Звярът в мен

Тенгу на гости

Не можех да заспя, мислех за случилото се. Въртях се, мислейки за онази червена лисица, за това как Реджи ме спаси.
-Още ли не можеш да заспиш? - попита ме Кат.
-Да - въздъхна аз.
-Как мина срещата с Реджи?-подсмихна се Катрин.
-Ами в началото ми беше скучно, с изключение на коментарите на Данте - казах ѝ аз.
-Е, Реджи си изглежда скучен- усмихна ми се тя.
-После отидохме в някакъв ресторант. По едно време се измъкнах и може да съм убила няколко човека.-усмихнах ѝ се.
-Не се и съмнявам в теб - каза ми Кат.
-Срещнахме другият убиец-продължих аз.
-Така ли? Момче ли е? Как изглежда? Сладък ли е?-започна да разпитва Кат.
-Да мъж е. Казва се Кай. Той е висок и червенокос и е китсуне. -отговорих и .
-Харесваш го-заяви тя.
-Какво? Не, защо да го харесвам?-изненадах се от отговора ѝ.
-Защото е убиец. Искаш да разбереш повече за него. Поне аз искам. -усмихна ми се Кат.
-Да, искам да разбера защо се опита да ме убие. И постоянно ме наричаше коте. Сякаш мислеше, че съм слаба и безпомощна.-казах ѝ.
-Наричал те е коте?-засмя се Кат
-Да - отговорих ѝ.
-Но ако пак се опита да те убие ще трябва да мене през мен.-каза сериозно Катрин."А не не искам пак да съм длъжен на някой. Въпреки, че я харесвам."каза Данте.
-А Реджи заподозря ли нещо?-попита ме Кат.
-Ам...видя Данте.-отговорих ѝ.
-Какво? Как?-гледаше ме изненадано тя.
-Даа..и още е жив-казах и с лека насмешка.
-Не го вярвам дори да га видя-засмя се тя.
-Да спасих го от Лиско - казах с усмивка.
-Лиско!?-започна да се смее.
-Така де Кай-засмях се и аз.
-Добре хаиде да заспиваме, иначе Таи и Реджи ще се занимават с още един убиец-каза Кат и се засмяхме.
На сутринта се събудих от миризмата на пържени яйца и бекон. Станах и се облякох.
Отидох в кухнята видях, че Катрин е направила закуска.
-Хей -усмихнах и се.
-Добро утро Джеси-усмихна ми се в отговор. Седнах до нея и започнах да ям. Погледнах към дивана и видях Реджи, който лежеше по корем гол до кръста и с разперени крила."Ама тоя какво се е разпръчил, да не си е у дома?"коментира злобно Данте.

-Обясни ми това-Кат посочи тенгуто на дивана.
-Ами...онова китсуне щеше да го убие и аз го спасих и го донесох тук.По-точно Данте - отговорих ѝ.
-Това го разбрах. Питам защо е на дивана? Сега няма да мога да си гледам филма. Тъкмо оправиха телевизора. Щях да гледам Рафаел цял дееен, а сега трябва да гледам на телефона. А на плазма се вижда по добрее.-оплака се Кат "Ох жени да ви имам проблемите " изсумтя Данте.
-А, това ли бил проблема?-разсмях се аз.
-И в прочем, без очила май е по-добре-прошепна ми Катрин. Погледнах към Реджи
-Не знам. Но крилата му изглеждат пухкави.-загледах се аз в крилата му."О я стига били пухкави. Струва ми се ,че ще хвърчи перушина." изръмжа Данте. Едва не се разсмях на коментара на Данте, този вълк има страхотно чувство за хумор.
-Е какво ти се прави?-попитах Кат.
-Щях да предложа да гледаме филм, но-тя погледна към дивана-някой се е излегнал на него-каза тя. Видях как черните крила се раздвижват и че Реджи се е събудил. Той си сложи очилата, седна на дивана и се огледа.
Чудех се дали сега ще ме вкара в затвора."Един грешен ход от негова страна и ще го разкъсам" изръмжа Данте. Реджи  погледна първо Катрин после и мен.
-Тя знае ли за...-преди да довърши Кат го прекъсна.
-Ако питаш дали знам за Данте отговора е да -заяви Кат."Да не би да сваляте картите?" изненада се Данте.
-Разбира се, както и предполагах, сте замесени. Но не очаквах да си убиеца - смятах, че ви е съюзник. -каза Реджи.
-Сега какво? Ще ни затвориш ли?-попитах го.
-Не. Ти ме спаси. За което съм ти благодарен. -погледна ме той с лека усмивка.
-Но ние сме квит, ти спаси мен аз-теб-казах му аз.
-Да, но ти не ме спаси само от китсунето, а и от Данте.-каза ми той докато ме гледаше в очите."Донякаде е прав, но все още обмислям как да го сготвя. Какво мислиш - на грил, печено, пържено, с картофи или зеленчуци на скара или пък шишчета.... има тоооолкова начини да сготвиш пиле или по-точно кокошка." каза Данте.
-Сега, ако може са се облечеш и да се разкараш от дивана, защото искам да си гледам филма.-нареди му Кат.
Реджи я послуша, крилете му изчезнаха и той си облече костиюма. Преди да отиде в своя апартамент, той отново ме погледна. "Този ако не спре да те зяпа, ще му изтръгна очите" заяви Данте.
След като Реджи излезе, с Кат седнахме на дивана и си пуснахме филм. По дивана имаше няколко черни перца. "Тоя да не би да си е скубал перушината тук? Я да се върне веднага и да почисти"каза Данте ядосано. Аз взех едно от перцата-то бе малко и пухкаво. "Хрумна ми нещо-преди да го изям, ще му оскубя перушината и ще направим няколко възглавници" засмя се той. Кат бе зяпнала телевизора и не можеше да откъсне очи, защото даваха сцена с Рафаел. Аз си играех с перцето, докато не забелязах, че дават сцена с Магнус. До края на деня гредахме филми и ядохме пуканки.