Звярът в мен

Издирването на Мияби

Събудих се и видях, че Реджи спеше до мен. Известно време гледах. Той изглеждаше много сладък докато спи. Станах вниматилно, за да не го събудя. "Защо внимаваш да не го събудиш? Бутни го или му хвърли кофа лед, а ако няма лед има сняг навън" каза Данте. Но преди да стана, Реджи хвана ръката ми и сънливо отвори очи.
-Къде тръгна?-попита ме той сънливо.
-Да закуся и да се видя с Кат-усмихнах му се аз.
-Постой още малко-погледна той омолително.
-Дообре -съгласих се и легнах до него. Реджи се усмихна доволно и ме гушна.
-Толкова си сладка-продължи той. Аз се усмихнах- говореше толкова сладкоо. Леле наистина се размеквам. Данте беше прав. "Разбира се, че съм прав. Нали ти казах? Както винаги се оказах прав, кога ще се научиш да се вслушваш в думите ми? "каза Данте.
♧♣♧♣♧♣♧♣♧♣♧♣♧♣♧♣
-Трябва да ви кажа нещо и най-вече на теб-гледаше тя Реджи.
-Какво има? Случило ли се е нещо?-попита я той сериозно.
-Ами...снощи бях с Таи, оставих го за момент и когато се върнах, беше провесен от Мияби през прозореца. И той...го пусна, не мисля, че е оцелял, имаше тежки рани.-говореше Кат с разтреперан глас. Когато чу това, Реджи пребледня. Някак се чувствах виновна за станалото. "Тъпата ти съвест пак се появи.  Мислех, че съм се отървал от нея" изсумтя Данте. Приближих се до него и го прегърнах, но той се отдръпна. "Май те обвинява, хах ако е така ще..."започна да говори демона. Данте беше прав, май наистина ме обвиняваше.
-Да не би да ме обвиняваш за случилото се?-недоумявах аз.
-...Не теб, а него -каза Реджи.
-Щом обвиняваш Данте, обвиняваш и мен-добавих "О, поласкан съм, че ме защитаваш. А тоя петел проскубан, за какъв се мисли да ме обвинява? Е, вярно може и така да е, но отказвам тоя да ме сочи с пръст" изръмжа звяра.
-Добре, не знам за вас, но аз искам онзи да умре. Джес да ти се намират някакви оръжия?-попита Кат с огън в очите.
-Амии...ох разбира се, че имам Кат - усмихнах се и погледнах Реджи, който тъжно се усмихна.
-Идеално-усмихна се дяволито Кат.
-И как ще го намерите?-попита Реджи.
-Ами лисицата Кай може да ни помогне-предложи Катрин.
"Кога ще убиваме? Ще умра от глад"
-Добре, ще го викна -казах и отидох в другата стая. След малко се върнах, влачеики Кай за опашката.
-Ау, ау пусни ми опашката, боли-скимтеше Кай. Пуснах го и той започна да си милва опашката.
-Зла жена! Как може да си толкова зла, а да изглеждаш толкова невинно?-гледаше ме злобно той.
-Не издавам хитростите си.-казах с усмивка.
-Добре, сега ни кажи къде е Мияби-приближи се към него заплашително Катрин.
-И защо да го правя?-каза Кай докато галеше опашката си.
-Ако не ми кажеш, ще ти оскубя опашката косъмче по косъмче!-заплаши тя Кай. "Това е бруталноо...Харесва ми"засмя се Данте. Кай гушна опашката си изплашено.
-Ти си по зла и от Джесика-измрънка лисицата.
-Надявай се, защото мисля да си направя хелоуински костюм от ушите ти и ще те сготвя на пай и ще го дам на Данте!-продължи със заплахите Кат.
-Това е гадно, защо ушите и опашката, те са толкова сладки-усмихнах се аз."Напротив това е страхотноо" зарадва се Данте.
Реджи ме изгледа особено.
-Добре, тогава ще ти ги дам-каза Кат като се приближаваше към Кай.
Той изтреля един син пламък към Кат, който започна да я обикаля.
-Не се приближавай или ще те убия-изръмжа той и я погледна злобно.
-Не смей да я заплашваш-погледнах го изпитателно.
-Знам кое ти е слабост. Мисля, че не си в позиция да ме заплашваш-изръмжа той и се изправи.
-И кое ми е слабост?-попитах го изненадано.
-Той-посочи Реджи-Той ти е слабоста, ето например ако-изведнъж се появи зад Реджи и допря нож до гърлото му-...ако го нараня така ще нараня и теб-усмихна се злорадо Кай."Мамицата му и кучия син... Как смее? Мразя кокошката, но щом го харесваш тоолкова реших да преглътна гордоста си. А тази лисица се опитва да те изнуди нещо"-изръмжа Данте.
-И защо мшслиш, че това ми е слабост?-попитах го .
-Не се опитвай да ме баламосаш. Знам, че обичаш долното тенгу. А сега ще ти го върна за всички пъти в който се държеше гадно с мен чрез него-усмихна се злорадо той. Кай се беше разсеял от разговора и даде възможност на Реджи да се измъкне. Той закопча Кай и опря собственият му нож в гърлото.
-Сега, къде е Мияби?-попита Реджи като натисна ножа. Струйка кръв потече от мястото. Кай ръмжеше ядосано.
-Където е обикновенно - в източния храм-отговори Кай като махаше неодобрително с опашка.
-Добре, вече знаем къде е. Сега Джеси, нека видя оръжията-усмихна се Кат в очите и се виждаше жажда за кръв. "Ооо как обичам този поглед, вещаещ смърт, без значение чия. Без значение колко ще умрат, а само това, че ще се лее кръв"изсмя се зловещо Данте. Преди да отговоря на Кат, хвърлих един поглед на Реджи. Той все още изглеждаше тъжен и депресиран.
-Добре, ще те заведа до така нареченият ми "трезор"-леко и се усмихнах.
Заведох я до пещерата в която ги крия. Кат започна да разглежда. Взе два ножа, но те бяха по-особени - в края на дръжката си имаха глава на орел, а острието бе специфично. И двата ножа бяха намазани с отрова, но различна- едната причинява мигновенна смърт. А другата те кара да се побъркаш и накрая умираш. Аз ѝ обясних тези неща, при което се усмихна и я накара да хареса още повече ножовете.