лека усмивка.
Чу се взрив някъде нагоре в имението .Това значеше само едно Кимбли.Стигнахме горния етаж там Алчност преследваше Кимбли който взривяваше и превръщаше в боба всичко до което се докоснеше.Столове ,маси ,вази .... и ги мяташе към Алчност който неможех да преценя дали е ядосан или се забавлява.
-Идеално ще използмаме луковата глава -засмя се Реджи.
-Лукова глава?-изненадах се аз.
-Така и не му запомних името на този взривяващия-отговори той.Алчност и Кимбли изобщо не обърнаха внимание на присъствието ни. Реджи остави Аврора и го погледна въртеики ножа между пръстите си.
-Ще гориш в ада копеле-изсъска той и се усмихна . Изглеждаше зловещ с тази усмивка най вече заради разреза който му придаваше наистина зловещ вид.
Аврора се изправи и се остави открит и в очакване беше се предал."Ненавиждам такива като него който се отказват от живота , който се предават и в повечето случаи слагат сами края на живота си .Такива който молят за милост и също тези който нямат курага да продължът.Такива хора незаслужават Ада не да достойни .Те са обречени в чистилището което означава вечно бродене... "ръмжеше Данте . Реджи разпори корема на Аврора и червата му се изсипаха .Селкан не извика нито направи някакъв признак че го боли .
-Дано  ... из-го ...... рииш...-почти изтена Александър.
-Странно , че го казваш -усмихна се Реджи. Черни огньове обхванаха ръчете му и той бръкна в очите му и огъня веднага заобхваща тялото на Аврора. Загледах се опиянено в огъня.След това погледнах Ал и Кимбли .Кимбли свърши нещата за взривяване освен стените.Нямаше и накъде да бяга повече.
-Няма да ме пипнеш Алчност -изсмя се Кимбли. Извади торбичка със сяра и допря ръцете си до стената стената започна да почернява .
-Трябва да се махаме бързо ако неискаме  да станем на Фоярверки.-каза Алчност и тръгна към изхода.
Ние го последвахме ,но преди да излезем видях как Кимбли се усмихва победоносно.