Звярът в мен

Хакера

От няколко дни майка ми имаше проблеми с компютъра .Явно имаше вирус и се опитваше да го блокира за да не загуби ценната информация .Леля също се опита да и помогне , но сама влоши нещата .Клод не беше много заинтересован от това и си стоеше кротко."Не ми изглежда като вирус ако беше вирус досега или да са го спрели или той да е свършил работата си.Изглежда ми като хакер познавах един такъв човек или по скоро демон.Човек с демонични способности които използваше върхо компютрите и можеше да хакне всичко и всеки"
-'Данте незнаех , че разбираш от техника '-изненадах се аз.
"Естествено , че разбирам за кой ме вземаш за бабати?"отвърна Данте.
-А не трябва ми специалист по компютри-измрънка накрая майка ми.
-Ти си идиот как може да не съхраниш информацията другаде-почти извика леля.
-Имах си друга работа и нямах време за това-отвърна майка ми.
-И заради това сега може да изгубиш всичката си информация-продължи леря.
-Дгесика е виновта ако не я покривах Келър щеше да я погне.-защити се мама обвинявайки мен .
-За какво ти е било да ме прикриваш мога да се оправям и сама-казах аз.
-Добре тогава и без това компютъра вече е заминал .Вече няма да те прикривам нека Келър Блек да те преследва.-каза тя раздразнено.
-Не ти трябва да се занимаваш с този .Яко му хлопа дъската ..... ако вобще е бил нормален .-подсмихна се Реджи. "Че то нормален полицай има ли?Аз мислих , че всичките са луди и малоумни"присмя се Данте.
-То и на теб ти хлопа и си бивш полицай-усмихнах се аз.
-Това беше малко грубо-каза Реджи.
-Но е вярно-усмихна се лукаво Клод.
-Може би малко-съгласи се той.
-Скучно ми е-каза отегчено Кат.
-Да излезем -пренложих аз.
-Аз съм съгласен -усмихна се Кай.
-Никой не те е питал-заяде се Реджи.
-Нито пък теб-отвърна Кай.
-Никой не е питал и двамата-каза им Кат.
-Ако желаят нека дойдат -усмихнах се аз.
-Махаите се всички тъкмо да стане по тихо -казя мама.
-Да Клод иди и ти иска ме малко тишина-продължи лела.
-Не , че е шумен , но ме изнервя-каза майка ми.
-Да господаря-поклони се Клод на леля .Ние излязох ме и тръгнахме към парка.Лисичката тичкаше по петите на Катрин.Някой хора я гледаха и искаха да я погалят.Лисичката Кай на двапъти щеше да се сбие с един пинчер ,но заради Хитбула неможа дори да го приближи.
Няколко момичета следяха Клод, а той дори не им объпна внимание."Пън както винаги .
Вместо да се възползва си остава пън"коментира Данте.
Но един човек ми направи впечатление .Беше мъж със сребриста коса и бяла престилка .Носеше лилави панталони и блуза на райета .Носеше кръгли очила и много ми напомняше на Щайн , но го нямаше онзи бълт от главата му и шевовете.Но също като него пушеше и имаше онзи блясък в очите."Неможе да бъде "зарадва се Данте.
-Какво има Данте?-почти прошепнах аз.Реджи ме погледна с едно око."Този ... това е Йохан.
Той е човека който отвори поптата на ада.И е първия който се опита да ме призове.Е неуспя от първия път , но в крайна сметка ме призова .Щях да го изям , но вместо това реши да сключи зделка с мен Хах наистина го харесвам този никой никога не се е опитвал дори ни си е помислял да преговаря с мен"заобяснява Данте.
-Интересно-замислих се аз и погледнах Йохан койтоо седеше на една пеика.
-Какво има Джес?-попита с любопитство Кат.
-Онзи човек .Данте каза , че го познава и е първия който го е призовял .Стана ми любопитно-казах и.
-Да идем при него?-попита тя.
-Да защо не-усмихнах се.
-По добре не-каза категорично Реджи.
-Добре мама - усмихнах се .Кат се разсмя дори и лисичката се изкиска.Аз отидох към човека той ме погледна издишваики облак дим."Кажи му много здраве от Данте набас , че ще си глътне граматиката "засмя се Данте.
-Йо много поздрави от Данте - подсмихнах се.Йохан тъкмо дърпаши от цигарата и като , чу Данте се задави и закашля.
-Май беше прекалено директна-каза Кат.
-Данте ли каза?-попита шокирано Йохан.
-Да -усмихнах се.
-Колко интересно знаех си , че отново ще срешна кошмара на Ада Данте Кръвожадния-каза той пушеики цигара.
-Да не би Данте да е в теб?Колко интересно каква приятна изненада.Караме де искам да ппавя хиляди експерименти .Каква ли издръжливост и сила има човек с демон от клас 1 ?-говореше лудия учен и очилата му проблясваха .Напомняше ми страшно много на Щайн."Какво ли би станало ако лудите учени се срещнат?Дали ще правят експерименти заедно?Или ще си правят един на друг и ще споделят опит?"замисли се демона.
-По добре е да не среща Щайн -каза Реджи сякаш разбра за какво си мислим с Данте.
-Ще бъде интересно-казах и го погледнах.
-Един луд учен е предостатачно. Сега са двама по добре да не се срещат-отвърна Реджи наместваики очилата си.
С Катрин се спогледахме след това погледнахме Йохан.
-Какво мислиш за експериментите и дисекцията?-попита Кат.
-Че те са смисъла на живота естествено.Благословия е когато имам възможност за нови открития и ексрименти .-говореше опианено той.След това вниманието му се насочи към Клод.
-Демон хъ?-каза Йохан и тръгна към него.Заоглежда го с лукава усмивка.
-Колко въпроси и идеи ми идват в момента.Демоне служиш ли на някой или си свободен ? - усмихваше се почти страховито Йохан.
-Аз съм просто един проклет иконом-отвърна студено паяка.
-Чудесно , чудесно никога не съм си играл с такъв демон-засмя се учена.
-Ха Клод май ще му станеш опитно мишле-засмя се Реджи.
Йохан отиде към Реджи и го погледна преценително.
-Йокаи тенгу вече си имам такъв в лабораторията ... но ти си по различен има пещо много мрачно в теб -продължи той.
-Явно и ти ще си опитна мишка-върна му го Клод.Йохан хвана лисицата за врата и я огледа.
-О моят приятел Кай защо не се показваш - усмихна се сладко Йохан. Кай се ппеобрази и погледна човека пред него.
-Ъм... здравей Йохан-поздрави го той с неохота.
-Или не са добри приятели или и с него си е правил експерименти-прошепна Кат."Как ли по точно си е играл"попита перверзно Данте.
-А може и двете -отвъртах и аз.
-Искам да те запозная с някой-погледнах аз лудия учен.
-С кой ?Интересен ли е мога ли да правя експерименти с него ?А може ли да ми дадеш този демоничен иконом?-заразпитва той.
-Демона не може защото ми трябва , но за човека с който ще те запозная може да правиш каквото желаеш -казах му аз.Клод се подсмихна когато казах , че ми е нужен.
-По добре му го дай тъкмо да се отървем от паяка .... а ако не ще взема спреи против насекоми-заяде се тенгуто и се усмихна лукаво.
-Тогава аз ще ти отрежа крилцата-отвърта му Клод.
-Хайде пробваи-изръмжа тенгуто.
-С удоволствие-каза Клод и извади златни ножове от сакото си.
-Ако единия умре ще го използвам за експеримент - усмихна се Йохан.
-Ако единия умре аз ще довърша другия.А ако и двамата отцелеят ще ви убия -ухили се Кай.
-Но може също-започна Реджи и погледна Клод .
-Ние да те убием-довърши паяка.
-Това , че се съюзявате срещу мен не е добре-каза Кай.
-Аз ще заведа Йохан при Щайн вие продължаваите в същия дух-казах им аз докато тръгвах заедно с Йохан . Кат ни последва , но Кай , Реджи и Клод още стояха там."Ой да е вземат да си направят тройка "засмя се Данте.Следмалко лисицата заприпка подир Кат .Реджи също дойде , но паяка бе изчезнал.
Отидох ме до лабораторията на Щайн .Йохан толкова се зарадва като видя лабораторията , че едва не припадна от щастие.Скоро след това чухме познатия звук на колелца и се появи Щайн на любимия си стол на колелца.
-Добър вечер на какво дължа това неочаквано посещение - усмихна се той. "Професоре исках ме да те представим на един мой ...ъъмм ...луд приятел"каза Данте.
Щайн погледна Йохан и отиде към него.
-Тези шевове .... сам ли си ги направи или си бил опитно зайче на някой-попита Йохан.Щайн се усмихна и завъртя болта си.
-Колко интересно би бил идеален обект за експерименти -продължи Йохан.
-Защо не влезеш ?Вие също-каза Щайн.
-С удоволствие-усмихна се Йохан.
-Ние ще тръгваме , но вие се забавляваите-казах му.
-Много добре-отвърна той и се върна в лабораторията.
-Сега какво ще правим?-попита с любопитство Кат.
-Ами на Данте малко му се убива - усмихнах се.
-Малко?-каза уж изненадано Кат.
-Е добре де много - леко се засмях.
-Да видим каза , че искаш да убиеш онзи писател който уби любимият ти герой.-започна Кат.
-Глупаво е по добре го измъчвай за да върне героят ти -предложи Реджи.
-Мм не е лоша идея но знам само ,че е в Чикаго нищо друго-казах аз.
-Мога да ти кажа адреса -усмихна се Кат.
-Но откъде го знаеш?-попитах аз.
-Ами проучвам ги нали знаеш.Проучавам писатели,актьори и секси момчета-каза Катрин.
-Да вярно-засмях се.
-И ще ходите чак до Чикаго ?-попита Реджи.
-Как се стига най бързо?-попитах аз."Телепорта на ада когато слезеш в ада и отвориш вратите отново може да идеш навсякъде , а Лайра е специалист в това"каза демона ми.
-С телепорт-казахме едновременно с Кат.
-Лайра предложи вратите на ада-каза Кат.
-Данте каза същото - усмихнах се."Може да зарежем там лисугера и кокошката."
-Аз няма да се върна долу-каза Кай.
-Давай да идем да изнудим един писател .... или да му дакараме удър , но е малко вероятно като гледам какви неща пише е психично болен. -усмихнах се.
Катрин напътствана от Лайра отвори портите на Ада .Те бяха огромни и изрисувани с хиляди черепи и кости .Два огромни скелета бяха на рамката на портата.Кай се дърпаще и отказваше да дойде но Реджи го срита и влезе.След като влязохме в Ада отново минахме през портата и се озовахме в Чикаго."Трябва да науча телепортацията на земните магьосници"каза демоничния вълк.Кат ни заведе до адреса на писателя."Влез по моя начин"засмя се леко Данте.Послушах го и ритнах вратата доснатачно силно че да се разбие и отвори.Влязохме вътре беше много хубяво както и се очакваше.На красиво червеноно канепе седеше въпросния писател .Той се стресна когато влязохме.
-Кой сте вие?Ще викна полиция!... да не сте фенове?-започна той.
-Да фенове... но разгневени -усмихнах се аз.
-Ако е заради смърта на някой герой ... аз убивам доста герой така , че трябва да сте свикнали-засмя се нервно той.
-Не обичам любимият ми герой да умира .... имаш два варянта или да го върнеш и да запазиш живота си или да умреш в мъки няма средно положение-усмхнах се и се приближих.
-По добре да го измъчваш иначе няма да има продължение на книгата -каза Кат.
-Не харесвам луди фенове ...ще ви дам автограф и ... и мляко с бисквитки -усмихваше се нервно той.
-Искам да върнеш един определен герой и няма да пострадаш ол моге и да добавиш мен и приятелката ми в книгата .То само това липсва аз съм по луда от най лудия герой в сойто и да е филм или книга.-казах му.
-Може да ти дадем идеи за книгата и нови начини за убииство.-добави Кат.
"Май не е наясно в какво положение се намира сплаши го или ми го дай за вечеря"каза демона.Очите ми се промениха в червено и зъбите ми се изостриха.
-Хайде знам , че не ти се умира-усмихнах се острозъбо.
-Интересно напомняш ми на едно от съществата в книгата ми-каза той.
-Това не е нищо -леко изръмжах и се приближих до него.
-Ето-дасох му тетратка със записки.
-Ако не го направиш ... е като за начало ще впиша името ти в ада за да може и след смърта да те измъчва и второ ще те измъчвам както един от твойте герой сещаш се кой нали .Един който обича да дере хората живи да им разпорва корема или да пусне човек в гората и да вахъска кучетата си срещу него или по просто казано да половува хора.-усмихнах се и очите ми пробляснаха на светлината.
-Не не мисля , че няма нужда ние сме цивилизовани хора и ще се разберем-каза той.
-Хора?-изненадах се и се огледах.
-Тук няма хора виждам само Тунгу и два демона както и умопобъркан психопат писател - усмихнах се . Реджи не беше много заинтересован от разговора ни . Той радглеждаше снимките на един рафт .
Но нещо привлече поглада му той взе една от снимките .
-Каква връзка имаш с него?-попита Реджи приближаваики се.
-О това е внук ми .Обича да му казват Неир . -усмихна се той като не ме изпускаше от очи.
-Защо се интересуваш Реджи?-хопитах го аз.
-Няма значение-отвърна той и върна снимката на място.
-Данте предлага сплащване-погледнах Кат с усмивка.
"ДА нека го сплаша обещавам да не го убивам... още"каза Данте и се преобразих.Белия деманичен вълк погледна жертвата си с лукава усмивка.
-Приличаш досущ на Вълчище -писателя огледа Данте.
-Не ми разрешават , но от теб ще излезе чудесно кюфте -облиза се Данте.Той изръмжа на човека и го захапа за лявата ръка .Той изпищя и опита да извади ръката си от челюста на демона.
Данте го остави и се усмихна.
-Ако не изпълниш изискванията ще ми станеш вечеря.А аз обичам да ди играя с храната-засмя се лудо вълкът.
-Ще направя всичко само не ме убиваи-захленчи той и падна на колене и зарови лице в шепи.Преди да погледне нагоре ние вече бяхме си тръгнали.
След като отново линахме през портала се сетих за онзи от който бе заинтригуван Реджи.
-Реджи кой беше онзи на снимката?-попинах го .
-Казва се Неир и е хакер.Един от най-добрите ако ти трябва информация той е човека.Познаваме се от доста време беше ми полезен съюзник докато бях полицай.Той ни казваше информация и за теб .-отговари тенгуто.
-Интересно-казах си аз.
-Възможно ли е той да помогне за компютъра на майка ти?-попита Кат.
-Възможно е и той да е виновника-отвърна Реджи.
-И защо ще му е да го прави?-изненадах се .
-Ами не знам. Може някой да му е платил или да търси някаква информация или пък за да привлече внимание-отвърна той като сви рамене.
-Възможно е и ти просто да си идиот-каза му Кай .
Но преди Кай да продължи да дразни Реджи един белокос мъж спря тенгуто.Реджи го погледна и се намръщи.Мъжът се усмихна и разпери белите си криле.
-Ъх ангел-реагирахме еднакво с Данте.И двамата не ги харесвахме .Той по свой причини, а аз защото не им вярвах прекалено са мили и добри, прекалено чисти и уж просветени пратеници от бога.Не вярвах в бог , но вярвах в дявола.
-Какво искаш Джон?-попита раздразнен Реджи.
-А казваш за моето отношение , но и ти си същият - усмихна се ангела.
-Мислех , че ангерите и тенгутата са врагове-изненада се Кай.
"Кокошки бели или черни пак са кокошк"изръмжа Данте.
-Все едно даваи по същество-настоя Реджи.
-Добре трябва да ти кажа , че Максуел те търси .И никак не е доволен от стореното от теб.Знаеш , че той обичаше Таи -каза Джон.
-По какъв начин?-подсмихна се Кат.Ангела я погледна с усмивка.
-Точно по този начин който мислиш -отвърна и той.
Кат леко се разсмя.
-А как ще реагира като разбере ,
че любимият му беше мой?-усмихна се Кат.
-Ами най вероятно ще ревнува-Джон вдигна рамене .
-Това ли искаше да ми кажеш?Знаех го още от смъртта на Таи-отвърна тенгуто разперваики крила.
-Чакай знам , че не съм ти любимата компания , но имам да ти казвам и друго-продължи ангела."Дали ще има бой на петли ?"засмя се демона.
-Това , че сме отраснали заедно незначи , че те харесвом или , че искам да те виждам-каза Реджи. -Стига де търсиш ме само когато искаш нещо-нацупи се ангела.
-Много ясно няма да дойда в Рая само за да те видя. Повдига ми се от гледката там.Идват ми в повече и ангелите .Един като неб ми стига не са ми нужни хиляди-отвърна му тенгуто и понече да си тръгне. Ангела ле погледна и се усмихна.
-Щом не искаш да ме слушаш ще взема нея -каза Джон и тръгна към мен.
-Аз и ангел на едно място?-усмихнах се аз.
-Да харесва ли ти тази мисъл - усмихна се той.
-Да тъкмо ми трябват възглавнички за спалнята-отвърнах му.Усмивката на ангела изчезна за момент .
-Ти си демон нали ?Нищо чудно , че тъмнината на Реджи го покварва.Ти си причината ...-гледаше ме той изпитателно.
-Нима ?И защо го реши ?-попита Реджи заставаики зад мен.
-Защото е така-отговори Джон.
-Той е зло копеле откакто го няма другия петел-напомни Кай.
-Тя ме кара да съм добър ... но и зъл - усмихна се той.
-Повече зъл отколкото добър .
Знаеш какво ще стане ако изгубиш контрол нали?-приближш се Джон. Реджи го спря с крило.
-Достатачно ми е да ти гледам грозната физиономия от далече -усмихна се ехидно тентуто.
-Хаха много смешно-каза обидено Джон.
-Право в емоциите-казахме едновременно с Кат и се засмяхме.
-Защо се навъртъш толкова около демони?-попита Джон.
-Това си е моя работа-отвърна му той.
-Нали ги мразеше ?Какво стана с онзи Реджи който искаше да затвори всички демони и да ги убие?-приближи се Джон към Реджи.
-Ами умря - усмихна се Реджи.
-С Данте не сме фенове на Ангелите и ще е много хубаво да се разкараш или зитирам "Да се разкараш проскубан петел такъв или ще станеш на пилешка супа" -усмихнах се ."Забрави да кажеш, че ще му отрежа крилата след това ще му счупя пръстите един по един , а след това ще ги отрежа .Ол и това , че ще му избода очите с вилици и ще му ги натикам в устата .А пръстите ще бъдат като бульон. ..."започна да изброява Данте.
-По добре я послушаи не бих я спрял.Не , че и да искам бих могъл - усмихна се той.
-Значи си мъж под чехъл-подсмихна се Джон и размаха крила.
-Не бих казал .-облиза се той.
Аз го погледнах и се зачудих какво ли си мисли."Сигурно нещо первезно свързано с теб .Просто вече този става твърде перверзен тоя петел"изръмжа леко Данте.
-Е да внимаваш Реджи .Макс е наистина ядосан знаеш какво става когато е в такова състояние.И внимаваи с -показа очите си-опасно е да го подцетяваш.До нови срещи-каза Джон и полетя.Което бе съвсем глупаво.Хора се спираха и го сочеха ахваики че са видели ангел и че това е знак от Бога.
-Дано не се видим повече - усмихна се Реджи. Аз погледнах с любопитство тенгуто.За какво ли говореше онзи Джон.Кай беше заспал и Кат прибра лисичката в чантата си .Лисичето се згуши на топло и продължи сладкият си сън.
-За какво говореше пилето?-попита Кат.
-Не е твоя работа-отвърна раздразнен Реджи.
-Хайде кажи -настоях и аз.
-Не е ваша работа-отвърна той.
-Защо не казваш нищо?-попитах го аз.
-Да ще умрем от любопитство-допълни Кат.
-Все ми е едно-каза студено той.
-Аа това заболя-казах аз и де хванах за дърцето сякаш ме заболя.
-Ол днес целиш само в емоциите-засмя се Кат.
Но Реджи необърна внимание , че е шега и ме погледна жално.
-Извинявай-гледаше ме той.
Аз му разроших косата.
-Сладък Рошльо - усмихнах се.
-Престани-леко се нацупи Реджи и се изчерви.
-Ооо колко сладкоо-каза кат по бебешки начин . Реджи изръмжа раздразнено.Аз се засмях леко също и Катрин. "Да наистина е сладък особено на пилешки хапки"каза демона
-Е ще ли кажеш ли или сама да разбера?-попинах го .
-Предполагам трябва да ти кажа.-въдъхна той.Телефона му започна да звъни и го погледна.
-Но какво?-изненада се Реджи. Аз погледнах телефона му с любопитство. На екрана имаше зелен заек с шапка който му се плезеше.Беше изправено на задните си крачка и имаше елече и обувки .Също така имаше розово носле и черни очички.
-Колко сладко - усмихнах се.
-Хич не е сладко .Това е заека на Неир .Хакнал ме е .-отвърна Реджи.
-И защо те е хакнал?-попита Кат.
-Сигурно иска нещо-отговори той.
-Ела на този адрес-каза заека и телефона извести , че има съобщение. Зайчето се засмя и изчезна .
-Ах както си и знаех иска нещо щом ме вика.Вие вървете аще проверя какво иска старият ми приятел. - усмихна се той.
-Няма начин-възпротиви се Кат.
-На къде без нас - усмихнах се.
-С вас навсякъде освен в Рая - подсмихна се Реджи. "Много правилно.Ако ида в Рая ще ям
Пилешки хапки,пилешка супа, пилешки бутчета,пиле на грил,риле със зелетчуци,пилешки шишчета....."демона започна да изброява как би сготрил и изял ангелите .
-Да правилен отговор от нас няма отърва дори да искаш.-каза Катрин.
-Неир иска да се срещнем след час така ,че какво ви се прави?-усмихна се той.
-Да идем до Френския квартал има едно много хубаво заведение -предложи Кат.
-Аз да стъпя във Френския квартал?Аз мразя всичко свързато с Францшя освен едно две шзключения.-казах аз.
-Je t'aime -усмихна се сладко Реджи.
-Кажи още нещо на френски и ще ти се стъжни .-казах през зъби."Хах нека каже тъкмо ми се е дояло пилешко ,а и точа лиги от известно време"изсмя се демона.
-Както желаеш , но защо мразиш толкова езика на рюбовта?-попита тенгуто.
-Намрази го от училище.Най-вече заради учителката Найденова .Изненадана съм , че не си я убила ... аз бих-усмихна се приятелката ми . Вървях ме по пустата улица вадеики разговор за така омразния ми Френски.
-Добре ще знам да не говоря на френски пред теб-усмихна се Реджи.
-А ти знаеш френски или знаеш няколко думички?-попитах го.
-Говоря го смея да твъдя дори перфектно.Но няма да ме убиеш за това нали? -отвърна той шегувито.
-Ще си помисля-подсмихнах се.
-Чувствам се излишна-каза Кат местеики поглед от мен към Реджи.
-Нима и защо?-попита той.
-Това е просто извинение за да не гледа грозната ти физиономия-изплези се лисицата .
-О ти си буден - усмихна се Кат.
-Какво нещастие може да го хвърлим от някой мост.Можеш ли да плуваш?-погледа лисицата която махаше гневно с опашка.
Стигнахме ореченеото място като по пътя Реджи и Кай се джафкаха непрестанно.На една от зградите се беше подпрял висок мъж.Имаше русолява коса .Носеше тъмно зелени слушалки.Беше с суитчър и дънки .Когато се приближихме забелязах ,че има зелени очи и , че има ключодържатил зайче.То бе бяло и с червени боксови ръкавици.
-Вече мислех , че си се отказал-каза студено мъжът който предполагах , че е Неир.
-Радвав се да те видя отново - усмихна се Реджи.
-Аз не толкова.Надявам се съм ви привлекъл вниманието .Явно това с компютъра на майка ти небеше достатъчно ... или той просто не ви е казъл , че аз съм виновника .Грешка 712 или вирусът заек съм аз....За тези който не знаят аз съм Неир-представи се той .Усещах от него само студ и празнина .Нямаше никакви чувства в думите му сякаш го казва робот.
-Ами имах си по важна работа от компютъра на майка ѝ. ... Чакай ти откъде знаеш ,че съм с нея .....защо ли се изненадвам-поклати глава Реджи.
-Безсмислено е .А сега ме последваите-каза Неир и тръгна.
"Не му вярваи на тоя мерише ми на нещо гнило " усъмни се Данте.
Беше безмисрено от страна на Данте да ми го казва .Аз нямам вяра на никой дори и на себе си.