Звярът в мен

Враг или съюзник

Когато разтвори крилата си видях в очите на Реджи жажда за битка. Не вярвах, че ще се разкрие пред мен, тъй като ме подозира.
-Оу не си бил обикновен човек, а си тенгу? И така да е пак си по-слаб от мен-усмихна се надменно.
-Не ме подценявай лисицо. Извини ме за момент Джесика. -каза Реджи и започна да се бие с червената лисица. Наблюдавах как се бият, лисицата имаше надмощие. Заради пламъците Реджи едва го докосваше, а той съмият изяде доста бой.
-Не можеш да се сравняваш със силата ми тенгу-изсмя се злорадо лисицата. "Тоя лисугер взе да ме дразни повече и от онази кокошка. Първо ми взе плячката, а сега говори сякаш е той-силният. Ха за кого се мисли този?" изръмжа Данте.
"Данте какво ще стане, ако бъда простреляна или уцелена с лисичи пламък, без да съм в твоята форма. Ще умра ли или ще имам сериозни наранявания?"-попитах сериозно вълка"Ами не може да умреш от човешки оръжия, но за магически не съм съвсем сигурен" замислено отговори Данте.
"Значи Реджи ме е спасил?"-замислих се какво да правя "Така изглежда колкото и да го не харесвам той ни помогна. Което не значи, че няма да го убия."
"Дали да му помогна, да го оставя да умре и после да убия лисицата, да убия и двамата или да избягам? Не, аз не бягам от битка, дори да има изгледи, че ще загубя. Какво да правя Данте? Наистина не знам какво да правя."казах аз на Данте "Направи това, което инстинктът ти желае"каза ми той.
"Ако се разкрия, най-вероятно той ще ме вкара в затвора, а ако не направя нищо е очевидно, че ще умре. Ах, явно ще трябва да го спасявам. Какво са мъжете без жена която да ги спаси?"казах с лека усмивка. "Хей не винаги жените спасяват мъжете. В повечето случаи е обратното."изръмжа Данте.
"Май те засегнах Данте, со съм права-умните жени винаги спасяваме мъжете"казах му с усмивка.
-Време е да умреш жалко тенгу-изсмя се лисицата. Реджи беше прикован за земята червената лисица беше забила ножове в крилата му. Действах импулсивно - хвърлих ножа си по червенокосия. Каква ирония-обичах червеното, но явно ми действа като при биковете. Лисицата хвана ножа и погледна към мен, след това се разсмя.
-Отново се опитваш да ме спреш котенце. Това тенгу каза, че ще те защитава, но уви и себе си не може да опази. И сега ще умре, но ти може да живееш, ако дойдеш с мен.-каза ми той с ехидна усмивка. Започнах да се приближавам към тях.
-Ще се наложи да ти откажа Лиско -отвърнах му с усмивка.
-Казвам се Кай хубавице. Наистина ще се радвам ако приемеш.-продължаваше да ми се усмихва той."Този си го проси"изръмжа Данте. Погледнах към Реджи. По погледа му разбрах, че иска да бягам.
-Е, Кай, за жалост ти нападна Реджи, а Данте мрази да му крадат плячката -усмихнах се зловещо, а очите ми станаха червени.
-Кой е Данте? -изненада се Кай .
-Не кой, а какво. Та наказанието за кражба на плячка е Смърт -казах като последното беше с дълбок и зловещ глас и се преобразих в Данте. Когато Кай видя Данте първо се ужаси, после се усмихна.
-Серийният убиец. Значи това си ти - звярът на име Данте-усмивката на Кай стана луда-Ела с мен може да властваме заедно-каза той като подаде ръката си. Данте започна да се смее истерично.
-Ти сигурно се шегуваш, Аз да властвам с теб? -продължи да се смее звярът.
-Защо не? Ще бъдем непобедими-говореше Кай и се виждаше пламък в очите му.
-Не бих се съюзил със слабак като теб-присмя му се Данте.
-Но си в съюз с него-посочи той Реджи който дишаше тежко.
-Какво? Аз с Него? Ама ти луд ли си? Това е вечерята ми.-усмихна се зловещо -Все още се чудя как да сготвя кокошката, но съм му длъжник за онова което направи преди малко,  за което съм бесен. Мразя да съм длъжен на някого. А пък и Кралят е само един.-изръмжа му Данте.
-Значи отказваш да се съюзим. Тогава ще те убия демоне!-каза Кай и метна няколко лисичи пламъка по Данте, който вдигна ръка и някак ги засмука.
-Но как го направи?-изуми се Кай.
-Все още ли мислиш, че ще ме победиш Кай?-попита го Данте. Кай извади катаната си и нападна, но Данте я спря с едната си ръка и счупи с другата. Кай се ужаси и побегна.
-Този път те оставям, но при следващата ни среща ще умреш, защото този май умря-погледна той Реджи. Данте побутна с крак тенгуто.
-Жив ли си? Май наистина умря. Явно ще трябва да го заровя-каза Данте, но тогава забеляза, че Реджи го гледа-Я жив е!-възкликна тай с насмешка.
- Сега какво ще ме убиеш ли?-попита Реджи.
-Зависи ще ме вкараш ли в затвора?-говореше леко шеговито-Ще ми се да те убия още тук и сега наистина ми се иска, но ти спаси Джесика и съм ти длъжник за което.-въздъхна Данте.
-И сега ти спаси мен за да сме квит?-попита Реджи.Данте извади ножовете от крилата му.
-Точно така, следващият път ще те убия да го знаеш-изръмжа му Данте.
Реджи се опита да стане, но падна задъхано. Явно беше по-зле отколкото изглеждаше.
-Не може ли просто да го убия?-започна да скимти Данте.
"Не. Поне не още."-отговорих му аз. Той изсумтя и взе Реджи. Занесе го в хотелската ни стая и го остави на дивана.
Дянте понечи да излиза, но се спря точно до вратата, тъй като се замислих, дали да се преобразя и да му помогна. Все пак не исках да умре на дивана."Е какво решаваш? Ще му помагаш или не? Нали знаеш, че когато се оправи ще ни вкара в затвора?"каза ми Данте.
-"Има такава вероятност, но... ще му помогна"казах му замислено. Тогава отново се преобразих в себе си. Отидох при Реджи и превързах раните му. Той беше в безсъзнание. Когато го превързах, отидох в стаята си. Кат спеше. Аз се промъкнах в леглото си, легнах и преди да се усетя бях заспала.