Звярът в мен

Лудият учен

Почуках на вратата ,но никой не отвори.Натиснах бравата и останових , че е отключено .Бутнах вратата и тя се отвори широко. Вътре беше тъмно и мистериозно чуваше се някакво скърцане ."Доста страхувито място немшслиш ли?"попита Данте.
-Да така си е , но нали знаеш , че мистериите ме привличат-отговорих му аз.Осъзнах , че скърцането е спряло и нещо на колела се преближаваше.
Погледнах натам в очакване "Може ли да го изям?"попита демона .
-Чакай поне да видим какво е -казах аз.
Тогава в далечината на коридора забелязах нещо което идваше.Беше мъж с бяла  престилка върху стол на колелца .Тъкмо беше стигнал до вратат , но столът му се обърна заради прага на вратата .Той се изправи  изтупа дигна стола и отново седна.Той беше висок мъж със сива коса и очи.Имаше голям винт през главата си на който демонът ми се смееше.Имаше шевове по лицето си.Имаше такива и през престилката и стола му .
-Неочаквах момиче като теб да е демон-усмихна се той.
Аз го гледах с любопитство "Този изглежда странно какви са гези шевове по лицето му.Да не го е блъснал автобус"изсмя се Данте.
-"Данте неговори така това беше грубо"казах му аз.
-Правил съм експерименти върху себеси от това са шевовете-обясни той сякаш е прочел мислите ми.
-Но как....-изненадах се аз.
-Как разбрах какво каза демонът ти ли?-попита той аз просто кимнах .
-Чувам ги демоните та хората-усмихна се той и започна да завинтва болта си.Той скърцаше при всяко завинтване.Колко любопитно дали боли когато го завинтва или отвинтва зачудих се аз.
-Е последвай ме госпожице-каза той и се отласна с крака в посока навътре при което столът се предвижи по коридора.Аз го последвах като не го изпусках от очи .
Влязохви в някаква стая която очевидно е лаборатория .
-Ол къде са ми обноските-завъртя се на стола си за да е с лице към мен -казвам се Франкен Щайн-представи се той.
-Приятно ми е аз съм Джесика -усмихнах се аз. "А аз съм твоят кошмар Данте "каза демонът.Щайн се засмя.
-Демонът ти е много мил-каза той с усмивка.
-Ъм да той си е такъв-казах докато разглеждах транните разноцветни течности.
-Е какво те води при мен?-попита Щайн.
-Ами разбрах , че си познавал баща ми .-казах му аз.
-Да работехме заедно .Той сам правеше оръжията и отровите с който използваше в бой.-каза Щайн като леко разхраби болта.
-Като те гледам ми се ще внезапно да те пазрежа -каза той с луда усмивка.Когато каза това се обърнах и случаино разлях стъкленица със зелена течност. Кога то падно на пода на местата където имаше от течноста се дигаше пара и разяждаше пода.
-Опа-казах аз.
-Глупачка -каза той .
Щайн се приближи до мен с зловеща усмивка."Харесвам този поглед и усмивка , но май не е на добре"каза Данте.
-Душевно пречивстване-каза Щайн , а от ръката му прехвърчаха искри.Ной доближи ръката си до сърцето ми и електричество мина през тялото ми.Чувството беше хем приятно хем болезнено.
Паднах на колене с луда усмивка.Някак ми хареса това чувство.Щайн се засмя.
-Колко интересно нима ти хареса?-попита той.Аз кимнах леко и се изправих.
-Любопитно.Е добре искаш ли да ти покажа неща интересно.-попита Щайн.
-Добре-погледнах го изненадано.Щайн седна отново на стола си и тръгна на някъде возеики се на стола.Заведе ме в някаква стая с големи клетки по скоро килии .А в тях имаше странни неща някой приличаха на хора , но например някой имаха животински уши , очи или някой животински части .А други приличаха повече на животни отколкото на хора.
-Това са химери някой от експериментите ми -каза Щайн с усмивка ,а очилата му пробляскваха от светлината.
"Странни неща има тоя доктор.Неискам да съм му опитно заиче да го убием и да се маха ме. "каза Данте.
Спрях се пред една килия вътре на земята седеше мъж с къса руса коса невидях да има някакви животински черти докато не забелязах кучешката му опашка."Хах тоя ми е ходчинен всеки който има кучешки и вълчи ген може да ме чува.Като изключим лудия учен"обясни Данте.На килията пишеше Лаерт химера куче. "Да се пробвам ли дали ще ми се подчини"попита демонът ми.
-Ако наистина искаш пробваи-усмихна се Щайн.
"Лаерт чуваш ли ме аз съм Данте твоят господар "каза демонът.
Лаерт размърда леко едното си ухо .Сега забелязах ,че има и животински уши.
-Колко сладко -усмихнах се аз.
-Къде си демоне ...момичето ли ?-изненада се Лаерт.
Усмихнах се , а очите ми се промениха в червено .
-Явно да-каза той и се изправи като се приблежи към решетките.Кожата му беше бяла и имаше сини очи като небе пред буря.
-Хей Лаерт чу ли онзи странен глас?-попита момиче от съседната килия .Беше високо момиче с дълга права черна коса.По ръцете си имаше много татуировки.
-Да чух го Акела-каза и той.
"Тя е лисица -каза Данте.И беше прав на килията пишеше Акеила химера лисица.
-Демон ли беше ?Момичето ли е?Ако е тя не ме брой подчинявам се на секси момчета демони не на някакви пикли-каза тя.
-Не бъди груба Акеила-засмя се момичето килията срещу нея.
-Не се меси Касиди.Това се отнася до кучешкия род не змийския-каза строго Акеила.
Аз се бях загледала в очите на Лаерт за кратко."Да им покажем ли"попита Данте.
Аз се усмихнах и погледнах към доктор Щайн той ме наблюдаваше с усмивка.
-"Хайде Данте"-казах му аз при което се трансформирах във внушителния бял вълк Данте.
Устата на Акеила провисна когато зърна демонът.
-Удивителноо-едва успя да каже тя.
-Сега лиске я пак кажи какво каза на господарката ми , че нечух добре-усмихна се зъбато той на Акеила.
-Н-н-нищо -каза тя и се приближи към решетките.
-Удивителен си -размаха тя оранжавата си опашка.
-Полъскан съм името ми е Данте -представи им се той.
-Може ли да пипна козината ти-протегна си тя ръката през решетката.
-Опасно е да протягаш така ръка туковиш съм изгладнял.Но ще ти позволя да докоснеш прекраснатя ми козина-каза Данте и доближи главатя си до решетките.
Тя го погали и се усмихна.
-Толкова е мека и пухкаваа-каза Акеила и го почеша зад ухото.Той изплези език и започна лека да рита с крак.След това се изсмя и спря да рита с крак.
-Шегичка не съм като сучетата -смееше се той и се отдръпна.
Той огледа химерите след това се приблежи до Щайн.
-Имам чувството , че може да станем чудесни партньори докторе-усмихна се Данте.
-Нали знаеш ,че няма нищо безплатно демоне-отвърна му той на усмивката.
-Ясно ми е докторе , но въпросът е какво искате?-попита го той.
-Да те разрежа -усмихна се доста лудо и показа скалпела в дясната си ръка.
-Когато ми потрябват ослугите ти ще си помисля -каза Данте.
-Това ми стига-усмихваше се доктора.След това отново се превърнах в човек.
-Може ли да ми покажеш изхода трябва да си тръгвам -попитах го.Той ме заведе до изхода.
-Надявам се да се срещнем отново госпожиче Джесика-каза той с малка усмивка.
Аз се прибрах , но не без да убия поне един човек заради Данте които си хараса едина блондинка с бяла рокля.