Звярът в мен

Ад и Рай

След като Данте бутна Кай в Ада зачакахме.
-Искате ли да надзърнете в Ада?-по ита Данте.
-Не благодаря не искам да се сещам за онова място-каза през зъби Клод.
-Ооо на малкия Клоди  да не му липсва домът.Спокойно нямаш проблем ще те пратя в Ада-усммихна се злорадо демоничният вълк.
-Мръсно псе затваряи си смрадливата уста-каза Клод.
-Командваш ли ме -изръмжа демонът ми.
-Ще се збиете ли?На загубилият жив или мъртъв ще направя дисекция-усмихна се Щайн.
-Е значи ще правиш дисекция на паяк-каза той на Щайн.
-Мечтай си крастав пес-заяждаше се паяка.
Точно преди Данте да му се нахвърли се преобразих в човек."Защоо тъкмо щях да го разкъсам"ядоса се Данте.
-Колко жалко -натъжи се доктора."Добре тогава нека погледаме как онази лисица се мъчи в Ада."предложи Данте.
-Е как ще стане това?-попита доктора."Нарисуваи пентаграма с кръвта си .След това .Аз ще призова една от мойге сенки и ако може да използвам компютара ви докторе"каза демонът ми.
-Категорично не .Но ще ти позволя да използваш старият ми компютър-каза Щайн.
-Този постоянно ли нищо неправи-попита Кат любопитно.
-През повечето време -отговорих и аз.
-Колко скучто-каза оттегчено Кат.Клод я погледна злобно.
-Но днес е особено раздразнителен явно мрази да му викат Клоди-засмях се аз.
Клод бързо пристъпи напред и ме стисна за вратът.
-Сомо господарката ме нарича така-каза той студено.
-А какво ще каже господарката ти тоес леля ако ме нараниш-усмихнах се аз.Той леко изръмжа и ме пусна.
-Ти го команзваш както ти изнася-усмихна се Кат.
-Да може и да съм малко манипулативна-казах аз.
-Малко ли?-засмя се тя.
-Добре виж това-взех есин от ножовете си и направих лес разрез на раката си.Кръвта се стече по китката ми.
-Какво ще правиш?-попита Катрин.Приближих ръката си до Клод при което очите му станаха от обичаините му жълти в демонски червени.
-О май найстина си играеш с него като с котка.-засмя се тя.
-Да знаеш ли на кой е подчинен на леля ми , а не ми е казала-усмихнах и се.
Щайн се приближи и хвана ръката ми от  която капеше кръв.
-Искам от кръвта ти -заяви Щайн."Тук всички ли искат от кръвта ти ако изключим Кат"попита Данте.
Щайн взе от кръвта ми и започна да прави нещо.
Направих каквото ми каза Данте и призовах една от демонските сенки.След това сянката направи тещо с компютъра на доктора и видяхме Кай който бива преследван от демон.Данте избухна в смях когато видя оплашената физионовия на Кай.Но ни трябваше жив и Данте се свърза със сенките си и те унищожиха демона .
Клод се бе обърнал на другата страна явно неискаше да гледа , но пък Кат и Щайн гледаха с любопитство.
-Значи това е Ада?Представях си да има повече гадинки-каза Кат.
-Има и то доста , но в момента се спотайват -каза Клод.
-Колко интересно място.-усмихна се професора-бих искал няколко егземпляра за дисекция-избираше си той скалпел.
Ада идглеждаше доста мрачен .Минаваха две реки едната беше от лава , а другата от кипяща кръв.Земята беше пуста и едва ли нещо би растяло от нея.Освен ако не са демонски растения.Цялата земя бе черна и напукана , а от пукнатините бликаше лава .
Имаше сетки като тези на Данте който наблюдаваха Кай , но не го нападаха .Само го дебнеха и изчакваха подходящия момент за атака.
Забелязах ,че Кай носи нашийник който в момента светеше в червено.Сенките на Данте бяха от двете му страни и го пришпорваша да върви по-бързо.А една от сенките носеше златен бокал със скъпоценни камъни.
-Защо трябваше да дойда точно аз в Ада неможа ли тъпият вълк да си го направи сам-изръмжа Кай , а едната сянка го удари с опашка и изръмжа.Кай я изгледа злобно и продължи.Отиде към реката с лава и се охита да вземе бокала от сянката само , че тя не я пускаше.Сянката остови бокала върху езин камък и се всели в него.
-Но какво?-изненада се лисицата.Другата сянка го бутна към бокала и след това направи знак към реката от лава.
-Добре, добре-Кай го взе и се наведе да вземе от реката.Но тогава един черен вълк по-дребен от Данте нападна Кай.
"Лаира!"възкликна Данте"Мислех , че е мъртва .Хах била е просто в Ада "засмя се демонът ми.Демонският адски вълк нападна Кай , но той реагира бързо и я атакува с лисичи пламъци.Вълкът го избегна грациозно и прикова Кай на земята.Тя го погледна
с бездушните си зелени очи.Лаура беше черна вълчица подобна на Данте имаше гривна от червени пера лапите и бяха бинтонани и имаше петна кръв по тях.
Носеше също огърлица от зъби който бяха различни по големина.
-Какво прави кицуне в тази част на Ада .Вие измет сте в адските ями-каза му тя с ехидна усмивка.Кай я гледаше изненадано явно и той виждаше приликата и с Данте.
-Коя си ти- най-накрая я попита той.Тя изръмжа ядосано.
-Тук аз задавам въпросите-каза му тя.Сянката която бе с Кай
изръмжа зловещо.Тя погледна и очите и се разшириха.
-Данте ли те праща -погледна тя отново Кай.
-Да онзи проклет вълк.Защо?-попита я той.
-Защото...-Лаира стана от него и се обърна замислето.
Кай се изправи и я погледна реши , че не му пука грабна чашата и взе от лавата което задеиства заклинанието на Данте и го върна в лабораторията.Данте ми разказа за Лаира .Тя е била част от глутницата му преди да стане единак и преди да рочне да убива масово. Първоначално е убивал заедно с глутница и само за прехрана.Данте е бил алфа на глутницата свалил е предният водач като го разкъсал пред глутницата по най-бруталния начин.Лаира била най-вярната му подчинена . А Данте много я харесвал и затова я направил от обикновен демон в такъв като него.Свиреп демоничен индиански вълк който търси единствено следващата си жертва.Но в една битка срещу
група демони Лаира изчезналя.И Данте не я видял повече ."Не , че я търсих или ми пукаше за нея .Най-важният съм аз и да стана Краля"обясни Данте.
Щайн се засмя и повдигна очилата си.
-Колко интересно.-отбеляза Щайн.Клод гледаше все така бездушно.
-Никога повече не ме пращаите в Ада -беше изплезил език Кай.
-Не ти ли хареса -усмихна се Катрин.
-Не изобщо-каза ядосано Кай.
-Оо горкото лисиче-усмихна се Кат.
-Добре , че Лаира не те последва-изсумтя Клод.
-Защо не я ли харесваш-попитах го .
-Не тя е по-досадна и от твоето краставото псе -каза паяка.
"Кого наричаш краставо псе пън такъв"изръмжа Данте.
Кай даде бокала на доктора и
седна между мен и Катрин.
-Добре сего остава кръвта от ангел , коста от вълк и паижина от демон паяк-каза доктора и погледна ехидно към Клод.
-Няма да стане-каза студено той."Знаех си няма да иска доброволно .Тогава ще го накарам"засмя се Данте.
-Хайде де не изгарям от желание да съм вързана за теб.-погледнах аз Клод.
-Категорично не .Намерете си друг демон-отказа той отново.
-Какво искаш за да го направиш-попита го Кат.
Паяка се усмихна ехидно и ме погледна ."Точно това не трябваше да питате .Ще иска от кръвта ти или душата ти "каза звярът в мен.
-Искам от кръвта ти -каза той и очите му пресветнаха в червено.