Звярът в мен

Още едно китсуне

Събудих се рано сутринта, но не станах веднага. Мислех за онази лисица-трябва да го пипна и да го убия. Ако не ми беше докоснал косата и не ми казваше коте, можеше и да оцелее- поне щеше да е жив за по дълго "Колебая се кого да убием първи - проскубаната кокошка или Лисугера?" каза Данте.
-"Лисицата, той ми пипна косата, това е недопустимо."отговорих му аз. Данте се засмя при тези думи.
Станах и отидох в кухнята. Видях, че Кат пише нещо и се приближих с любопитство, но щом бях достатачно близо Кат го скри.
-Не гледй. Не още. -каза тя докато го криеше.
-Хайде де, искам да видя-настоявах.
-Не -отсече тя категорично.
В крайна сметка се оказах засега. Взех си нещо за хапване и си взех тефтера, когато влязоха братята тенгу.
-Здравейте-поздрави весело Таи.
-Хей-казахме в един глас с Кат и се засмяхме.
-Да не сте репетирали? -изненада се Таи.
-Не-отново казах ме едновременно.
-Стига де-казах с усмивка.
-Не го правя нарочно - отговори Кат.
-Та защо сте тук?-попитах ги.
-Трябва ни помощ със случая. -заяви Реджи и намести очилата си. Той остави някакви папки на масата. С Кат се преближихме с любопитство "Какво пък е това"попита Данте.
-Какво е това?-попитах аз.
-Това са всичките ни проучвания и следи по случая с Кай-обясни Реджи усещаше се лека злоба в гласът му "Оо май онзи Лисугер е успял да ядоса петелчо"изсмя се Данте.
-Опитваме се да открием леговището му-продължи Таи.
Реджи извади една карта на града, върху която имаше места отбелязани с множество червени точки. Явно това бяха места на които са извършени убиства. Загледах се в картата и видях, че повечето убийства са извършени от Данте. Но имаше някои които не са наше дело. Взех син маркер и задрасках убиствата извършени от Данте. Останаха няколко червени точки и всичките бяха в един раион "Колко глупаво да убива в близост до барлогата си" засмя се Данте.
Останалите ме наблюдаваха, а аз съвсем бях изключила, че не съм сама.
-Това е глупав, защо ще убива в близост до скривалището си? Това или е глупаво или гениално.-казах аз.
-Откаде си сигурна, че тези убиства са извършени от Кай?-попита Таи.
-За тези съм убедена, че не са извършени от Кай-посочих задрасканите със синьо-За това знам, че той го е извършил-оградих с черно убийството на което присъствах-А за останалите не мога да гарантирам, но предполагам, че Кай ги е извършил.-обясних.
-А откъде си сигурна за тези?-посочи задрасканите със синьо -Откъде си сигурна, че няма пръст и в тях?-попита Таи. Погледнах го изненадано "Да не би кокшката да не му е казала за мен?"изненада се и Данте. Погледнах Реджи изненадано. Той ми даде знак да го последвам и го направих. Отидохме в другата стая.
-Не си ли му казал?-попитах учудено.
-Казах му, че си демон. Не знае, че ти си Данте. Че си серийния убиец.-отговори Реджи. Бях леко объркана, защо ли не му е казал? "Остави дяволче две сама с другата кокошка, да се връщаме при тях."каза Данте. Беше ми любопитно защо не му е казал, но послушах Данте и се върнах следвана от тенгуто.
Отново погледнах картата и видях, че има два храма в близост до ловния терен на Кай. А всеки знае, че китцунетата се крият най-вече в храмове и гори.
-Огледахте ли храмовете? Обикновенно китсуне обитават храмове-попитах ги аз. Братята се спогледаха и си зашепнаха.
-Ами явно никои от нас не се е сетил-каза Реджи смутено.
-Птичи мозъци-засмя се Кат, а щом чу това Данте избухна в изтеричен смях "Идиоти, как въобще са ги приели в полицията?"
-Ще ги проверим-каза Таи.
-Не още, по-разумно ще е ако изчакате да се мръкне.-изпревари ме Кат. Мразя да прави така. "Ха и тези ми се наричат полицаи...птичи мозъци"смееше се Данте.
-Защо да не заложим капани в този район?-предложих им.
-Не е лоша идея.-каза Таи.
-Ще бъдем на лов за лисици-усмихна се Катрин.
-Ние не вие-каза Реджи.
-О, я стиг. Вярваш ли си, че ще стоим тук кротко и безучастно?-усмихнах се и погледнах Кат.
-Да и до колкото си спомням, тя те спаси няколко пъти - отбеляза Кат "Да, той щеше да е мъртъв. Щеше да ми е вечерята, ако не беше ти" изсумтя демона.
Реджи не каза нищо, явно разбра, че е безмислено да спори с нас. С Кат започнахме да мислим стратегия и да решим кой капан къде ще бъде и какъв ще е. Реджи и Таи пък си говореха нещо.
Когато с Кат бяхме готови, решихме да идем да разположим капаните, но Таи ни спря.
-Нека дойда с вас-усмихна се той.
-Добре, но гледаи да не прешиш-каза му Катрин.
-Джесика, искам да поговорим.-спря ме Реджи.
-Вие вървете и започнете-казах аз на Кат и Таи. Те тръгнаха, а аз останах при Реджи.
-Слушам-казах аз и се обърнах към него.
-Да тръгнем към мястото и по пътя ще говорим-каза Реджи. Чудех се за какво ли иска да говорим и защо крие от Таи, че съм Данте? "Защото е страхливец и не знае как ще реагира брат му, че момиче го е спасило. При това убиеца когото издирват"каза Данте.
-Искам да те питам, защо не си казал на Таи, че аз съм убиеца?-попитах Реджи и го погледнах докато вървяхме.
-Ами...той мрази факта,че Данте е убил толкова много хора. Постоянно разследва, иска да го залови и да го затвори. Наскоро даже ми каза, че да го затвори, няма да му стигне иска да присъства на екзекуцията му. Умира от желание да го залови. Не знам какво ще направи, ако му кажа, че именно ти си убиеца. -обясни Реджи "Оо горкото пиленце е нещастно, че не може да ме залови. Колко жалко, няма да му доставя това удоволствие- да ни залови. Нека страда с всяка нова смърт, с всеки ден на моята свобода"засмя се демонът зловещо"Сигурно не му е казал и защото ти си му ангел хранител. Каква ирония ангел пази тенгу "продължи да се смее той.
"Стига Данте"-едва не се разсмях. Реджи ме гледаше все едно съм луда.
-Сега е мой ред да питам-каза Реджи и ме погледна.
-Питай-казах му с усмивка.
-Защо убиваш, защо не използваш силите си за добро?-попита ме Реджи.
-Ами...Данте се нуждае от човешка кръв, а и обича насилието. А аз, ами...защото ми омръзна всички да ме подценяват, да ме мислят за слаба и крехка. Също и за отмъщение и от части за това, че съм зла и луда психопатка. Кат ще го потвърди. -отговорих му.
-Не си зла.-заяви Реджи.
-Напротив, такава съм. Странно, че не каза, че не съм луда. Явно си установил, че съм психопат -казах и леко се засмях "Ти си луд маниакален сериен убиец"засмя се Данте.
-Не съм казал, че си луда. Но не си зла -продължи Реджи.
-Съм. Добре докажи ми, че не съм.-предизвиках го. Но преди да чуя, какво ще ми каже, забелязах количка със захарен памук. И естествено отидох и си взех. След това настигнах Реджи.
-Извинявай каза ли нещо? Просто забелязах, че има захарен памук. -казах докато похапвах.
-Такмо щях да ти кажа, защо не си зла.
-Да, кажи защо според теб не съм.-очаквах с любопитство отговора му.
-Според мен не си зла. Просто го правиш за отмъщение на тези, които са те дразнели и подценявали. Също и защото са те предавали и се чувстваш наранена. Ти два пъти ми доказа, че си добра...
-И много повече пъти, че съм зла-прекъснах го.
-Това го правиш за отмъщение на онези които те подценянат и дразнят.-каза той.
-Мен всичко ме дразни и лесно се ядосвам. Това което каза отчасти е вярно, убивам и за отмъщение, но и защото съм Зла Луда Отмъстителна Манипулативна Кучка.-отговорих весело. Реджи се отказа да ме убеждава в това, че не съм зла. Вече бяхме стигнали мястото и се огледахме, за да намерим Кат и Таи, когато ги видяхме. Таи бе притиснал Кат до едно дърво и я целуваше. Аз се подсмихнах "Ужас! Не! Защо? Горката тя! Целува се с тенгу! Ще го убия! Как смее да целува единствения друг човек, който мисли като мен?"ръмжеше заплашително Данте.
-О, вие сте тук?-каза Кат след като ни забеляза и се окъсна от Таи. Май ѝ хареса да е в негова компания.
-Заложихте ли капаните?-попитах я аз с усмивка.
-Амии...-започна Кат.
-Не сте ли?-изненадах се аз.
-Явно са били заети-каза Реджи и си намести очилата.
-Все едно, по-добре вие двамата претърсете храма -посочих храма пред нас. Като видях колко стълби има до горе не ми се ходеше.
-И ако е там този Каи, нека да слезе. Не ми се качва до горе, а пък искам и аз да го видя.-каза им Кат.
-Тогава да ви качим до горе?-предложе Таи като разпери криле след като се увери, че няма хора наблизо.
-Чудесна идея -усмихна се Кат. Таи я взе булченски стил и отлетя до храма. Реджи ми подаде ръка, но не мислех да летя с експрес Тенгу.
-Не благодаря, ще се кача по стълбите. -казах му аз.
-Ако те занеса ще е по-бързо.-каза Реджи.
-Не! Отказвам! Мразя летенето - отговорих му аз и тръгнах нагоре, но преди да се усетя, той ме сграбчи и ме занесе до храма. Започнахме да оглеждаме храма. На пръв поглед беше изоставен, но имаше следи, че някой го използва. С Кат оглеждахме източната, а тенгутата западната част.
-Какво става с теб и Таи?-попитах Катрин.
-Ами...-преди да отговори чухме трясък и се запътихме натам. Видяхме Кай който  бе блъснал Таи в една барака. Видях как Кат огледа Кай, който се бе преобразил.
Когато ни видя се усмихна до уши.
-О, здравей. Виждам, че си водиш дружка.-каза Кай.
Тагава Реджи се появи от някъде и се опита да атакува Кай, но и той бе запратен към бараката "Какви слабаци. Не ми казвай, че ще ги спасяваме"мърмореше Данте.
-Здравей, не сме се захознавали. Аз съм Катрин, но ми казваи Кат.-каза тя с усмивка.
-Кат?-погледнах я изненадано, но усмихнато. Все пак това е Кат. Очаквай неочакваното.
-Какво? Колега ти е...така де убиец-каза тя.
-Кат, ако убедиш приятелката си да се съюзим ще съм ти благодарен. -приближи се той към Кат.
-Ами, не знам, голям инат е, а и малко я дразниш, което не увеличава шансовете - отбеляза Кат.
-Да, въпреки че харесвам китцуне и червено. А ти си червенокосо китцуне. -усмихнах му се.
-Тогава защо не искаш да се съюзим?-попита ме Кай.
-Защото ме дразниш, казваш ми коте и ми докосна косата - отговорих му. Тогава Реджи и Таи го атакуваха, но Кай ги избегна и метна няколко лисичи пламъка по тях.
-Ами ако спра да ти казвам коте? Ще приемеш ли?-попита ме Кай.
-Може би да, може би не.-казах с усмивка.
Таи отново атакува Кай, но той го хвана за шията и го погледна злобно.
-Ще спрете ли? Вече ми стана досадно да ви побеждавам-каза Кай. Той беше напът да го разкъса, но тогава около Кай се появи пара, а зад него беше друго китсуне. Той бе с дълга кафява коса с уши и опашка в същия цвят. Беше облечен в бяло кимоно, типично за китцуне. Кай се обърна и когато го видя, пусна тенгуто и се поклони.
-Кай, защо враждуваш с тези тенгу? Не искам война с тях-каза новодошлия.
-Много съжалявам-каза Кай и се изправи.
-Я още едно китцуне. Кой е този?-попита Катрин.
Новото китцуне ни погледна.