Звярът в мен

Алчност

-Това е Алчнос .Приятел на Данте-казах аз.Алчност се усмихна приближаваики се.
-Джесика ще те помоля за услуга.Искам да убиеш Анастасия и доколкото знам имаш връзки в полицията -усмихна се той-използваи ги и измъкни Кимбли-каза Ал.
"О и тази ли е жива не се и съмнявам подлата змия няма да умре и ако и изтръгнеш сърцето .... съмнявам се , че вобще има такова"заяви Данте.
-Коя е Анастасия?-попитах го.
-Създателката ми .Преследва ме , а аз немога да я докосна затова си ми нужна ти .
Бедните ми химери едва ли биха я и одраскали -усмихваше се той.
-И каква е ползата ми от това?-попитах с чаровна усмивка.
"Освен че ще я направя на свинско с картофи"добави Данте.
-Ами ще съм ти длъжник и ще получиш доснъп до всичко мое освен до... единствената ми слабост -каза Алчност.
"Значи все още не го е унищожил този череп"измрънка демонът ми.
-Звучи интересно може ли да дойда и аз дотъпя ми -каза развеселено Катрин.
-Ако искаш ти ходи , но ти -погледна ме заплашително Реджи-няма да ходиш никъде-изръмжа той казваики го по високо и строго.
-Ол колко интересно да не би за долавям ревност-усмихна се Алчност.Реджи гледаше ядосано и очите му пресветкваха.Очевидно не харесваше Алчвост.
-Какво каза Реджи?-погледнах го.Явно от тона ми или просто де досети къде е грешката му .
-Аз не ...-погледна в страни тенгуто.
-Нареждаш ли ми?-изръмжах аз."Ууу тенгуто згафиии .По този случаи може ли да го изям"зарадвано каза вълкът ми.
-И да съм какво от това-погладна ме той.
-Най-много мразя да ми викат и да ми нареждат .А ако да двете заедно просто.... Адски много го мразя -бях се ядосила. -Вече не съм кротък сато преди така , че нито ме е страх от теб ,нито ще позволя някой
да ме командва-каза Реджи.
-Ако още я харесваш това , че и нареди не е добре за теб.-добави Катрин събираики труповете на купчина .
Химерите стояха зад Алчност и наблюдаваха , а самия той се бе подсмихнал и наблюдаваше.
-Добре Ал съгласна съм .Кат ела с нас и остави труповете стига си игра.-казах аз.
-Значи ще дойда с теб-усмихна се и остави трупа и ножа с който го реше.
-Това е страхотна новина нека първо измъкнем Кимбли-каза Ал .Реджи ме хвана за ръката и ме спря.
-Казах не отиваи.-хватката му беше силна.
-Продължаваш да ми нареждаш спри докато не съм решила да приема предложението на Данте.
"О Петльо продължаваи в същия дух тъкмо съм си избрал рецепта.Ще бъде страхотно"радваше се демоничния вълк.
-Не би го направила .Щом реагира така като Аврора ме нападва.-усмихна се ехидно той.
-Не е вярно просто исках да го убия-отвърнах аз.
-Защото си помисли , че ме уби-продължи той.
-Ооо колко сладкоо.Толкова сте сладки.-каза Катрин.
-Сигурен съм , че Данте хич не харесва това -засмя се Алчност.
-Да тръгваме Алчност-настоя Лаерт.
-Да изчакаме още малко скъпи ми Лаерт.Искам да видя какво ще снане дали ще го пребие или ще го целуне....залагам на първото-каза усмихнато Алчност.Лаерт изръмжа недоволно.
-Така ли мислиш?-гледах лудешки."Понякога се чудя този тъп ли е иле на тъп де прави "каза много сериозно Данте.Очите ми този път не станаха червени както обикновенно .Бялото на очите ми стана черно постепенно сякаш някой бе сипал мастило, а ириса кърваво червен.
-Адски много ме дрезниш вече Петльо-изръмжах с усмивка.
-Пак ли демона те контролира?-каза пренебрежително той.
"А не тоя път нямам общо тя тегли конците и това ми харесва .Е май приемаш да го схрускам ....Така как беше руцептата ...хмм...пилешки пай мммм колко вкусно звучи"
-Данте няма общо сега ... това съм Аз -засмях се заобикаляики го.Той неоткъсваше поглед от мен.
-Не го убиваи защото усещам , че ще яде бой поне не го убивай -провикна де Катрин.
-О значи съм познал-отбеляза Алчност.Лаерт махаше нервно с опашка до него.А Акеила го погали по главата.
-Защо си така нервен Лаерт?-попита го тя.
-Не е твоя работа лисицо-погледна я той гневно след това отново погледна към Реджи.
-Какво смяташ да правиш?Ще ме убиеш ли ?Нали уж ме харесваше и обичаше?-подсмихна се той и отметна коса назад.
-Може и така да е било и да е все още , но няма да позволя на никой да ме командва особено на някакъв си надут пуяк ... петел -усмивката ми вече започваше да става зловеща .
-Харесвам я -прошепна Алчност на Катрин.
-По добре да не ти е враг и да не я ядосваш-каза му Кат.
-Значи ако продължа да те командвам ще ме убиеш?-попита Реджи.
-Може би да може би не пробваи и ще видиш-казах му аз.Реджи се засмя и разкри крилата си .Той отскубна едно от черните си пера и го стисна в юмрука си .Аз се загледах с любопитство.След като отвори юмрука си черното перо бе станало стоманено.Реджи го метна към мен и то мина на сантиметри от лицето ми .
-Хайсе нападаи ака не те е страх.-усмихна се ехидно той.Това изказване ме ядоса и извадих единия от ножовете ми и атакувах Тенгуто.Той избягваше атаките ми .Мислеше си , че има надмощие и опита да ме нападне , но аз се усмихнах сладко точно преди да го спъна и да се згромуляса на земята.След това стъпих върху дясното му крило .
-Ал ал ал недей така боли -изсъска той ."О горката кокошчица оскуби я по-бавно за да страда"каза Данте.
Аз седнах върху него като краката ми бяха от двете му страни.Опрях ножа до вратът му и го погледнах.Той ме гледаше с усмивка без да предприема никакви действия.
-Какво ще правиш сега .....снрашно ме възбуждаш когато доказваш надмощието си-каза Реджи и облиза устни.Това наистина ме изненада ."Щом това го възбужда не искам да знам кое го ......"недовърши демона , а се замисли .Станах от Реджи и тръгнах към останалите , но той пак ме спря като хвана ръката ми нежно.
-Ще зойда с теб без значение какво ще кажеш.-услихна се той .
-Добре само не ми се пречкаи защото ще убия всеки който ми се изпречи каквото и да ми струва.-казах и продължих.
-Е не  мина както очаквах , но беше сладко -каза Кат с усмивка.
-Добре сега да идем ца Кимбли нужен ми е все още -Алчност даде знак на химерите да тръгват .
-Да вървим писна ми вече-стана Лаерт и огледа всички.
-Не се дръж като водач Лаерт защото не си .Ти си просто куче пазач -изсмя му се Касиди.Лаерт ивръмжа и едва се сдържа да не я разкъса.
-А ти си просто змия нищо повече от кучето или Вълкът -казах и ,а очите ми пробляснаха запоследно преди да се нормализират.
-Не исках да те обидя забравих , че вълците са от този род.Но кучето е по нише същество от великия вълк-започна Касиди.
-'Мразя подмазвачи'-казахме с Данте .
-И аз съм на това мнение-каза Кат .
-~Досадна противна змия~-чух нечии мисли сякаш .Но как и защо не бях аз сигурнасъм , че го каза някой друг ."Не си въобразяваш.Лаерт е .Аз имам връзка с подчинените си особено когато имат по силни емоции.Имам такава връзка и с Лаира , но в момента съм я спрял не спира да ми досажда"обясни демонът ми.
Замислих се на казаното от него .Може да ми бъде полезно.Алчност ни заведе до най-охранявания  затвора в който де намираше Кимбли.
-Той е в килия 465 .Химерите ми ще ви ... ти незнам как ще действаш .Но както и да е .-каза Ал.
-Мисля просто да звънна на мама и да и кажа , че той ми е приятел и да измисли начин да го пусне-обясних и взех телефона си .След като свърших разговора се усмихнах.Алчност отвърна на усмивката ми .
-Добри новини-попита ме той.
-Естествено .Каза да вляза сама и да кажа , че тя ме праща .
Това е .-тръгнах към затвора.След около двадесет и пет минути се върнах водеща Кимбли с окови .Катрин играеше на карти с Реджи ,Лаерт и Касиди .Тя беше с Лаерт .И съдеики по нова , че Реджи беше останал без риза , а Касиди без яке разбрах кой бие.
-Е Ал другото беше да убия някоя си там нали?Има много подчинени надявам се Данте пак е гладен... не пак отново -усмихнах се и бутнах Кимбли към Алчност.