Звярът в мен

Джеси и Реджи

След като Таи и Реджи си тръгнаха, аз отидох в стаята си и легнах на леглото. Мислех единствено за това, че Реджи щеше да ме целуне. Дори при мисълта и спомена за това,  сърцето ми полудяваше. А Данте беше бесен- изброи десетки начини как щял да го убие и измъчва, но аз го игнорирах. Чудех се дали да го харесвам или да го убия? Наистина не знаех какво да правя. Данте бе на мнение, че трябва да го убия. Но сякаш не го исках. "Какво ти става? Да не си се влюбила в него?"изръмжа Данте.
-Не знам. Чувствам се странно. Никога не съм се двоумяла толкова, дали да убия някого.-казах му объркано аз "Малкото копеленце ти е завъртяло главата...ще го убия това пиле как си позволява? Само да ми паднее"рамжеше заплашително Данте.
-Ами ако не искам? Ами ако не искам да го убиеш?-попитах Данте. Той не отговори, а заръмжа зловещо.
Слънчевите лъчи ме събудиха от сладък сън. Дори не бях усетила кога съм заспала. Станах и започнах да върша обичайните неща. Когато влязох в кухнята видях, че лисицата готви.
-Ти готвиш?-наистина се изненадах.
-Да, толкова ли е странно?-попита той.
-Не, просто...просто не го очаквах - отговорих му аз.
Кай се усмихна и ме погледна за миг след това се фокусира над гозбата си. Аз седнах на дивана и пуснах телевизора.
-Обичаш ли заешко?-попита Кай.
-Не, мразя го-отговорих докато превключвах каналите, но все още мислите ми бяха насочени към Реджи "Аз обичам заешко и готвено е хубаво, но предпочитам сурово със стичаща се кръв, а най-добре е жив и да виждам страха в очите му"обясни Данте. Кай леко се натъжи от факта, че не ям заешко.
-Баба ми казва, че съм много злояда. Така че не се надявай много да ям нещо което си готвил.-казах му аз с усмивка "Особено като се има предвид, че му нямам много вяра"добави Данте.
Тогава Реджи влезе с някакви папки в ръце. Когато го видях тръпки минаха по тялото ми. "Явно наистина те е омаял някак" изръмжа звярът.
-Здравей-леко му се усмихнах.
-Здравей. Трябва да поговорим-той погледна Кай злобно-насаме-добави той.
-Каквото има да казваш на Джесика ще трябва да го кажеш пред мен. Няма да я оставя сама с теб.-усмихна се злобно Кай.
-Няма да говоря пред теб-леко изръмжа Реджи.
-Тогава прав ти път -каза Кай и му посочи вратата.
-Не ми казвай какво да правя-ядосваше се Реджи.
-Добре, добре престанете и двамата. Ще говоря с Реджи, а ти бъди добър и отиди в другата стая. Не се опитваи да спориш с мен. -казах аз на Кай.
Той изръмжа, но ме послуша. Беше забавно да го командвам "Хах Кай те ревнува какъв загубеняк."засмя се Данте. Щом Кай излезе Реджи доиде до мен.
-Е, за какво искаш да говорим?-попитах Реджи и отидох да си налея вода. Той остави папките на масата и ме погледна.
-Първо-ти ли си виновната за скорошните убийства?-попита ме той.
-Да. Някой друг ли очакваше да е? А и нали ти казах, че вече ще бъда зла - отговорих му с усмивка.
-Добре. Второ - трябва да ти кажа, че детектив М те подозира и те разследва. Също така каза, че ще постави камери в апартамента ти.-обясни той.
-Добре значи да не се издавам вкъщи, че съм убиеца. Лесно-отново се усмихнах.
Той се приближи до мен.
-И трето-каза и отново ме прикова за стената и си свали очилата. "Да не е посмял или ще стане на филе. Излизай с когото си искаш, но само да не е тенгу!"изръмжа Данте.
-Да продължим от там където ни прекъснаха-каза той бавно.
Не знам какво да правя, сърцето ми бие като лудо.
Реджи ме погледна с усмивка.
Тези червени очи. Имах чувството, че ме пронизват.
Реджи се приближи бавно, но тогава влезе Кай,  при което Реджи се отдръпна.
-Ах ти! Как си позволяваш?- изръмжа Кай и беше готов да му се нахвърли. Тогава аз увих ръка около вратовръзката на Реджи и го дръпнах към себе си и го целунах. Той малко се изненада, но ми отвърна и уви ръце около кръста ми.
Кай се вцепени на място. Явно не беше очаквал аз да целуна Реджи.
-Какво по-дяволите? Защо него?-гледаше невярващо Кай.
Реджи се отдръпна и си сложи очилата, след това си оправи вратовръзката и погледна Кай.
-Защо? Надяваше се да бъде с теб ли?-попита го Реджи.
-Не се надявах. Така щеше да бъде и ще е така-изръмжа му ядосано в отговор.
Аз местех поглед от Кай към Реджи. Данте не казваше нищо - единствено ръмжеше.
Кай метна лисичи пламък към Реджи, в този случай - и към мен. Реджи реагира бързо и направи щит с крилата си. Тогава Кай се възползва и го нападна. Не успя да го рани сериозно, само го одраска по лицето.
-Тя ще бъде моя-усмихна се Кай.
-Добре! Край! Защо по дяволите мислиш, че ще бъда твоя?-попитах го сърдито.
-Щом той може да те има, значи мога и аз - усмихна се Кай.
-Можеш да ме имаш? Ако аз не искам нещо, никой и нищо не ще ме разубеди. И още нещо... ако още веднъж го нападнеш, ще се срешнеш с Данте и без това е гневен-казах му аз. Кай беше гневен и излезе от стаята.
Отново останах сама с Реджи, който скри крилата си с магия. Не знам какво ми ставаше, нали уж щях да бъда зла? Реджи се преближи до мен.
-Какво има?-попита той спокойно.
-Аз съм сериен убиец, а ти полицай. Мислиш ли, че е правилно?-погледнах го.
-Хей, откога ти пука кое е правилно?-попита той с усмивка.
-Никога не ми е пукало, но...-дори не знаех какво да кажа просто погледнах надолу. Той хвана нежно брадичката ми, така че да гледам в него.
-Ти си първата в която се влюбвам. Не ми пука дали си сериен убиец или не, дали си демон или човек.-каза той с усмивка и ме целуна по челото.