Звярът в мен

Данте

Звярът в мен се събуди и беше жаден за кръв. Тялото ми започна да се трансформира. Очите ми станаха червени, сдобих се с опашка и вълчи уши. Зъбите ми станаха остри като бръснач и имах дълги и остри нокти. Започнах да се смея истерично.
-Какво по дяволите си ти?!-звучеше вече изплашено Камила и се отдръпна няколко крачки.
Погледнах я, но вече не се контролирах. Звярът дърпаше конците. Трансформацията почти беше приключила. Вече имах и козина, бяла и красива. Вече почти се бях трансформирала във върколак или някакъв демон вълк. Някакъв звяр от филмите и приказките. Около главата имах червени пера, като на индиански вожд. Единствено ръцете ми още бяха човешки. Когато трансформацията приключи, започнах да говоря, но това не бях аз:
-Значи съм нищо?-започна да се смее.
-Ти си чудовище! Разкарай се! -почти изпищя Камила и започна да бяга към близката горичка. Голяма грешка. Започнах да я преследвам и я изпреварих. Изръмжах в лицето ѝ. Камила изпищя и се спря. Беше се заковала от страх.
-Какво искаш от мен? Ще те оставя да седиш до Харли само ме остави.-мрънкаше Камила, докато трепереше от страх.
-Не ми пука за вас хората. Не ми пука за приятелите на Джесика. Аз не съм нея. Аз съм Данте. И ме интересуват само враговете ѝ.-той гледаше Камила и ясно се четеше в очите му, че ще убива.
-Но нали ти... тоест тя... нали видях, че тя се превърна в теб... как така не си Джесика? Тогава какво си?-не вярваше на очите и ушите си тя. Данте започна да се смее истерично. Аз имах чувството, че гледам филм. Това бях аз. Моето тяло. Но нищо не можех да сторя, освен да гледам.
-Какво съм аз? Аз съм демон заключен в човек. Когато човекът се ядоса, губи контрол и аз мога да поема контрола над тялото.-Данте започна да се смее истерично, след това погледна жертвата и оголи зъби.
-Това е лудост. Демони не съществуват-все още не вярваше Камил. Данте отново се изсмя.
-Вие хората сте толкова смешни, та нали стоя пред теб? Виждаш ме и не вярваш, че съществувам.-той започва да се приближава бавно към нея със зловеща острозъба усмивка и светещи червени очи.
Камила побягва в обратната посока, което провокира нов смях от Данте.
-Обичам когато жертвите бягат. Бягай ,бягай малка овчице.-смее се истерично той и започва да преследва Камил. Гонитбата трая известно време, докато накрая Данте изскача пред Камил и ѝ захапва ръката и. Тя крещеше от болка, а дясната ѝ ръка кървеше ужасно много. След това я пуска, за да може гонитбата да продължи. Камил стигна до една барака и се оглежда, но не видя никой и се скрива вътре мислейки, че е избягала. Тя влезе вътре и залости вратата мислейки, че е в безопасност и си отдъхва. Но тогава се почука на вратата, след това се чу силно драскане по вратата, а после по прозорците. Накрая се чу вълчи вой. Камила започва да трепери от ужас. Данте ритна вратата и тя пада на земята с трясък. Той погледна жертвата с лукава усмивка.
-Мислеше, че ще избягаш ли? Че ще се скриеш от мен?-започна да се смее-Колко глупаво. Не можеш да избягаш от мен. Време е да умреш-Данте се приближи към нея с широка усмивка. Камил започва да пищи и да вика за помощ.
-Помощ, помооощ, няма ли кой да помогне? Моля.-той я притисната до стената , а тя започва да реве.
-И да викаш, никой няма да те чуе. И да ми се молиш няма да има пощада.-Данте с един замах изваси сърцето и ѝ го изяде . След това излезе навън и напусна мястото.