Звярът в мен

Признание

Данте отново се върна в къщатата, след като се беше наял. Отиде в стаята на Джесика, легна на леглото и заспа, но тогава се върна в човешка форма. Когато се събуди, Джесика се изненада, че отново е човек. Тя стана и се оправи за училище. Влезе в класната стая и седна до Харли.
-Защо те нямаше тези дни Джес?-попита момичето.
-Ам бях болна.-отговорих ѝ с усмивка.
-Чу ли, че са убили Камил?-попита Харли.
-Не, не знаех. Кога е станало това?-когато казах това, чух смях и разбрах, че това е Данте "Наистина ли не знаеш малката?" каза през смях демонът.
-Преди два дни-отговори Харли. Тогава звънецът би. Денят мина нормално. Когато свърши и последният час, заедно с Катрин си тръгнахме.
-Хей Кат, искам да ти кажа нещо...-чудех се да ѝ кажа ли за Данте, все пак ми е най-добрата приятелка.
-Какво има Джес?-погледна ме Катрин.
-Ами, искам да ти покажа нещо, но ми обещай, че няма да кажеш на никого -казах ѝ, а Данте отново се смееше "сигурна ли си, че няма да умре от страх когато ме види?". Не обърнах внимание на думите му.
-Обещавам-усмихна ми се тя.
-Добре ще ти покажа, но не тук.-казах ѝ аз.
-Тогава там-тя ми показа една изоставена къща.
-Добре, да вървим-тръгнахме към къщата и влязохме вътре.
-Сега, какво искаше да ми казваш и показваш Джес?-попита с любопитство Кат.
-Ами аз.... съм-"е знаеш ли какво точно си, а малката?" отново чух гласа на Данте.
-Какво си, демон? -усмихна се тя."Оо не знае колко е права, да ѝ се покажа ли?".
-Всъщност да, аз съм демон. А демонът ми се казва Данте. И той пита дали да ти си покаже-казах и хладнокръвно.
-Нека го видя.-продължи да се усмихва тя.
-Добре.-щом чу това Данте излезе наяве, бях се преобразила отново в него. Той изръмжа в лицето на Кат.
-Дахът ти мирише Данте, да си чувал за четка за зъби или дъвка?-попита съвсем спокойно тя и запуши носа си. Това много изненада Данте и той се отдръпна от нея.
-Не те ли е страх от мен?-зачуди се той.
-Гледала съм всички сезони на Свръхестествено. Разбира се, че не ме е страх-усмихна му се Кат. Това наистина шашна Данте "сега Данте ако може отново да съм си аз". Той ми се подчини и се върнах в човешки вид.
-А можем ли да използваме Данте за да убием едни овце от училище?-погледна ме с радост в очите Кат. Когато чухме това и двамата с Данте се засмяхме.
-Мисля че може, а сега да си тръгваме. Може да идем в нас.-отговорих с усмивка и тръгнахме към моята къща, но отпред бяха онези крилати мъже от вчера. Този път крилата им ги нямаше.