Звярът в мен

Среща с Кай

Събудих се късно вечерта, защото Данте беше много гладен. Облякох се и излязох от стаята. Взех си камата, но преди да изляза се уверих, че няма никой в коридора."Не може ли да побързаш малко?" изръмжа Данте.
-"Извинявай, но не искам да ме хванат" отговорих на Данте. Нямаше никой и излязох. Скоро срещнах група момчета и се усмихнах. Преобразих се и Данте ги издебна. Когато беше достатъчно близо, Данте сграбчи един и му прекърши врата. Другите още не бяха забелязали липсата на приятеля си. Звярът се появи пред момчетата и ги изби - на някои прекърши врата, на други извади сърцата, а от трети направо се хранеше. "Усещам,че онзи Лисугер ме наблюдава как се храня"каза Данте, докато източваше посредната си жертва.
"Остави го на мен"-казах на демона. Когато беше готов захвърли трупа. Обърна се в посока на  мястото от което наблюдаваше Кай.
-Излез веднага! Знам че си там-изръмжа Данте. Кай се появи от сенките и се приближи.
-Данте, нали така?-усмихна се Кай.
-"Не го убивай още, искам да го разпитам"казах на демона ми.
-Оо, но защо? Не може ли да го убия още сега? Ще му откъсна ръцете, ще му извадя очите, ще му отрежа езика...-говореше Данте с налудничав поглед и с всяка дума се приближаваше към Кай. "Да ще го направиш, обещавам ти, но не сега" щом чу това, Данте изсумтя, но се съгласи. Преобразих се в обичайната си форма. Каи се усмихна ехидно когато ме видя.
-Здравей коте, точно с теб исках да говоря-приближаваше се той.
-Така ли? И за какво по-точно искаш да говорим? За това как се опита да ме убиеш ли?-погледнах го аз злобно.
-Не. Това беше преди...- преди да довърши го прекъснах.
-Преди какво? Да разбереш, че имам демон? Че съм серийният убиец?-все още го гледах злобно.
-Да. Преди да разбера, че не си само човек. Може да се съюзим и да управляваме града, дори света заедно-каза Кай като се преближи още.
- И защо да го правя?-попитах го.
-Аз ще те защитавам докато си в човешката си форма, онова тенгу дори себе си не може да опази - отговори ми той и хвана кичур от косата ми "Ау голяма грешка, че докосна косата ѝ друже" смееше се на този факт Данте.
Тогава го ритнах и той залитна назад, но не падна.
-Никой, ама никой не докосва косата ми - изръмжах му,а очите ми станаха червени.
Той само се засмя и ме погледна.
-И защо си мислиш, че ми е нужна защитата ти? Или чиято и да е защита? Мога да се пазя сама.-отвърнах му "Тоя нещо те е подценил доста" засмя се Данте.
-Добре, добре, разбрах. Ти си силна, но не дастатачно. Не може да се пазиш сама от демони и йокаи. -усмиваше се самодоволно той.
-Мога и още как, стига да съм си взела оръжията -казах с усмивка.
-Ами ако не си? Какво ще правиш коте? Ще ги заслепиш с чара си ли?-попита ме Кай.
-Може и това, но най-вероятно Данте ще разкъса всичко и всеки който се доближи до мен - отговорих с дяволита усмивка.
-Бих искал да видя как се биеш без Данте-каза той усмихнат. Усмивката не слизаше от лицето му.
-Добре тогава. Ела утре вечер в парка да ти сритам лисичия задник-казах усмихнато.
-Добре, приемам предизвикателството ти коте-засмя се леко Кай, докато изчезваше в мрака. Аз се върнах в стаятя си незабелязано и си легнах.
Утре трябваше да ида до старото ми скривалище - там си криех оръжията. "Ако го победиш ще го измъчваш ли?".
"Разбира се, ти какво си мислиш? Че ще го щадя ли? Лъжеш се Данте, та той докосна косата ми, никой не пипа косата ми"казах му аз, атой се изсмя "Не се и съмнявам в теб. Обичам когато прилагаш насилие"каза доволно Данте.
Както обмислях и обсъждах варианти за измъчване и убиване с Данте, съм заспала.