Звярът в мен

Предателство

Събудих се и осъзнах, че съм влачена и окована. Двама униформени ме водеха нанякъде. Отведоха ме в голям кабинет - там стояха Реджи и някой, когото не бях виждала досега. Беше висок, със сребриста рошава коса. Очите му бяха тъмни, почти черни.
-Сър, доведохме я както пожелахте.-каза единият униформен. Аз погледнах мъж със сребърна коса.
-Сигурно се чудиш кой съм? Аз съм Мейсън, но съм познат като детектив М.-започна да обяснява той "Къв пък е тоя хахавелник?" попита злобно Данте.
-Е Джесика, какво общо имаш с убиеца Данте?-попита Мейсън. -Да имам общо с кого?-попитах го аз объркано. Едва ли щеше да проработи, да се правя, че не знам не е най-великата ми идея.
-Малките ти игрички няма да минат. Реджи благодаря, че ми я предаде. Вече не бях сигурен дали се правиш или наистина си хлътнал. О и съжелявам, че брат ти е бил ухапан от онзи звяр.- усмихна се М.
"Не помня нищичко от снощи, губи ми се почти целия ден"каза Данте.
-Чакай малко! Реджи? Ти ли си ме предал?-изненадаха ме думите на М "Казах ти да не се доверяваш на тенгу, но ти неее,не ме послуша"
-Аз просто...-започна да се оправдава Реджи.
-Мислех, че си различен. Доверих ти се, а ти... Ти ми предаде -започнах да се натъжавам, но бързо се окопитих-...разбира се. Всички ме предават...защо ли си мислех, че си по-различен?-вече говорих студено и строго-Повече да не си се мярнал пред очите ми или ще оставя Данте да те довърши.-казах му аз злобно.
-Но...-Реджи бе прекъснат от Мейсън.
-Значи не отричаш, че си свързана с Данте-попита М.
-Точно така, защо мислите, че Данте започна за убива?-погледнах Реджи-Заради предателството и високомерието на хората, а и защото обича насилието.-казах им аз.
-Е ще ми кажеш ли къде е той и....-преди да довърши го прекъснах.
-Няма да ти кажа нищо, каквото и да правиш-казах на М категорично.
-Много добре, ще видим това. Отведете я в килия.-нареди той и седна на един въртящ се стол.
Един от униформените ме бутна, за да тръгна. Аз ги последвах, но чух част от разговора на Реджи и Мейсън.
-Смятам, че тя е Данте.-каза М.
-Колко точно сте сигурен в това?-попита Реджи.
-Пет или може би четири процента...-това беше последното което чух. Отведоха ме в една килия- вътре имаше само едно легло на два етажа, но очевидно нямаше друг. Влязох и ме заключиха. Седнах на леглото и се замислих. "Сега какво ще кисним в затвора ли? Това не е за мен. Вече почвам да огладнявам"измърмори Данте.
-"Ще се измъкнем, засега не ни издавай"-казах аз на Данте.
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Минаха пет дни откакто съм в затвора. Данте вече не идържаше на глада. В началото не правех нищо, бях ядосана, но започна да ми доскучава и реших да си намеря занимание. Тъй като в килията имаше камери, реших да проверя дали ако попитам нещо детектива той ще ме чуе.
-Хей детективче, може ли листа и химикалка?-попитах аз. Чух глас от говорителя:
-За какво са ти? Ще пишеш самопризнание ли?-попита М.
-Не, да си рисувам. Стана ми много, ама мнооого скучно-казах отегчено.
-Не може-отказа категорично той. Легнах на леглото и започнах да кроя план за бягство.-Минаха пет дни, откакто няма убийства. Това не е добре за теб -каза детектива.
-Мисля, че лъжеш...Убийствата едва ли са спрели -усмихнах се леко аз. Чудя се дали Кай се е сетил да ме покрива докато съм тук. Дано да е така.
Хрумна ми нещо, но не бях сигурна, че ще проработи. Станах и отидох до камерата, скочих и я изтръгнах.
-"Сега да накарам някой от охраната да ми отвори"-казах аз с усмивка. Тогава някой отвори вратата - беше Реджи.
-Бързо, идваи!-каза той като се оглеждаше.
-Измъкваш ме, а ти самия ме вкара в затвора? Оу да, казах че следващият път, когато ми се мернеш пред очите, ще те оставя на Данте.-казах му аз злобно "Настоявам да го разкъсам още тук и сега"каза Данте.
-Тръгвай или ще те изкарам насила!-заяви Реджи.
-Заповядваш ли ми?-леко изръмжах, но тръгнах.
Тръгнахме, той ме заведе до покрива на сградата. "Сега искам да го убия"изръмжа Данте.
-Съжалявам, но трябваше да го направя-започна да говори той.
-Не ми пука - игра си с чувствата ми. Сега се чудя колко точно от казаното е истина-държах се враждебно.
-Моля те изслушай ме-каза той умолително. Поколебах се дали да го изслушам, да си тръгна, или да го оставя на Данте.
-Имаш две минути преди да те оставя на Данте. Избери дали да бягаш или да ми обясняваш. И считай, че когато някой изгуби доверието му, трудно бих му се доверила пак, а ти го загуби.-казах му и скръстих ръце.
-Съжалявам, не знам какво ме прихвана. Май това, че нападна Тай ме разстрои и ми повлия.-започна той.
-Само да одбележа, че нито аз нито Данте помним нещо от снощи -казах му "Странно и аз не забравям такива неща. Най лошото е, че не помня, че съм захапал тенгу." измрънка Данте.
-Наистина ли?-замисли се Реджи.
-Имаш още минута и половина-подсетих го и посочих ръката си, на която нямаше часовник.
-...чувствата ми към теб са истински, повярвай ми -каза и направи крачка към мен.
-Не съм сигурна в това. Ти ме предаде. А аз най-много мразя предателството.-отвърнах му .
-Моря те, повярвай ми Джес-продължаваше да се приближава той.
-Този път ще те оставя, но следващият не знам дали ще мога да спра Данте-отстъпих крачка назад. Но преди да направя каквото и да е Реджи ме сграбчи и полетя.
-Пусни ме неднагааа-почти изпищях аз.
-Добре щом искаш-видях ехидната му усмивка преди да ме пусне. Аз полетях надолу което ме изплаши.
-Нямах предвид буквалноооо-извиках му. Тогава Реджи ме улови, все още с усмивка.
-Еее ще ме изслушаш ли сега? Няма на къде да бягаш, плюс това, знам че те е страх от високо.-подкани ме той.
-Добре, но по-бързо ме свали на земята!-подканих го аз.
-Не още, първо ще ме изслушаш и тогава. - каза Реджи "Нека го убия още сега" заговори демона.
-"В никакъв случай доста сме високо "-отказах предложението му.
-Предадох те на М, но това беше голяма грешка, за която съжелявам. Не знам тогава какво ме прихвана. Обичам те, разбери го - от известно време върша само глупости прости ми.-започна да обяснява той.
Когато каза "прости ми" ме накара да се поколебая дали да му простя. Преди решението ми да не му простя и да го оставя на Данте беше категорично. Но сега ме разколеба "Нима наистина мислиш да му простиш? Размекнала си се Джес, трябва да се стегнеш! Къде е убиецът в теб?"изненада се Данте.
-...Аз ...не знам-колебаех се в решението си.
-Моля те Джес, прости ми -погледна ме жално.
Гледаше толкова сладко, че можеше да разтопи и лед.
-Добре, но не ме карай да съжелявам, че съм ти простила.-предупредих го аз "Ох, защо просто не го убия? Ако го направя, въобще няма да съжаляваш" каза гневно Данте. Реджи ме погледна със сладка усмивка.
-А сега искам на земята -казах му строго "Може ли поне да му ускубя перата? Така няма да може да лети повече."изсмя се леко демона.
-Както желаеш, но първо защо не погледнеш града? От тук се вижда прекрасно в целият си блясък и красота-заговори омайно той. Погледнах и наистина гледката беше прекрасна.
-Красиво е, но предпочитам да съм на земята - отвърнах му аз. Реджи ме остави на една поляна и ми се усмихна. Аз се усмихнах и го бутнах, така че да падне. Той се строполи на земята което ме разсмя. Той ме погледна изненадано, но се усмихна и му подадох ръка. Реджи хвана ръката ми и ме дръпна, при което паднах върху него.Аз се подпрях с ръцете си и се озовах лице в лице с Реджи. Той се бе подпрял на лактите си и ме гледаше с усмивка. Потддадох се на желанието си и го целунах нежно. Той ми отвърна и задълбочи целувката. Когато се разделихме той се усмихна ехидно.
-Ако още веднъж ме предадеш ще те убия, обещавам ти-казах му сериозно.
-Не ме е страх от теб, а и няма да те предам-усмихваше се той сладко. "Мразя щастливите моменти."изръмжа Данте.