Звярът в мен

Тъмната страна на Реджи

Събудих се от мрънкането и глада на демона. Още беше тъмно, погледнах на телефона си и видях, че е четири сутринта. Реджи спеше сладко.
-"Ако стана сто процента ще ме усети"-казах аз на Данте "Дреме ми аз съм гладеееен" изръмжа демона. Аз станах и се преоблякох, но усетих, че някой ме наблюдава. Обърнах се към леглото и видях, че Реджи седеше и ме гледаше с червените си очи.
-Къде си мислиш, че отиваш?-попита ме той.
-Ами аз...Данте е гладен-леко се усмихнах.
-Издирват те. Не трябваше да им  се разкриваш.-каза ми той докато се изправяше и приближаваше към мен.
-Не ми пука, че ме издирват, Данте ще ги изяде "Ооо несъмнено ще го направя" не ме е страх-усмихнах се.
-Знам го-усмихна се Реджи и леко погали бузата ми.
-Ще дойда с теб не съм ти казвал, но ми харесва да гледам как убиваш-усмихна се леко лудо Реджи.
-Добре, но щом ще идваш се облечи -усмихнах се аз.
-Защо?-ехидно се усмихна той. "Хайде де ще умра от глад",ръмжеше демона.
-Хайде побързай,че Данте ще обезумее.-казах на Реджи. Без предупреждение ме целуна "Хах добър начин да те накара да млъкнеш" изсмя се Данте "Въпреки че не одобрявам много това поведение" заръмжа той.
Реджи се отдръпна и се облече без да откъсне поглед от мен. Тези черввени очи направо ме пронизваха.
"Знаеш ли какво се сетих? Онази дето дразнеше майка ти не я убихме. Доколкото помня името ѝ започваше с А... или беше Р."каза Данте.
-"Ол да, Роуз, не се бях сетила. Добре, че знам къде живее. Но искам аз да я убия, а ти я изяж."-подсмихнах се аз.
-План за убийство ли усещам?-усмихна се Реджи.
-Може би-усмихнах се.
Тръгнахме към жертвата ми която сигурно вмомента си спи спокойно. Когато стигнахме, видях че лампите светят и се усмихнах.
Влязох вътре по най хубавия начин...отворих вратата... с крак "Олл обичам ефекното влизане" смееше се Данте.
Извадих ножовете си и се усмихнах. Роуз изпусна шише с вино.
-Оо пропиля хубавото вино колко лошо. Сега ще те накажа за похабяването му-засмях се лекичко и се приближих към нея. Роуз беше с много дълга коса стигаше ѝ до кръста. Беше с къса бяла рокля и диамантена огърлица. На фотьоила срещу нея седеше чернокос мъж който ме гледаше като гръмнат. Реджи се беше подпрял на вратата и гледаше.
-Малка кучко ще си платиш за щетите!-изкрещя ми тя когато се съвзе. Аз я погледнах с луда усмивка. Не прикривах лудоста си. Вече беше време да се позабавлявам.
-Какво мислиш да правиш?-гледаше ме ядосано, но усещах страха ѝ.
-Искам да те разрежа-изсмях се маниакално. "Леле хлапе харесвами когато лудоста те обземе" зарадва се демона.
Метнах единият нож в главата на мъжа "Уул права в десятката, точно между очитее"
Роуз изпищя силно - не знам дали е хубаво или лошо, но сега не ми и пукаше. Приближавах се още, докато тя не опря в стената. Роуз се опита да ме удари с една чиния, но опрях ножа до врата ѝ.
-Цццц, не така. Може някой да пострада-усмихнах се аз.-Жалко за роклята, ще я изцапаме с кръвта ти, но погледни го от добрата страна-ще стане червена. А аз обожааавам червеното-гледах с налудничав поглед.
-Не, не, моля те, ще направя всичко, само ме пощади-заплака тя.
-Уу мразя някой да плаче-плъзнах острието си плавно нагоре. Направих плитък разрез от който се стече струйка червена кръв. Роуз ме избута и тръгна към вратата, но Реджи я спря с не по-малко луда усмивка. Хвана Роуз за раменете, завъртя я и я бутна право към мен. Тя побягна и се заключи в една стая-колко групаво да има дървени врати, улеснява ме повече. "Да я довърша ли?" попита Данте.
-"Не, аз ще се погрижа"-отговорих му аз.
-Дали има някъде тук резачка?-ухилих се.
-Хах, искаш да станеш лудия с резачката?-усмихна ми се той.
Разбих ключалката на вратата и отворих. Роуз звънеше по телефона. Аз се приближих към нея и я приковах за стената. Тя пищеше докато разрязвах гърлото ѝ. Бялата ѝ рокля се обагри в червено. След това се преобразих в Данте, който се погрижи за труповете, облизвайки се доволно. Отвън се чуха сирени на патрулка.
Двама полицаи се опитаха да влязат, но Реджи ги спря на вратата.
-Реджи? Какно правиш тук? Разбрахме, че си мъртъв.-изненадаха се полицаите.
-Не аз, а брат ми Таи е този който и мъртъв.-отговори им той. Нещо прихвана Реджи и той хвана единия полицай и му пречупи врата смееики се. Другият полицай беше шокиран от постъпката му. Реджи взе един нож от земята и разпори другия полицай.
-Чувствого е приятно. Да отнемеш нечий живот. -засмя се той."Хах, не съм вярвал, че ще го кажа, но той не е толкова лош. Този е изкукуригал" засмя се Данте.
Демона погледна Реджи, леко се усмихна и се фокусира над основното ястие. След като приключихме с огощението на Данте, се преобразих. С Реджи отидохме да видим Катрин, тъй като не съм я виждала от доста време.
Тъкмо отварях вратата и смехът на Данте ме изненада.
-"Какво ти става Данте?"-попитах го объркано "Ще видиш "-разасмя се още повече
той. Влязохме вътре, но нямаше никого. Тръгнах към стаята на Кат, когато Реджи ме спря.
-Какво има?-попитах го.
-На твое място не бих. Имам предчувствие-каза ми той "Хах той е праав. Кат е с Кааай! Бързо забрави тенгуто. Явно не се налага да и довеждам Рафаел." засмя се маниакално Данте.
-Да нямаш предвид... дообре.-обърнах се и си тръгнахме. "Хах тази лисица си я бива" не спираше да се смее Данте.
  По късно отново отново отизох при Кат .Тя седеше на дивана и гледаше  неко.Аз седнах до нея и се усмихнах.
-Кат не сме се виждали от много време къде беше?-усмихнах ѝ се аз.
-При родителите си. Твоите може и да не ги е грижа за теб, но мойте ги е грижа-отговори ми тя."Ууу брутално"засмя се Данте.
-Майка ми замина и мисли, че съм с татко. А той ...ъмм... не му пука много за мен, откакто с Данте започнахме да убиваме. -казах и аз.
-Все едно-извъртя очи Кат.
-Амм искам да те питам нещо-замислих се "Хах какво? Защо толкова бързо е заменила тенгуто ли? Ми той умря! Какво, сега и тя ли да умре?" едва не се разсмя Данте "Ох невероятен съм".
-Питай-усмихна ми се тя.
-Какво се случва между теб и Кай? Данте твърди, че...
-Амии...-изчерви се леко Кат.
-Не ми казвай, че си си паднала по него!-шокирах се аз.
-Амии...не бях, мислех го само за секси...Но... знаеш...-прехапа си устните, тя.
-Знаеш ли какво?-попитах аз "Че е страхотен в леглото" изсмя се Данте.
-"Даантее "-едва не се разсмях.
-Няма значение-каза тя.
-Кажи ми дее -прамолих и се аз . Някой отвори вратата и двете с Кат погледвахме .Това беше Реджи странно ,но ве си беше сложил очилата.Тъй се усмихна и ми намигна.
-Ол сега се сетих как върви между теб и господин секси тенгу.Добре си му повлияла дега не изглежда .......като пън -прошепна ми тя.Двете се разсмяхме , а Реджи ни изгледа очудено .
-Ами мисля добре.А и не аз му повлиях каза , че Таи го бил контролирал.-обясних и аз.
-Интересно .Това значи ли , че има тъмна страна?Ако ти направи нещо ще види моята тъмна страна-каза тя.
Скоро влезе и Кай и с Реджи се изгледаха на кръв.
-О горкото петелче остана самичко .Тъжно ли ти е за другата кокошка-смееше се Кай.Забелязах как окото на Реджи леко трепна."Уу оставиги да се избият"
-Изкаш ли да видим какво ще стане и да си направим пуканки.-предложих аз.
-Добре хайде -съгласи се Катрин.
-Какво има петелчо да не хванах болна тема-изсмя се Кай.
-Млъкни преди да те направя на килим-каза раздразнено Реджи.
-Уу колко ме е страх .Хайде давай птичи мозък.-усмихна се злобно Кай.
-Мислех-Реджи се изправи и погледна Кай-да не си цапам ръцете с идиот като теб ......
-Какво каза -изръмжа  Кай-нещо се надценяваш петльо.-махаше злобно с опашка Кай.
Прис това време с Катрин си направихме пуканки и седнахме на дивана.
-Ооо не ти ме подценяваш и то много-отговори му Реджи.
-Хах не ме разсмиваи едва не те убих на няколко пъти благодарение на нея си жив-Кай ме посочи като ве откъсваше погред от Реджи.
-Да ,но тогава не бях с всичките се си сили и сеподчинявах на полицията и  на брат ми .-Реджи се усмихна лудо.
-Значи казваш , че си се здържал така ли?Ол колко изтъркано оправдание.Сега ще изтъркам пода с теб-изсмя се Кай."А накрая аз ще боядисам стените в кърваво червено с тяхна помощ"смееше се маниакално Данте.
-Хах мечтаи си-разроши небрежто косата си Реджи.
Кай изръмжа злобно и  хвърли синият си пламък към него.Реджи го избегна , но явно това беше за разсеиване защото тогава Кай го атакува с катаната си .Направи му дълбока рана на рамуто .
-Така силите не са равни-кадах аз на Кат.
-Май си права да му метнем някой сатър-изкиска се тя.
Кай се смееше докато нападаше .Реджи избягваше атаките му доста бързо.Сякаш това го забавляваше.При една от атаките Кай се остави открит и тогава Реджи заби нож в корема му .
-Хей това е моят нож-изненадах се аз."Явно го е прибрал .Помниш ли , че когато убиваше Роза той прибра единият от ножовете ти"обясни ми Данте.
-"Ол вярно"-спомних си аз."Копеленцето краде от оръгията ни не е честно.Да използва своите....хей чакай малко ножовете ти не са ли намазани с отрова?"попита демона.
-"Ъмм единият е намазан с отрова , а другият със специален наркотик .Незнам кой от двата е"отговорих му и се замислих.Тази атака разяри Кай и започна да атакува и с огън и с катаната.Но след известно време се свлече на земята.Но не заради раната .
-'Наркотик'-казахме едновременно с Данте.
-"Е ще живее ако Реджи не го довърши.Този наркотик парализира за известно време"-усмихнах се .
-Какво ми направи-попита притеснено и ядосано Кай.
Реджи не отговори , а само се приближи до Кай .Хвана го за яката и го вдигна като го гледаше някак зловещо.
-По добре са ги спрем не че не ми е интересно ,но ще изцапа кили и неискам аз да съм тази която ще го чисти-каза Катрин.
-Мм да и аз не се наемам-казах с лека усмивка."Ее спираш на най-интересното."изсумтя Данте.
-Е сега ти си безпомощният-изсмя се Реджи.
-Остави го Реджи-казах аз .
-И защо той нямаше да се поколебае да ме довърши-раздразни се той.
-Но ти използва моя нож.Чудя се какво ли би се случило ако не беше с моя нож?-замислих се аз.
-Пак той щеше да е губещият-в очите на Реджи се виждаше жажда за кръв."Обужавам този поглед назависимо кой и кого гледа така.Остави го да го довърши тъкмо лисицата няма да ни създава проблеми."зарадва се демона.
-Реджи пусни го долу- не послушаха демота си.
Реджи ме изгледа злобно от което се сепнах.Това беше необичаино , но интригуващо и пробуди любопитството ми.
Той пусна Кай който изкимтя от болка .Реджи отново ме погледна по този начин и си тръгна.
-Неможе да го оставим така да кърви на пода-Кат посочи Кай.
-Права си -станах и извадих ножа от корема на Кай.
-Това ми трябва.А сега какво трябва да викна лекар или ветеринар.-усмихнах се "Хах май е за ветеринар ,а щом ще го водите там зощо не го и кастрирате"смееше се неудържимо Данте.
-Не знам-засмя се Кат-по собре да го превържем.-предложи тя.Кай ни гледаше жално "Ритни го много жално  гледа "каза звяра.
-Превържи го щом искаш не е мой проблем-обърнах се и тръгнах към стаята си.
-Но твоето гадже го подреди така и плюс това го оставиха на теб не на мен-заяви Катрин.
-Тогава го остави какво ти пука.Нали и без това обичаш насилието.Та ти си по-голям демон от мен ,а си човек-усмихнах се аз.
-Е така си е-усмихна ми се в отговор.
-Понякога си мекошава това ти е проблема.Но когато си бясна избиваш всичка живо и не живо в човешка форма .Да не дава господ да се случи когато си демон-каза Кат.
Аз си отидох в стаята и легнах беше щур ден.Затворих очи ,но имах чувството ,че ме наблюдават.
Видях жълти очи как ме гледат от тавана. Побиха ме тръпки "Леле, че голям паяк. Бляк. Не ги харесвам. Остават лош вкус в устата" изсумтя Данте.
-"Каквоо паяк. Мразя паяци имам фобия"-втренчих се в мястото където бяха очите, но сега ги нямаше. Огледах се паникьосано- единствено паяк може да ме накара да пищя като момиченце.Забелязах как се придвижва ,а това ме ужаси и се изправих.Но тогава стана нещо неочаквано паяка се преобрази в мъж .Той беше с черна коса жълти очи и носеше очила.Също така беше облечен в черен костюм като иконом.Той ме гледаше смразяващо.Не ме беше толкова страх сега като е човек по ме плашеше като паяк."Този го познавам той също е демон срещали сме се в ада казва се Клод.Внимаваи може да те убие от скука"засмя се Данте.