Звярът в мен

Битката с китсунето

Когато се събудихме с Кат и разказах за срещата ми с Кай и как довечера ще се бия с него.
-И сега ще ходиш да си вземеш оръжията?-попита ме Кат.
-Да, искам да покажа на онзи, че не съм слабачката за която ме смята. Ще е удоволствие за мен да му сритам задника-усмихнах се аз.
-Това е ясно, но как ще се измъкнеш от господин зорки очи? Ще заподозре нещо-каза Кат с усмивка.
- Не бях мислила за това -замислих се аз "Може да го изям"предложи Данте.
-Един тиган по главата ще свърши работа-предложи Кат и се разсмяхме.
-Това ще е план Б, а предложението на Данте план Г. План А е да го разсейваш.-обясних аз. Тогава влезе Реджи.
-Та за вълкът говорим-прошепна ми Кат " Хей аз съм Вълкът-той е кокошка."изръмжа Данте.
-Здравей -усмихнах му се.
Той ми отвърна и си намести очилата. Тъкмо щеше да каже нещо, но Кат го изпревари.
-Реджи имам няколко въпроса.-заяви приятелката ми.
-Добре и какви са те?-погледна я въпросително Реджи.
-Добре седни-кимна му тя към дивана, а самата тя седеше на фотьойла. Той я послуша и седна на дивана.
-С крила ли си роден?-попита любопитно Кат.
-Да така съм роден-отговори Реджи като си намести очилата.
-А боли ли те когато спиш на крилете си? Сменяш ли си перушината? Къде изчезват крилата ти? Защо не работиш в зоополиция?-започна да го разпитва Катрин. Докато го разпитваше аз незабелязано излязох. Тръгнах към гората, която беше до къщата на татко. Не мина много време и стигнах до гората. Вървях около половин час и стигнах  старото си скривалище. Беше пещера която бе скрита от растенията. Влязох в пещерата и взех някои оръжия.

Ножове, упойващи стрелички, шурикени, както и няколко огнестрелни оръжия. Скрих ги, така че да не се личи, че съм въоръжена.
След като бях готова се върнах в града. Минах покрай една сладкарница и не можах да устоя да не си взема нищо. Влязох и си взех шоколадови бонбони. След това отидох до един приятел, който ми даде няколко неща за срещата ми с Кай. Вече бях готова, а бе едва 19:00. Реших да се поразходя. "Гладен съм, защо не избием хората на онова парти?"попита Данте.
-"Къде е това парти?"попитах аз "Съсредоточи се и използвай моето обоняние и слух" посъветва ме той.
Послушах го и се съсредоточих и наистина чух и усетих накъде е партито. Отидах там - къщата бе пълна с хора.
-"Добре, но гледай никой да не звънне на полицията"предупредих Данте "Ясно" отговори ми той и се преобразих. Данте влезе в къщата и започна да убива празнуващите по най-различни начини . Беше убил почти всички, оставил бе само рожденичката. Искаше да я убие накрая. Данте се приближи бавно към жертвата си с усмивка. Тя трепереше от страх зад едно канап, взела терефона и тъкмо набираше, но преди да може да звънне звярът я сграбчи и я гледаше зловещо.
-С..С..Стефи-някакво момче се влачеше към тях. Данте смачка черепа му и се изсмя.
-Стефи значи. Обожавам да гоня плячкатя си. Е ще бягаш ли за мен?-погледна Данте жертвата си, счупи китките и ги откъсна. Тя изпищя от болка и побягна. Звярът се смееше зловещо. Той и даде малко преднина и започна да я преследва. Той я захапа за ръката и счупи костите ѝ.
Момичето пищеше, но след това ритна Данте. Това го накара да се смее. Пусна ръката ѝ и я хвана за косата. Започна да я влачи, оставяйки кървави следи след себе си. Момичето беше почти умряло. Тогава Данте раздра гръдния ѝ кош и извади сърцето ѝ и го изяде. След това захапа трупа за шията и започна да тича към гората за да я захвърли или зарови.
След като Данте прикличи се запътих към парка. Вече беше 20:30. "Май хвърчи перушина"изсмя се Данте.
-"Какво имаш предвид?"-попитах го изненадано "Усещам кръв на тенгу от километр, тяхната е по-специфична. А сега надушвам, че в парка някое тенгу бива сритвано. Да се обзаложим ли кои се бият?"обясни Данте докато се смееше.
-"Няма нужда, разбрах."-отговорих му и се запътих натам. Когато стигнах мястото, там бяха Реджи и Кай. Явно са се били. Крилата на Реджи бяха приковани за две дървета, а ръцете му с вериги бяха вързани за същите дървета. Той беше на колене и изглеждаше изтощен, но все още в съзнание. Кай бе допрял катаната си до гърлото му.