Звярът в мен

Щастливият Данте

Реджи ме придружи до апартамента ми. Забелязах, че Кат я ням, както и че е малко разхвърляно  "Леле сякаш торнадо е опразнило хладилника" каза Данте.
-Реджи, знаеш ли къде е Кат?-попитах го аз.
-Да тя е с Таи. В апартамента ни.-отговори той.
-А искам ли да знам какво правят?-попитах го "Какво може да правят едно момиче и едно момче сами? Сигурно играят шах или на карти или пък може би играят дартс"смееше се демонът.
-Ами..не знам, а и не искам да знам дали правят или не правят нещо. И не мисля да разбирам. Решил съм да спя в полицията. -каза Реджи и си оправи очилата.
-Добре-казах аз.
-А какво ли е станало тук?-посочи той бъркотията наоколо.
-Сигурно лисицата се е отвързал -отговорих му "Като го открием, може ли да го изям?"попита Данте.
-Защо не го убием или затворим?-леко изръмжа Реджи.
-Ау, май виждам лошата ти страна-пошегувах се аз.
-Аз... мисля да си тръгвам-каза той и понечи да си тръгне.
-Да не те убидих?-малко се изненадах "И да си какво от това?".
-"Нищо, просто искам да знам дали съм го убидила" отговорих на Данте "Ооо. Ясно".
-Не. Просто не искам да виждам Кай-каза и си тръгна.
Аз бях уморена и тръгнах към стаята си. Когато влязох, видях малката подла лисица да спи на леглото ми.
-Марш веднага-викнах му.
Кай или не ме чу или ме игнорира. Тогава го изритах от леглото. Той изскимтя и ме погледна злобно, след това се преобрази в човек.
-Ще престанеш ли да ме риташ ти...малка...-изръмжа ми той.
-Замълчи и се разкарай от стаята.-казах му аз.
-Накарай ме - предизвика ме той с ехидна усмивка.
-Първо, онзи, Мияби ли беше, те остави тук и каза да си послушен. Погледнал ли си кухнята? Сякаш е минало торнадо. Второ не ме предизвиквай, защото като нищо ще те сритам и трето - разкарай се, искам да спя.-обясних му и посочих вратата.
-Може да спиш до мен-усмихна се той.
-Вън или ще оставя Данте да те изяде и без това е ненаситен.-заплаших го докато си обличах пижамата. Той ме зяпаше и затова хвърлих една възглавница по него.
-Вън-казах му през зъби.
Накрая той излезе. Трябва да се отърва от него. Легнах и заспах дълбоко.
На сутринта, като се събудих до мен спеше малка лисица "Тоя се не разбира от дума" изръмжа зловещо Данте. Стана, взех един кашон и го пъхнах вътре. Пробих дупки за въздух, сложих марка и го пратих до храм в Япония. След това почистих бъркотията. Кат още я нямаше, още беше рано за убийства и не даваха нищо по телевизията. Беше ми адски скучно "Нали знаеш, че никога не е рано за убийство?"
-"Напроти, убийство по сред бял ден е глупаво" отговорих му и се отпуснах на дивана.
Някой почука на вратата. Помислих, че е Кат и станах бързо и отворих. За моя изненада беше Мияби държащ кашон.
-Здравей-усмихна ми се той.
-Здравей -отговорих му аз.
-Това е твое-подаде ми той кашона. Аз го взех и отворих-там беше лисицата Кай.
-Не, не, твое си е, не го искам-опитах се да му го върна.
-Не случайно го дадох на теб. Ти си първата която Кай смята за по-силна от него. Не е признавал никого за по-силен от него. Въпреки, че доста пъти са го побеждавали.-обясняваше Мияби.
-И какво като ме е признал за по-силна? Вземи си го-отново се опитах да му го върна.
-Не, той ще остане при теб-каза Мияби "Ужас, официално си бавачка на лисицата" изръмжа Данте. Мияби взе Кай от кашона и му сложи някакъв нашийник.
-Ще ти се подчинява само при пряка команда. Трябва да му наредиш.-обясни той с усмивка "Хах направиха ти го подчинен. Може да ни е иконом"смееше се Данте.
Мияби ми подаде червената лисичка. Аз го взех с неохота.
Преди до мога отново да протестирам, Мияби бе изчезнал. Оставих лисицата на земята и отново легнах на дивана отегчено. Той изтича до дивана и се качи до мен с усмивка. Аз го бутнах и той тупна на земята. Кай ме изгледа сърдито.
-Защо постоянно ме риташ или буташ? Нищо не съм ти направил, а ти ме риташ-нацупи се той.
-Защото така. Не е нужно да си ми направил нещо за да те сритам - отговорих му аз.
-А защо тогава не се държиш така и с онова тенгу?-попита Кай.
-Защото не е малка животинка, която ми се мота из краката-казах му.
-Ама и когато съм в човешката си форма ме сритваш.-каза сърдито той.
-Е, и?-попитах го "Тоя май те ревнува от Петела" смееше се Данте.
-Не се държиш така с тенгуто...да не би да го харесваш?-попита ме Кай.
-И така да е какво ти пука?-отвърнах отегчено.
-Значи наистина си падаш по него-изуми се Кай.
-Не. Не си падам по никой.-отговорих му "Дано да е така, защото ако наистина си паднеш по Петела...ненене ще го убия и изям. Ще убия и тази лисица ще стане чудесно руло "Стефанѝ" от него. Не си падаш по Петела нали?"започна да нервничи Данте.
-"Защо да си падам по него?"-изненадах се аз "Спасяваш го два пъти, не ми даваш да го изям, спря ме да го убия, помагаш им... държиш се с него по различен начин" каза Данте.
-Хей къде се отнесе?-попита Кай.
-Водя разговор с Данте- казах на лисицата, която гледаше сладко.
-Можеш да говориш с Демона си?-изненада се той.
-Да и понякога, по-точно постоянно, прави злобни или саркастични коментари.-отговорих на Лиско.
Някой почука на вратата. Чудно, дали това е Кат? Станах и отворих-беше Реджи. -Здравей, Кат тук ли е?-попита ме той.
-Не, защо?-попитах го, а Кай ръмжеше до дивана, гледащ право в Реджи. А той от своя страна го изгледа злобно.
-Както казах вчера, не искам да знам какво правят - отговори Реджи.
-Реджи, мога ли да те помоля за една услуга?-попитах го.
Той се изненада, но кимна. Дадох знак на Кай да дойде и аз го взех.
-Искам да го гледаш за малко. Имам една неотложна работа и не мога да го взема.-подадох му лисицата. Реджи премигна няколко пъти.
-Защо аз? Накарай някой друг или го затвори някъде или най-добре - убий го-недоволстваше Реджи.
-Кат е заета с Таи и няма кой друг да накарам, а няма да го оставя отново сам, видя какво беше направил.-отговорих му аз.
-Защо не се отървеш от него? -попита Реджи.
-Пробвах, но онзи Мияби отново го донесе тук-казах му.
-Тогава го убий-гледаше той със злоба Кай.
-Още не. Е, ще ми направиш ли тази услуга?-погледнах го с усмивка "Хах използваш хитрости. Нали знаеш, че ако останат сами ще се избият...чакай това е планът ти нали?"каза през смях Данте.
-А...Добре-съгласи се той, въпреки че беше готов да спори. Подадох му лисицата.
И тръгнах да излизам.
-И Кай, забранявам да го убиваш.-погледнах към Кай.
-А да го измъчвам? - усмихна се лисицата. Аз го погледнах злобно.
-Добре, добре-той скочи от ръцете на Реджи-зла жена-измърмори си той.
-И като се върна тук да е както го оставих.-казах и на двамата, като местех погледа си от единият към другия.
Реджи ми се усмихна, а Кай го гледаше на кръв.
Аз се усмихнах и излязох "А каква работа имаш?"
-"Всъщност никаква " отговорих му "Лоша сии"смееше се Данте.
-"Мисля да зачеркнем няколко имена от списъка ми"-казах на Данте "Оо ще убиваме харесват ми накъде отиват нищата" зарадва се той.
-"Първо ще умре хмм..нека да е Абигел една от тъпачките от моя клас" казах и се запътих към училището. Днес беше понеделник, така че би трябвало да е в училище. Когато стигнах училище, видях Абигел да пуши отвън сама, което беше изненадващо - обикновенно пуши с Меги. Тя пушеше на обичайното си място до зелен магазин или както му казват "Зеленото". Приближих се незабелязано и преди да реагира я бутнах в магазина и залостих. Там беше продавачката която ме изгледа стреснато. Абигел ме погледна със злоба.
-Какво правиш? Ти за коя се мислиш? Да ме буташ така! Знаеш ли колко струват тези дънки?-започна да ми вика тя.
-Ако ще се карате излезте-каза продавачката. "Хах кифла.-изръмжа Данте-Обичам кифли за закуска"
Хванах и двете за гушите и се усмихнах. Разкъсах шията на продъвачката и я пуснах. Абигел беше останала без думи за първи път. Занесох я до фитюрника и и потопих ръцете. Тя започна да крещи от болка "Явно не обича пържено, тогава моето решение да я бутнем в пещта"каза злорадо Данте. Тук нямаше пещ но пък затова имаше фризер. Завлякох я до фризера и я бутнах вътре и затворих.
-"За колко ли време ще замръзне?"-замислих се аз "Не знам, но за всеки случай намали още температурата"настоя той. Послушах го и намалих температурата. Обмислях кой да е следващата ми жертва, тогава се сегих за учителя по хармония Брук Томсън. Той сигурно имаше час, така че имах две възможности - да го причакам сам или да го убия заедно с целият клас "Хайде да е масово клане, моля, знаеш че го Обожавам"
-"Добре направи го, но Дъмбо за накрая имам предвид Брук"казах на Данте.
Преобразих се в Данте който се усмихна доволно.
Данте погледна във фризера е видя, че Абигел още не е замръзнала. Данте я сграбчи и разкъса, а след това я върна във фризера на части. Той се засмя и тръгна към училището. Влезе през един отворен прозорец на втория етаж. Данте започна да тича по коридорите, докато търсеше кабинета по музика.
Когато го откри, едва не разби вратата. Учениците го погледнаха изненадано, примесено със страх. Няколко ученици започнаха да го снимат, една даже го попита дали може да си направят селфи. Данте се изненада много и просто я захапа за врата. Тогава всички започнаха да пищят. Брук накара учениците да застанят зад него мислейки, че ще ги опази. Данте започна да се смее истерично.
-Мислиш, че ще ги спасиш ли? Та именно ти си ми целта. А учениците ти също няма да се измъкнат, защото съм гладен. Много гладен.-каза той и погледна учениците жадно. Брук ги беше събрал в един ъгъл и беше застанал пред тях. Данте го сграбчи и изяде няколко ученика. Когато уби всички ученици, пусна Брук и се зачуди как да го убие. Учетелят се опита да избяга, но без успех. Данте му препречи пътя.
-Сега, сега какво ли да те правя? Много искам да изпека някой в пещ. Явно ти ще си този някой. Знам една пекарна наблизо -каза Данте с пламъче в очите. Жертвата му отново се опита да избяга и този път безуспешно. Данте го хвана с уста и тръгна към пекарната. Брук викаше и се опитваше да се измъкне от челюстите му.
-Спри или ще те изям още сега-едва успя да каже той без да го разкъса. Но той не послуша Данте и продължи. Звярът уби всички минувачи, докато стигна пекарната. При влизането си, Данте метна Брук към един човек вътре.
Демона се огледа - вътре имаше още 5 човека. Той се засмя зловещо и ги погледна.
-Кой иска да бъде изяден първи?-усмихна се щастливо Данте.
Една бабка дойде и го халоса с бастуна си.
-Хей младежо, не си прави тъпите номера-смъмри го старицата.
-Значи ти ще си първа бабке.-каза той и ѝ се нахвърли и започна да къса пърчета месо от нея. Хората започнаха да се паникьосват. Данте ги разкъса и направи кървава баня. Брук бе още жив, но явно гледката не му понесе. Той зграбчи плячката си и я занесе до пещта, тогава му хрумна нещо. Данте уви Брук в тесто и го сложи в пещта. Учителят по хармония викаше от болка, но по едно време писъците спряха.
Но Данте опроверга очакванията ми - той не го изяде, просто си тръгна със злорада усмивка.
Преобразих се и се върнах вкъщи. Влязох и очаквах всичко да е наопаки, но всичко си беше както трябва.
Реджи беше седнал на дивана, но се изправи щом влязох. Не виждах Кай "Дали го е убил?" засмя се Данте.
-Хей-усмихна ми се Реджи.
-Хей - отвърнах му с усмивка и аз. Чудех се какво ли са правили докато ме нямаше.
Аз отидох до Реджи.
-Не сте се били нали?-попитах го аз.
-Не. Затворих го в клетката и му дадох приспивателно-каза той.
-Умно-усмихнах се аз.
-Естествено -усмихна се той и се приближи.
Аз отстъпих крачка назад "Не ми харесва на къде отиват нещата" изръмжа Данте.
Реджи свали очилата си. Според мен без очила е по-готин "Не го мисли за готин" ръмжеше демона.
Изведнъж бях притисната до стената и опасно близо до Реджи. Той ме гледаше по различен начин и беше толкова близо, че усещах дъха му. Сърцето ми полудя както и Данте.
Тогава Таи влезе и видя сцената пред себе си.
-Прекъсвам ли нещо братко?-усмихна се широко Таи.
Реджи се отдръпна смутено и си сложи очилата.
-Целуна ли я или те прекъснах?-попита ухилено Таи.
-Замълчи-каза Реджи.
-Какво? Само питах -усмивката не слизаше от лицето на Таи.
Реджи не каза нищо.
-Явно съм те прекъснал.-засмя се Таи.
-Колко лошо от моя страна да те прекъсна така точно преди да я целунеш - продължи Таи.