Звярът в мен

Кат и Джес. План втора стъпка

-До момента в който ми писне, а това е сега-аз също ѝ прошепнах и се усмихнах. Кат ми отвърна на усмивката и седна на дивана.
-Какво точно се случи?-посочи тя лицето ми, тъй като беше в рани.
-Нали знаеш, магьосника никога не разкрива номерата си-намигнах ѝ аз.
-Е хайде де кажи-умоляваше ме тя.
-Не сега.-изправих се до седнало положение и се приближих до Кат.
-Добре-съгласи се Кат.
-Удивителна си, ставаш за актьор-казах ѝ весело.
-Да знам.-намигна ми тя.
-Оу и скромна.-започнах да се смея, Кат също се засмя.
Реджи забеляза, че съм будна и дойде при нас.
-По-добре ли си? Може ли да ти задам няколко въпроса?-попита Реджи.
-Да добре съм. Какво искаш да знаеш? -попитах го аз.
-Защо ви преследваше? Как се измакна само с няколко рани? И защо точно вас преследваше?-започна да разпитва Реджи "Този нещо много разпитва"
-Незнам защо. Може да е бил гладен. И нямам идея защо ме остави жива, мислех че ще умра-отговорих му и усещах как Данте искаше да го разкъса.
-А защо ни преследваше, може да отговори само то-каза Кат.
-Да, кой знае какво си мисли това чудовище. Може само да предполагаме, но не може да сме сигурни на сто процента.-довърших аз.
-Ясно...-преди да довърши Реджи бе прекъснат от Таи.
-Джекика ще се включиш ли в екипа ни?-попита ме развалнувано той.
-Аз какво?-наистина се изненадах от въпроса му "Май планът ти се осъществи по-рано от очакванията ти" изсмя се Данте.
-Ще се включиш ли в екипа ни?-попита отново Таи.
-Все още мисля, че е прибързано, но така може да те държим под око. Ти си някак съмнителна-каза Реджи докато си наместваше очилата.
-Тя? Съмнителна? Не. Не. Не. Не. В никакъв случай-каза саркастично Кат.
-Стига.-побутнах Кат докато се смеех-Добре, ще се вклюуча в глупавия екип, но заедно с нея-посочих Кат.
-Добре.-въздъхна Реджи.
-Това ще е страхотно!-усмихна ни се Таи.
-Ще отседнете в хотела в който сме и ние, за да ви наблюдаваме, за да сте в безопастност.-заяви Реджи. "Леле този е директен. Казва каквото мисли, без да му пука. Това ми харесва, но не променя факта, че е проскубана кокошка-петел" каза Данте, като при думите петел и кокошка ръмжеше силно.
-Добре, а има ли нещо сладко за ядене?-попитах с надежда, защото просто умирах за сладкиши.
-Нека ви заведем в хотела. Там ще си поръчате-каза ни Реджи.
-Но за ваша сметка-каза с усмивка Кат.
Отидохме в хотела. С Катрин бяхме в една стая. Беше огромно, имаше две големи легла. Едното беше червено, а другото лилаво. Веднага отидох на червеното.
-За мен червеното-казах, при което скочих върху леглото.
-Това беше очевидно, нямаше нужда да ми го казваш-намигна ми тя.
Легнахме и започнахме да си говорим. Първо обсъждахме Рафаел и как искала той да я захапе и да пие от кръвта ѝ. Сигурно говорихме за Рафаел два часа. После разбира се за моя Магнус и как май съм единствената, която няма да избяга от него докато свири на чаринго. И че котешките му очи ме побъркват. И за Магнус говорихме около два часа. Чувах Данте, който се оплаква колко досадно било да слуша момичешки глупости. След това си поръчахме сладкиши и си пуснахме другата серия на  Shadowhunters.  Така прекарахме ноща.