Звярът в мен

Реджи кани Джес на среща. Данте в агония

Събудих се рано сутринта заради глада на Данте. Станах и се облякох, излязох от стаята на пръсти, за да не събудя Кат. Тъкмо излязох, когато някой ме спря.
-Къде отиваш-попита ме Реджи.
-На разходка -отговорих му аз.
Той ме гледаше подозиращо. Сигурна съм, че ме подозира от самото начало.
-По добре не излизай сама, онова същество все още е навън-каза ми той. Бях принудена да остана. Ако не го направя ще помисли, че съм свързана с Данте. Което е вярно, но е по-добре да не знае.
-Прав си. Ще остана.-казах с усмивка и се върнах в стаята.
Легнах на леглото, а Кат още спеше "Гладен съм. Защо защо послуша онзи тенгу?".
- "Кротувай Данте! Не искам да ни разкрият."-казах му така, че само той да ме чуе. Изчаках Кат да се събуди, за да закусим заедно. Не мина много време и Катрин се събуди.
-Добро утро Джес-каза ми тя, докато се прозяваше.
- Добро утро Кат -усмихнах ѝ се "Кога ще мога да пия кръв?" мрънкаше Данте. Кат се оправи и отидохме в кухнята да закусим. Закусихме палачинки с шоколад.
Докато ядяхме казах на Кат, че Данте е гладен и не мога да се измъкна, и как Реджи ме хвана когато излизах.
-Той те подозира-каза Кат докато отпиваше от сока си.
-Знам и трябва да внимавам-обясних ѝ "Или ме остави да го убия".
-Е, какво смяташ да правиш? Би било съмнително, ако убиствата спрат -напомни ми Кат.
-Така е, но все още обмислям какво да правя. Данте предлага да ги убие -казах ѝ с лека усмивка.
-И това е вариант-засмя се тя.
Когато закусихме седнахме на дивана и си пуснахме телевизора .По новините съобщиха, че сутринта имало нови убийства. С Кат се спогледахме.
-Ти ли беше?-попита тя объркано.
-Не. Нали ти казах, че Реджи ми попречи?-отговорих ѝ.
-Значи има нов убиец-замисли се тя.
-Така е, но това е донякъде добре. Така няма да ме подозират -усмихнах ѝ се.
След това с Кат си говорихме за какво ли не. За Рафаел, Магнус, Сириус Блек, Клаус, Лави, Канда ... както и за анимета. По едно време пуснаха Джъстин Бийбър, но не можахме да открием дистанционното. Аз метнах нож по телевизора, което изплаши влизащия Реджи.
-Какво ПО ...- заекна Реджи.
-Пуснаха песен на Джъстин Бийбър-казах с отвращение.
-Да, ние не го понасяме-уточни Кат.
-Кой въобще го харесва? Ужааас-намръщих се леко.
Реджи намести очилата си и ме погледна сериозно. Чудех се дали ме гледа така, защото ме подозира.
-Джесика ще... ще излезеш ли с мен...на среща?-попита ме той притеснено. "Той каквоо? Не! Не! Не! Не! Откажи му! В никакъв случай няма да излизаш с тази кокошка, с този надут проскубан петел, с това смотано тенгу. Недопустимо! Откажи му! Откажи!" Започна да се дразни Данте. Погледнах леко объркано към Катрин.
-Дали това е част от стратегията му?-прошепнах на Кат.
-Със сигурност е-отговори ми тя. Замислех се дали да приема. По-добре ще е, ако приема. Така няма да ме подозира толкова и ако имам късмет, новия убиец ще убие пак, докато съм на среща с Реджи. "Не. Не ми казвай сериозно, че обмисляш да излезеш с този!".
-Добре, ще изляза с теб. Кога? -отговорих на Реджи. "Ама ти сериозно ли?"
-Довечера в седем и половина-каза ми Реджи и излезе. "Шегуваш се! Не може да е истина! Ще излизаш с този?"
-Е имаш ли план?-попита ме с надежда Кат.
-Ами, ще се пробвам да го разпитам. Ама Данте никак не е съгласен да излизам на среща с Реджи-казах ѝ весело аз.
-Данте май никак не ги харесва.-отговори ми с усмивка Катрин.
"По добре да ме измъчват, отколкото да седя с някакъв тенгу".
-Ами каза, че предпочита да го измъчват, отколкото да е с тенгу.-казах и се разсмяхме.
Когато стана седем реших да се преоблека. Облякох си червена тениска, дънки и дънково яке. Сложих си черната гривна и се върнах при Кат, която четеше фенфикшън. До към седем и половина с Кат четохме фенфикшъни. Когато стана седем и половина се звънна на вратата. Отворих и видях Реджи който беше с костюм.
-Ще тръгваме ли?-попита леко притеснено той, което ме изненада. Защо ще се притеснява, щом е фалшива среща? Чувах как Данте мрънка. Тръгнахме към парка. Беше приятна нощ,  според Данте прекрасна нощ да се лее кръв.
-Нека си говорим като приятели, а не като на разпит -каза Реджи.
-Добре-отговорих аз.
-Разкажи ми за себе си.-каза той с нервна усмивка. "Да. Не го приемай като разпит, но ще те разпитвам. Сериозно, сега имаш възможността да избягаш. Майната му на плана, ще ги убия и толкоз."
-Ами обожавам да рисувам, хоби ми е да разследвам, обичам анимета...-казах с усмивка .
-А...- преди да каже нещо го спрях.
-Да направим така-ще се редуваме да си задаваме въпроси, съгласен?
-Добре, ти си първа.
-Добре. Какво обичаш да правиш през свободното си време?- докато задавах въпроса, чух как Данте се оплаква как не искал да виси с този проскубан петел.
-Ами обичам да чета и да правя проучвания. От колко време се занимаваш с разследвания?
-От около четири или пет години. Ами ти и Тай?
-От доста време. Искаш ли да седнем някъде? -спря се и ме погледна. "Вече може ли да го изям?"
-Може-отговорих с лека усмивка. Седнахме на една пейка.
-Какво мислиш да работиш?
-Мисля да стана дедектив. Да решавам случаи ми достава удоволствие. Засега ми е хоби, но се надявам да ми стане професия-казах весело.
-Ти си наистина целенасочена.
-Така ли мислиш? -попитах леко изненадана. Все пак това което казах донякъде е лъжа.
-Да така е, ти си много по-устремена и целенасочена от повечето полицаи които съм срещал -обясни Реджи.
Изгледах го доста изненадано.
-Май малко преувеличих-каза притеснено той.
-Малко. Съвсем мъничко-казах с усмивка.
-Да-засмя се нервно Реджи.
"Какво мъчение да ме държиш гладен и на всичкото отгоре с тенгу, което се прави, че те сваля" изсумтя Данте. "На по-скучна среща не бях ходила"-казах аз на Данте. "Значи може да го изям?"-попита радостно той. "Не. Поне не още."-отговорих му.
-Гладна ли си? -попита ме Реджи. "Аз съм гладен и ти си ми предястието".
-Като го спомена, съм малко гладна-признах си аз.
-Може да отидем в някой ресторант-предложи Реджи.
Съгласих се. Отидохме в ресторант на име "Лотус", избрахме маса и седнахме. Аз все още умирах от скука, а Данте мрънкаше.
Сервитьорът ни донесе менюта. Взех едно и започнах да разглеждам.
"Оу, печено пиле искам едно, но ако може пилето да е онази проскубана кокошка. Тъкмо няма да го скубят много и без това половината му перушина я няма. Само по крилата малко и това е. Може да бъде сготвен по толкова много начини. Въпреки че и суров ме устройва, стига да мога да го убия. Или по-точно да ме оставиш да го ускубя и убия" май най-интересното на тази среща бяха коментарите на Данте.
-Избра ли си нещо?-попита ме Реджи.
-Хм, да аз искам печено пиле.-казах аз на келнера и погледнах Реджи.
-За мен една салата-каза своята поръчка на келнера Реджи.
"Салата. Тоя верно е кокошка. Ще яде салата. А някое червейче иска ли?"
Едвам се здържах да не се разсмея от коментара на Данте. Скоро ни донесоха поръчките.
"Келнер донесохте грешно пиле аз исках тоя срещу мен"-каза Данте подигравателно.
Започнахме да ядем. Мислех как да се измъкна без Реджи да заподозре нещо. Май единственото нещо което можеше да направя, е да кажа, че отивам до тоалетната. Натам ще импровизирам.
-Имаш ли си приятел?-изведнъж ме попита Реджи. Чух Данте да се смее истерично.
-Защо питаш?-попитах изненадано.
-Ами просто така. Ако не искаш, не отговаряй.-каза той притеснено. Усмихнах се, но този път усмивката ми бе дяволита, игрива "Ооо харесвам тази усмивка. План ли имаш?".
"Да планът е да си играя с него. Като гледам, лесно се притеснява. Ще е забавно да си поиграем. И без това ми е скучно."- обясних аз на Данте.
-Ще ти отговоря, но първо ти ми отговори на същия въпрос. Имаш ли си гадже? -попитах Реджи с усмивка.
-Аз...нямам...- каза той притеснено.
-Аз също.-отвърнах спокойно.
"Добре питай го също някога имал ли е гадже? Целувал ли се е и дали е правил..."отново започна да се смее.
-Твой ред е да питаш.-намигнах му аз."Ти май сериозно си играеш с него. Харесва ми. Ако можеш го и унизи. А аз накрая ще го изям" каза Данте през смях.
-Вярваш ли в демони?-попита ме сериозно.
-Да, даже преди да видя онзи демон вълк -отговорих му с усмивка.
-Така ли? И за какви демони знаеш?-леко ми се усмихна Реджи.
-Ами откъде да започна... вампири, върколаци, вещици, демони йокаи, тенгу...-когато казах тенгу той ме прекъсна.
-Чувала си за тенгу-изненада се той.
-Да разби се-Казах с усмивка
-И Какво знаеш за тенгутата? -попита Реджи. "Че са огромни проскубани кокошки" присмя се Данте.
-Ами Тенгу са йокаи демони с черни ангелски крила .-Отговорих му аз мислейки за отговора на Данте.
-Ти си наистина интересен човек Джесика-погледна ме с усмивка Реджи. - "Ужас тоя пак се опитва да те сваля" изсумтя Данте.
-Така ли мислиш? -погледнах го любопитно "Прав е, че си специална, но не си просто човек. Не е истина съгласих се с нещо което е казал. Ако не хапна нещо, скоро ще избия всичко в радиус от един километър" заяви Данте.
-Да. Такава си. Също си и много сладка... последното на глас ли го казах?-изглеждаше притеснен Реджи. Аз се засмях. "Ох, не издържам вече" изсумтя Данте.
-Да, на глас го каза.-изправих се, извини ме за малко-отправих се към тоалетната. "Трябва да източа поне трима" обясни ми демона. Когато влязох там имаше само една жена "Остави ме да я разкъсам, моля те" говореше Данте и ясно се личеше, че едва се сдържа. Приближих се към жената която си миеше ръцете. Преобразих се в Данте и той я разкъса преди дори тя да реагира. За щастие имаше прозорец през който Данте не можеше да мине, но аз можех. Отново се преобразих, почистих кръвта, взех трупа и излязох. Отново се преобразих в Данте. - "Бъди възможно най-бърз и скрий трупа или го занеси по-далеч от тук" -казах на Данте. Той взе трупа и го зарови, след това бързо уби петима души, но по-далеч от ресторанта. След това се върна бързо, преобрази се пред прозореца на тоалетната като се увери, че няма никой. Върнах се при Реджи. Не се бяха минали и пет минути. Седнах си на мястото срещу Реджи.
-Изкаш ли десерт?-попита ми с чаровна усмивка той. Усмихнах му се и кимнах.
-Кой ти е любимият десерт? -попита Реджи. Замислих се малко.
-Ами, аз обичам почти всички сладкиши. Обожавам сладкото -усмихнах му се-но най-любимият ми сладкиш може би е шоколадовата торта. А кой е твоят любим десерт?-отговорих му аз "А на мен любимият ми десерт е тенгу" изсмя се Данте.
-Ами, ябълков пай-отговори ми той. Донесоха ни десертите - за него пай, а за мен торта. Тортата май беше най-хубавото на срещата. Срещата си беше пълна скука, но шоколадовата торта си я биваше. Изядохме си сладкишите, Реджи плати сметката и си тръгнахме. Докато вървяхме към хотела Реджи изведнъж се спря. Спрях се и погледнах към него.
-Какво има Реджи? -погледнах го учудено.
-Хареса ли ти ...ъм  да прекараш вечерта с мен- попита ме той плахо.
-Ами хареса ми....-имала съм и по-добри.
-Честна ли си ?-попита ме той.Не бях  напълно честна и той явно го разбра.
 -Ами не съвсем. Добре ще бъда честна, беше ми малко скучно-"Малко ли? Направо беше скука"-коментираше Данте.-Имала съм и по-добри срещи, но беше разнообразие в деня ми.-казах му и се усмихнах. Май бях прекалено директна с него. Той се приближи.
-Радвам се, че си честна-Реджи се приближи към мен дотолкова, че усещах дъха му. "Не. Не. Не. Само това не. Не." Но точно преди да ме целуне се чу стрелба и луд смях идващ към нас. Реджи се отдръпна и погледна в посока на стрелбата.