Романс и нова смърт

208 20 4
                                        

На сутринта, когато станах бях някак щастлива. Данте ръмжеше постоянно за това което съм направила- че съм целунала Реджи "По-добре да беше целунала китцунето"заяви той бясно.
Отидох в другата стая и видях, че лисицата спи на дивана в човешка форма. Реших този път да го оставя. Ако го събудя ще ми досажда. Затова реших да почета някоя книга.
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Почука се на вратата и отидох да отворя. Беше Реджи, който се усмихна когато ме видя.
-Здравей-каза той и влезе.
Аз само се усмихнах в отговор.
-Искам да те питам нещо-каза Реджи като гледаше в очите ми.
-Какво?-попитах го с  любопитство, а той се приближи.
-Ще излезеш ли с мен? Този път наистина. -каза той и леко ме погали по бузата "Не! Не! Откажи му, едвам се сдържам да не го разкъсам, а сега и да излезеш с него. Не! Не му ли стига целувка? При това и целувка му е много"заоплаква се Данте.
-Добре...-отговорих му с усмивка, а демонът ръмжеше вбесен.
Реджи се усмихна, но тогава телефона му звънна.
-Извини ме за момент Джес-той вдигна и се отдалечи.
След като свърши разговора, дойде до мен.
-Викат ме в полицията в осем, ще те чакам отпред -каза той и ми намигна докато си тръгваше. Аз само се усмихнах и го проследих с поглед.
Седнах в един фотьойл и взех телефона си. Видях, че имам съобщения от Кат и Реджи.
Видях първо това на Кат "След малко си идвам :) имам да ти разказвам много ;)" след това прочетох това на Реджи "В апартамента има камери внимавай". Изненадах се. Как така онзи дедектив е поставил камери без да разбера? Явно наистина е добър "Дори не надушва следи някой друг да е влизал.Освен ако онова тенгу не ги е сложил "каза Данте.
-"Не знам, но не трябва да се издаваме" предупредих Данте.
След половин час Кат дойде.
-Хей Кат радвам се да те видя - усмихнах ѝ се.
-И аз Джес. Няма да познаеш къде бях.-каза тя енергично.
-Къде? Някъде с Таи ли?-попитах с усмивка.
-Да с него бях. Гледахме филм на ужасите, беше страхотен-усмихна се тя.
-И си правила обичайните коментари нали?-попитах с усмивка.
-Разбира се, на една и отрязаха главата с резачка. Тай се опита да ме прегърне, но явно се отказа заради коментарите. Май не му хареса филма.-каза тя.
Аз се усмихнах сещаики се за последният път когато с Кат гледахме филм.
-Когато си тръгнахме, срещнахме бившата му- замалко да я убия, но Таи забеляза, че се приближавам към нея. Но все пак я спънах и тя се пльосна. И той се разсмя, много сладко се смее. Но онази пача му зашлеви шамар, а аз естествено ѝ отвърнах.-усмихна се Кат.
-Естествено. Не се и съмнявам в теб. -засмях се аз.
-И още нещо, как така Таи знае,че Реджи е щял да те целуне, а аз не?-попита тя "Ами ти се задяваше с тенгу, как ще разбереш освен с телепатия?"попита демона.
-Ами ти се занимаваше с Таи, а и когато Реджи се опита да ме целуне, Таи влезе.-отговорих и. -Добре приема се. Бях малко разсеяна от Таи. А Реджи целуна ли те?-продължи Кат.
-Не, Таи ни прекъсна и той се отдръпна. На другия ден пак се опита, но тогава Кай го прекъсна. Той пак щеше да се отдръпне, но...аз го целунах-казах ѝ аз с лека усмивка.
-Каквооооо?Добре ли се целува?-попита Кат.
-Амии....да...-казах аз "Ужааас...убийте ме! Тези си говорят за целуване, при това за целувки с тенгу! Предпочитам да ме бият с камшик в Ада пред това..."мрънкаше Данте.
-Добре. Ако ти разбие сърцето е мъртъв-каза тя сериозно "Да със сигурност е мъртъв само да се докопам до него и да не ме спреш"изръмжа демона.
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆ Вече беше почти осем и вече се бях облякла разбира се не с рокля. Ако някога облека рокля, то това ще е един от знаците за апокалипсиса. Бях облякла дънки, черна тениска с надпис "Wolf" и дънково яке с червена роза на гърба. Излязох и забелязах, че по пода има диря от листа от роза.
-"Дали го е направил Реджи ?"-изненадах се. "Да тъпото тенгу е"каза Данте нещастно.
Аз ги последвах до апартамента му. Вратата беше открехната и влязох. Вътре беше тъмно, единствената светлина идваше от свещи малко по-натам. Аз се приближих и видях , че свещите бяха подредени във формата на сърце. А вътре в него пишеше "Обичам те Джес" .
Аз се усмихнах "Колко глупаво" изръмжа Данте.
Тогава усетих лек полъх който изгаси свещите. Усетих, че нещо се раздвижи в тъмнината. Някой ме целуна и ме придърпа към себе си.
Лампите светнаха и видях чернокосият тенгу пред мен. Аз се усмихнах и му отвърнах.
Когато се разделихме, той впи поглед в очите ми с палава усмивка. В очите ми се четеше желание. "Убий ме. Това е мъчение. Предпочитам да горя жив пред това. Ах как мразя любовта и всичко свързано с нея. Как ми се иска да убивам и измъчвам някой в този момент"заговори Данте.
-Ела -подаде ми той ръка. Аз я хванах и излязохме, той ме заведе в един увеселителен парк. Запътихме се към скоростното влакче.
-Не. Не. Не. Ако мислиш да се качваш на това, ще е без мен-категорично откзах аз.
-Защо, страх ли те е?-попита той с усмивка.
-Да -казах аз, докато гледах влакчето как се спуска.
Хайде ще ти хареса-каза сладко той.
-Не няма-отказах.
Накрая някак ме убеди и се качих на ужасната машина.
Влакчето започна да се изкачва нагоре, не ме плашеше скороста-напротив обожавам високите скорости. Плашеше ме факта, че се изкачва високо и после се спуска с бясна скорост надолу. Имах страх от височини. Когато влакчето се изкачи до върха и за момент спря и погледнах надолу, осъзнах че не трябваше да се качвам. Усетих как влакчето леко се накланя и се готвеше да се спусне, което ме ужаси и прегърнах Реджи.
Когато влакчето спря побързах да сляза.
-Искаш ли пак?-попита Реджи с усмивка.
-А искаш ли да те убия?-погледнах го "Аз съм За, но първо мъчения"каза щастливо Данте.
-Шегичка -засмя се той.
-Аз бях съвсем сериозна-казах аз и седнах на една пейка.
Той седна до мен и ме погледна.
-Извинявай, не трябваше да те карам да се качваш-каза той нежно хвана ръката ми и я целуна. Аз го погледнах с усмивка.
-Искаш ли да се разходим?-попита и се изправи като все още държеше ръката ми. Аз кимнах и се изправих.
-Каза, че досега не си се влюбвал. А имал ли си приятелка?-попитах го с любопитство.
-Не, защо?-изненада се той от въпроса ви.
-Просто съм любопитна - отговорих и несъзнателно прехапах устни.
Реджи изчезна за миг, а като се върна носеше захарен памук.
-Каза че обичаш захарен памук -усмихна се той и ми го подаде.
-Да аз обожавам сладко-казах аз и започнах да ям от памука.
-Обичам те-каза ми мило той. Това някак ме свари неподготвена. Аз не бях наясно с чувствата си. Не съм сигурна, че изпитвам същото към него "Само това ми липсваше"изстена Данте.
-Реджи аз....-преди да успея да отговоря Реджи ме целуна при което изпуснах памука.
-Изкаш ли да се връщаме? -каза Реджи секси, аз само кимнах. Върнахме се в хотела и отидохме в неговия апартамент. Аз седнах на дивана и погледнах към Реджи, който се бе подпрял на една маса. Той свали белезниците си и ги остави до него. След това бавно свали очилата си, остави ги настрана и се усмихна секси.
Аз станах, отидох до него и го гледах в очите. Той ме гледаше искащо, но не и сигурно.
Сложих ръце от двете страни на Реджи върху масата. Чух как пулсът му се ускори "Сърцето му бие като на заек приклещен от вълк"засмя се Данте. Аз се наведох и нежно го целунах . Реджи ми отвърна, като задълбочи целувката.
Докато Реджи бе зает с това да ме целува, аз предърпах белезниците и го закопчах. Той го усети и леко се отдръпна с похотлива усмивка.
-Искаш да си играем ли? -попита той с пламъчета в очите. Аз се усмихнах и свалих вратовръзката му.
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Данте не спираше да мрънка за това, че съм целунала тенгуто отново. Не можех да заспя от него и реших да му се реванширам, като убием някой. Станах, но Кай ме спря.
-Къде отиваш?-попита той.
-На разходка- отговорих му аз.
-И къде ще ходиш в 3 сутринта? Отново при онзи ли?-повдигна вежди Кай.
-Къде мислиш? Данте е гладен. Пусни ме или ти ще станеш на задушена лисица със зеленчуци - усмихнах му се. Демонът в мен говореше, той бе наистина много гладен и бе готов да разкъса Кай. Но вместо да ме пусне се преближи и ме придърпа към себе си.
-Пусни ме -опитах се да се освободя, но той затегна хватката си и се опита да ме целуне. Аз го ударих с чантата си.
-Ооох...Какво си сложила вътре?? Тухли??-попита гневно Кай и се отдалечи.
-Не...може би...-казах шеговито.
-Както и да е. Значи отиваш на лов не при Реджи?-продължи Кай. Леле той е по-зле и от майка ми. А тя задава доста въпроси, щом стане дума за момчета или да излизам късно.
-Просто лов. А сега ме извини, излизам- избутах го и излязох."Искам масово убийство"каза Данте.
-"Добре къде предлагаш да отидем?"-попитах го аз."Да идем в няколко бара или дискотеки. Тъкмо ще има и музичка докато убивам" предложи той. Аз реших да го оставя сам да решава и се преобразих на една тъмна улица. Данте се усмихна доволно. Той започна да се разхожда и да обмисля къде може да има много хора.
Реши да следва инстинктите си и се насочи към голям клуб. Данте влезе в клуба и започна да избива. Това му доставяше удоволствие. По едно време се чуха сирени на патрулка.
Явно някой бе викнал полицията, защото Таи и Реджи дойдоха. Данте се усмихна зловещо.
-О, ето ги и пиленцата, най-после ще мога да ви убия.-засмя се Данте.
-Ние ще те заловим-каза Таи.
-Хах кой вие ли?-засмя се още повече звярът.
Реджи изглеждаше объркан, чудеше се какво да прави.
Данте се приближи към тях бавно, гледайки Реджи на кръв. Всеки нерв, мускул, клетка караше Данте да се нахвърли на Реджи и да го разкъса на милиони парченца. Усещах жаждата му, но той се контролираше, което много ме изненада.
-За теб съм отредил бавна и мъчителна смърт-изръмжа той на Реджи-Но за нещастие няма да те убивам...

Звярът в менМесто, где живут истории. Откройте их для себя