Звярът в мен

Сенките се раздвижват

Трябваше да избирам на кой да помогна , но неможех да реша."Ако спасиш приятелката си ще съжаляваш за Тенгуто ли ?Не те разбирам неразбирам човишките чувства.Аз бих спасил Кат не него.Но все пак ако го спасиш и Кат умре какво ще правиш?"смееше се Демона ми.
-Аз....аз.....немогаа- усетих как горещи сълзи се стичат по бузите ми.Как тъгата ми за пореден път се превръща в гняв и омраза. Странно чувство ме обвзе и от собствената ми сянка ме погледнаха четири червени очи."Невероятно .Сенчестите хрътки моите подчинени .
Изненадваш ме колкото повече гняв и омраза испитваш толкова повече от силите ми придобиваш.Но и така сенките може и да не са достатачно силни за да спрат Балтазар или Анастасия"каза лукаво демона .
-"Ако Реджи умре то се знае , че ще иде в Ада така ,че ти ще го измъкнеш от там"-казах му аз и накарах сенките да атакуват Анастасия .Те се стрелнаха към нея.Едната сянка се уви около краката и , а другата я захапа за ръката.Анастасия изпищя и пусна Кат.И с един замах изтръгнах гръкляна и .
Това привлече вниманието на Балтазар . Реджи се опита да се измъкне но безуспешно.
-Кажи збогом на приятелчетата си докато можеш защото белия вълк е следващ.Или за да е пълно страданието ти ще убия нея пред очитети докато ти сървиш до смърт -усмихна се коварно Балтазар.
-Жалко за теб ядоса ме , а това значи смърт-отвърна му Реджи с коварна усмивка.
Катрин дишаше учестено и с всяко вдишване се ядосваше все повече и повече .Аз погледнах към Реджи .Под очите му отново се бяха появили онези символи но бяха много по ясни .Едната му ръка гореше с черен огън , а очите му се бяха замъглили от злоба.
-Ол колко ме е страх от пиленцето-изсмя се Балтазар.
И изтръгна сърцето на Реджи.Той изплю кръв и се усмихна зловещо.
-Но как. ... да не си прокълнат?-изненада се той.
Реджи облиза кръвта от устата си и хвана противника си за шията."С всеки изминал ден този става все по шантав и луд.Вярно са казали хората лудоста е заразна.Не се разсеиваи противника ти още не е мъртъв"каза Данте.
Аз погледнах към трупа на Анастасия. За моя изненада раните и зарастваха пред очите ми.Кат също погледна и изръмжа.
-Тази е моя ще я разпоря и ще я накарам да изяде вътрешностите си-заръмжа тя .Анастасия се изправи и ни погледна .Очите и бяха станали зелени като на змия , а вените и капилярите по лицето и черни.
-Ще си платиш за дето ми сасипа дрехите .-закани се тя , а гласът и беше странен дебел и висок .
-Господарке на този тегне проклятие което ми пречи да го убия -каза магьосник едва задушаващ се от хватката на Реджи.Лаерт се прокрадваше в сенките готов за атака и следящ всичко.Преди да направя каквото и да било Кат нападна жената.Тя спря приятелката ми само с поглед.Очите и ва двете станаха бели и вито една от тях не мърдаше и немигаше.
-Какво става?-гледах ги аз неразбиращо и оплашено.
"Нищо живото застрашаващо .
Само може да я направи по луда от обикновенно .
Психическа атака от любимите и може да те побърка съвсем в неината реалност . Не трябва да ги закачаме може нещо да се обърка и приятелката ти да загуби паметта си."обясни Данте.
Отново погледнах към Реджи който облизваше с ехидна усмивка бузата на Балтазар.
"Този да не е Би ?"изненада се демонът ми.
-Отвратително .... опасявам се , че не си мой тип и ако обичаш престани-каза Балтазар.
Реджи изръмжа и го погледна в очите.
-О а толкова се надявах -подсмихна се той -започнах да те харесвам икономче-прошепна му тенгуто на ухо.
-Колко скучно в накова имение само двама ли има няма ли и за мен някой претендент-сиднах аз на пода и ги погледнах.Реджи облиза врата на иконома и ме погледна.
-Да не би да ти доскуча-попита ме Реджи.
-Да -отвърнах отегчено.
"Копелето не може да умре , но може да го оковем "предложи вълкът.
-Престани бе мъжки-изтумтя
иконома.Това зарадва Реджи и отново се усмихна.
-Окови го и си играи с него колкото искаш -казах му .
-Не е лоша идея тъкмо ще мога и да му източа кръвта-облиза се той.
-Куче намери вериги-погледна Реджи към Лаерт.Той дори не обърна внимание на това което му каза.
-Лаерт намери заради мен-усмихнах му се.Той ме погледна и без да каже нищо излезе.
-Хах както казват Жената и звяр ще опитоми....Ал как ли е в леглого-подсмихна се Балтазар . Реджи изръмжа раздразнено и го удари в стената ."Щракни трипъти с пръсни и кажи ундо"каза изведнъж Данте.
-"Но защо?"-попитах го аз.
"Ще видиш.Просто го направи"-отвърна той.
Аз направих точно каквото ми каза и изведнъж Катрин изръмжа и две червени перза се появиха на главата и прикрепени с индианска лента.
-Лаира?-подсмихнах се .
"Да Анастасия ненавижда Лаира .Мразят се като куче и котка .Моята вълчица ще я разкъса .А щом победи в света на Анастасия ще се върне в съзнание тук"обясни демонът ми.
-Ол ядосах птичето .Хайде убии ме хах ако можеш-присмя се магьосника.
-Що за магьосник е?-попитах аз."Кръвен трябва да пролее кръвта си за да прави магия"отговори ми Данте .
Лаерт се върна с вериги и Реджи окова с радосн своя пленник. Химерата заоглежда Катрин и Анастасия.Те дори непомръдваха сякаш бяха умрели изправени . Реджи се приближи до мен и сложи ръка на раменете ми.
-Е какво предлагаш да му направя.Да му клъцна ли ...-подсмихна се той злорадо като направи ножица с ръце сочеики чатала на иконома.
-Не би посмял-погледна той оплашено към нас.
"ХАХ та то това му е любимото занимание ако му го отреже Балтазар ще се самоубие.Оо май лудоста му действа доста добре"изсмя се злобно Данте.
Тогава чухме изтеричен луд смях и когато се обърнах видях , че това е Кат.Тя държеше главата на господарката на Алчност в едната ръка гледаики я в очите и смееики се изтерично.
-'Браво вълче'-каза Данте чрез мен.
-'А сега Делта Шест '-напеди и той.Катрин изтръгна сърцето на жената и го изяде след това с кръвта и изрисува лицето си като индианец.Накрая една сянка със зелени очи премахна тялото оставяки само главата в ръцете на Кат.
-Каква загуба....е ще го преживея.Е беше ми забавно с вас , но мисля да си вървя.-каза Балтазар и се освободи от оковите правеики нещо с ръце и изричаики странни думи.
Оковите издрънчаха падайки на пода.
-До нови срещи Данте и на теб прокълнат перверзнико -каза иконома и изчезна."Типично ще офеика веднага щом убият господаря му .Страхливо копеле.Може да е силен , но си остава страхливец"изсумтя недоволно демона ми.
-Оо играчката ми избяга сега с какво ще си играя-той ме погледна с ехидна усмивка.
-Като за начало да намерим къде се дяна Кимбли.-казах аз и тръгнах към вратата.Реджи леко се нацупи и тръгна след мен.Лаерт изчака Катрин да излезе преди него и след това ни последва.
-Хей като си куче защо не душиш за да открием онзи взривяващия-усмихна се тенгуто.
-Затваряи си човката петел , че да не станеш на пилешки хапки -изръмжа му Лаерт .
Двете с Кат се разсмяхме заедно с Данте.
-И все пак лаерт можеш ли да надушиш Кимбли?-попитах го аз. "Както и той така и ти можеш ако го поискаш"вметна демона.
-Намери си го сама не ми пука
къде е идиота Кимбли-каза спокойно химерата.
-И сега трябва да обикаляме цялото място заради онзи ли?-попита Реджи.
-Скучно.Хайде да убием някой-ухили се Катрин.
-Или да го зарежем-каза Лаерт.
-Аз съм За да го зарежем-усмихна се Реджи.
-Щом ви не изнася се разкараите сама ще го намеря.-казах им аз и тръгнах по коридора.
-'Добре и какво се очаква да душа като куче ли?'-попитах Данте."Не просто се съсредоточи в ароматите който се носят във въздуха ще можеш да ги различиш и проследи тази която ти е нужна"каза той.Направих както каза и разбрах , че Кат и Лаерт са напуснали имението, но Реджи още беше наоколо както и Кимбли.Тръгнах към подземието където се намираше приятелчето на Алчност. Докато вървях усетих присъствието на ощи някой.Когато стигнах мястото някой ме спря очаквах това да е Реджи , но за жалост не беше той .
-Какво търсиш тук-попитах раздразнено аз.Аврора Селкан ми отвърна с широка усмивка.
-Дошъл съм за теб -каза той.
-Имам да си уреждам сметки с неб .-подсмихваше се той злобно.Той протегна ръка към мен , но някой я хвана преди да ме докосне.Този път ваистина беше Реджи.
-Жадувам за кръвта ти Аврорче-каза тенгуто с ехидна усмивка. "Този нали беше пуика така де петел .... Защо се държи като вампир .Доколкото схващам той не жадува само неговата кръв очертава се , че иска кръвта на доста хора "коментари демона.Вратата зад мен се взриви и от вътрешноста излезе Кимбли.
-Докога ще те чакам Александър?-усмихна се той.
-Извини ме Кимбли , но имам една работа за довършване ,но ще се наложи да я отложа-отвърна Аврора .
-Не мисли , че ще се справиш лесно с мен - предопреди го Реджи стискаики по силно ръката му.
-Предаите на Алчност , че е идиот и напускам -изсмя се Кимбли.
-Възможно е малко да те подценявам , но ти много се надценяваш тенгу-отвърна му Александър. "Как предпочиташ да ги убием .
Нека е мъчително и нека се мъчат дълго"изръмжа развеселено Данте.
Реджи гледаше Аврора с неприязъм и с злобна усмихвка.
-Хайде да си поиграем.Играи си с мен Авроре-засмя се Реджи като дръпна Селкан към себе си.
-В тази игра ще свършиш като печено пиле-отвърна му той и жезъл се появи в ръката му.
Аврора замахна с жезъла да удари Реджи , но той го избегна бързо.Така те двамата затанцуваха танца на войната. Кимбли не беше много заинтересован и просто ги гледаше отегчено.
-'Попита как искам да убия... ами не знам защо си мисля за огън'-казах на Данте с усмивка.