Звярът в мен

Тай. Ден за кръвопролития

Видях Таи пред себе си "Ама тоя не беше ли мъртъв?"изненада се Данте.
-"Явно не. Кат ще се зарадва"-отговорих му аз.
Таи кацна пред Данте, което беше страшно глупава постъпка. Е, явно искаше да е основното за тази вечер. Данте се облиза. Не мислеше да се съобразява със друго тенгу. Едва издържаше един, вторият му идваше в повече.
-Идеално - основното блюдо пристигна-изкикоти се демона.
-Няма да позволя да убиваш повече хора. И мисля да си ти го върна бълхарник-засмя се Таи.
-Бълхарник ли ме нарече? Ама той си го проси-изръмжа Данте.
-Точно така, казах ти бълхарник и какво ще направиш по въпроса, псе?-усмихна се Таи. Данте изръмжа зверски в лицето на мерзавеца, който се осмели да го убиди.
-Ах тиии! Как смееш да ми говориш така? -говореше той докато си оправяше пръстените-та аз съм Кралят не си позволяваи да ме ядосваш излишно и без това си ми в списъка за ядене.-гледаше го злобно звяра.
-Кой ти ли си Кралят?-засмя се той.-Та ти си само един долен убиец-ядосано каза Таи.
-Може и да си жив, но няма да е за дълго и няма да разберат, че аз съм го направил. Ще мислят, че е бил лисицата и така няма петльо да ти е сърдит. Е може ли да го убия?-Данте попита последното мен.
-"Ами не съм съвсем сигурна...петльо ще е тъжен а Катрин...Е тя харесва Рафаел, ще ѝ мине ако ѝ го доведеш"-отговорих му.
-"Нямаш грижи ще ѝ го донеса. Този официално ми е вечерята. Може и другия да го изям стига да ми дадеш"-каза ми Данте.
-Е, имам разрешение за убийството ти -усмихна се звяра и разкри острите са зъби-Мъртъв си.-при тези думи той го нападна, но Таи излетя бързо.
-Хвани ме, ако можеш псе-изсмя се той и полетя. Данте започна да го следи и се опитваше със скок да го улови. Челюстите му се затваряха на сантиметри от него. Таи правеше резки завои, като си мислеше, че ще забави Данте, но беше безуспешно. Тогава се издигна високо, но демонът се изкатери на една сграда, за да го стигне. Таи се опитваше да се изплъзне, но Данте му беше по петите, скачаше от сграда на сграда. Тогава видя възможност и скочи към Таи и го захапа за крака. Таи не можа да издържи Данте и започна да пада. Паднаха на един покрив. Демона прикова тенгуто на земята и го гледаше жадно.
-Сега да ти разкъсам ли направо гръкляна или да си поиграя? Ох едва ли ще ми се отдаде друга възможност като тази-въздъхна той и разкъса гръдния му кош, нарочно започна да го яде жив. Този демон бе брутален и жесток. Чуха се стъпки и вратата към покрива се отвори. Бяха отряд от тежко въоръжени водени от детектив М. Данте се отдръпна от плячката си и се облиза доволно.
-Я десерта е сервиран-усмихна се злорадо ненаситния демон.
-Най-накрая те хванах. Знаех си, че няма да устоиш на примамката. Разбрах, че имаш слабост към тенгу. И затова го използвах да те доведе право в капана. Надявах се да оцелее, но целта ми изисква жертви.-започна да говори крачейки наоколо М.
-Било е примамка. Значи на теб трябва да благодаря, че ми прати вечеря. А сега си така мил да се включиш в десерта-усмихна се Данте и разкъса един от хората на детектива. Започнаха да стрелят по него, което провокира още повече демона. Започна да ги разкъсва патроните го нараняваха, но това не го спря. Данте уби повечето, но това и куршумите го измориха и затова се спря за момент.
-Рано или късно всички се предават-каза М докато оглеждаше кървавата сцена.
-Още не съм се предал -изръмжа Данте, но хората на противника ни отново започнаха да го стрелят.
-Аз...няма...да...се... Дааам-изръмжа силно звяра и отново се хвърли към тях с ярост. М само го наблюдаваше сякаш това е експеримент. Данте убиваше наред всеки и всичко - трошеше черепи, кости, оръжия без да му пука, без да мисли за болката, която му причиняваха куршумите. Когато ги изби, той грохна на земята изморен. Чу се самодоволен смях.
-Сега, след като вече си изморен не може да ми попречиш да сторя това което искам-заговори дедектива.
Данте бе прекалено уморен за да направи нещо и се унесе в сладък сън.