Инсценирано нападение

184 23 2
                                    

Таи и Реджи бяха шокирани от действията на Данте. Не бяха очаквали, че ще направи такова нещо.
-Трябва да намеря приятелката си Джесика, онова нещо преследваше и нея, но тя изостана и не знам дали е добре.-говореше Кат с тревога в гласа.
-Да я потърсим.-каза Таи и погледна момичето което се е сгушило в него.
-Да и нека да е по-бързо.-подтикна ги Реджи.
Тенгутата придружавани от Катрин тръгнаха да издирват Джесика.
-Къде я видя запоследно?-попита Реджи.
-Ами, мисля че беше... натам-каза Катрин и ги водеше към мястото. Нощта бе тиха, но съвсем неспокойна, особено с чудовището което броди наоколо. Когато бяха почти стигнали мястото, се чу вик за помощ. И тримата се насочиха към източника му. Когато стигнаха на мястото, видяха момиче, което очевидно бе нападнато.
-Джесика!-почти изпищя Кат и отиде до приятелката си, която явно беше в безсъзнание.
Таи се преближе и взе Джесика.
-Явно е била нападната от него.-заяви Реджи.
-Оу благодаря, не знаехме Шерлок-каза му Кат. Реджи видимо се засегна от коментара ѝ.
-Извинявай, но това е приятелката ми. И не ми е до ненужни пояснения-каза леко нервно момичето. Реджи намести очилата си.
-Да се връщаме. Може да се появи и да си иска жертвите.-каза Таи и тръгна към полицейския щаб. Реджи и Кат тръгнаха след него. След десет-петнадесет минути бяха стигнали. Таи остави внимателно Джесика на един диван. Тя имаше няколко рани по лицето и по тялото. Катрин седна на един стол близо до приятелката си. Реджи отиде да оправя някакви документи, а Таи остана малко при момичетата, след това отиде при брат си. По едно време Катрин стана и отиде до Джесика.
-Докога мислиш да се преструваш?-прошепна ѝ Катрин.

Звярът в менOnde histórias criam vida. Descubra agora