Звярът в мен

Данте в затвора

Когато Данте се събуди, видя че е окован. Имаше окови на ръцете, краката и шията. Демона изръмжа недоволно и започна да се дърпа, но оковите бяха много здрави, което още повече го ядоса.
-Тъпото копеле ме заведе право в капана. Поне го убих.-каза той ръмжейки.
Тогава вратата на килията се отвори и влезе М заедно с двама стражи.
-Най-накрая те хванах. Имам няколко въпроса-започна да говори той.
-И защо мислиш, че ще ти отговоря?-попита го Данте с ехидна усмивка.
-Оо ще ми отговориш. Ако не греша ти и онова момиче Джесика сте свързани. Все още не знам как точно, но възнамерявам да разбера. Първо- как успяваш да се скриеш толкова добре демоне? Магия? Демонска дегизировка? Вселяване в човек? Това е-вселил си се в момичето!-възкликна той.
Данте дапочна да се смее истерично:
-И колко точно ти отне да стигнеш до тази абсурдна теория?-каза звярът и се опита да го достигне, но веригите му попречиха и той се отдръпна.
-Колко интересен индивид си, мога да направя някои експерименти върху теб преди екзекуцията ти-усмихна се Мартин. Един от охранителите неволно влезе в обсега на Данте. Той се възползва и го разкъса безмилостно пред Мартин, който бе много изненадан от случката. Не беше предвидил нещо подобно.
-Е това явно е предупреждение да съм по-предпазлив.-каза М.
Данте се облиза и погледна детектива.
-Бъди нащрек, когато ми се отдаде възможност винаги ще нападам, без колебание-говореше бавно и зловещо демона. Детектива го изгледа строго и излезе, но преди това бутна рязко другия охранител към звяра. Данте го захапа и пресуши до последната капка кръв, а М излезе с лукава усмивка.
-Въпросът е кой е истинското чудовище?-каза смеейки се маниакално.
-Това беше наистина странно-изненада се Данте" трябва да де измъкнем възможно най-бързо, но трябва да се отървем от този преди това."казах аз.
Данте легна и се замисли, как да ни измъкне от гадния затвор.
★♧★♧★♧★♧★♧★♧★♧★♧
През последната седмица М правеше различни  иследвания и експерименти на Данте-като как реагира на светена вода-заля Данте със светена вода, а той просто се оплака, че е подгизнал и меришел на мокро куче и църква.
☆♣☆♣☆♣☆♣☆♣☆♣☆♣☆♣
Вратата се отвори и Мартин бутна Реджи вътре, усмихваики се злобно.
-Е демоне, имам огощение за теб. Разбрах, че обичаш тенгу за закуска-от усмивката му ме побиха тръпки, беше по-зловеща и от на Данте.
-О да, обичам пиле за закуска, особено ако закуската е той-облиза се Данте и дръпна веригите.
-Чудесно, тогава го изяж-М бутна Реджи към звяра. Реджи гледаше някак объркано и тъжно.
-Но какво става тук? Нали той е от екипа ти? Защо ми позволяваш да го изям?-изненада се Данте.
Реджи се усмихна горчиво.
-На М никога не му е пукало какво ще стане с мен и брат ми, ненавижда демоните.-каза той и си намести очилата.
-Хайде изяж го вече-настояваше М.
-Изкушавам се да приема, но не приемам заповеди от такъв като теб.-заяви демона.
-Така ли е, или не го изяд, защото си се вселил в онова момиче което е хлътнало по него?-попита Мартин и насочи пистолет към Реджи.
-Колко гадно, намирам се между чука и наковалтята.-въздъхна Реджи.
"Не искам да се крия. Нека разберат, че аз убих всички тези хора"-засмях се леко лудо и се преобразих. Веригите издрънчаха на земята и погледнах М леко злобно.
-Бях прав. Появи се защото...
-Защото така искам, не защото си насочил пистолет към петелчо-усмихнах се.
-Боже, сега е по-лошо сигурен съм, че още си ми сърдита-усмихна се Реджи като повдигна леко очилата си.
-Ако мръднеш ще му пръсна черепа - предупреди М.
-Давай и без това ме дразни-погледнах спокойно.
-Блъфираш. Пука ти за него-усмихна се М.
-Сигурен ли си? Абсолютно ли си убеден? Наистина ли мислиш, че ми пука?-попитах го с ехидна усмивка.
-Това боли повече и от нож в сърцето-усетих, че това наистина го е заболяло. Реджи  разпери крилата си, което блокира видимоста на Мартин. Аз това и чаках-взех пистолета на Реджи и с един изстрел с М беше свършено. Реджи ми се усмихна меко.
-Да вървим-подканих го аз. Той ни изведе на покрива на страдата.
-О не не не. Казах ти,че...
Реджи ме грабна и полетя. Всъщност гледката е хубава, ако изключим факта, че съм във въздуха и то доста високо.
-Успокой се, няма нищо страшно-успокояваше ме той.
-Ще съм спокойна, когато стъпя на земята.-казах му аз.
Той ме заведе в тях и заключи вратата. Държеше се по-различно от преди. Дали няма нещо общо със смърта на брат му? И дали знае, че аз...по точно Данте го уби? Но Реджи ме откъсна от мислите ми с целувка на която отвърнах.
-Значи не си ми сърдита?-усмихна се той.
-Бях ти периода сърдита...-усмихнах му се. Той ме притисна към стената грубо и леко захапа врата ми. След това отново ме целуна, но все така грубо.
-Знаеш ли, че Таи ме контролираше? Той ме караше да бъда сдържан и кротък. Това ме дразнеше, той дори не ми е истински брат... Но вече го няма и се надявам да обикнеш истинската ми същност-обясни ми Реджи с усмивка.
Той облиза врата ми, при което настръхнах. Реджи свали очилата си и разроши черната си коса. След това свали ракъвиците си със зъби, което беше някак секси.