Звярът в мен

Напревен от кост

Данте отиде в една огромна шоколадова фабрика  защото много искаше да направи нещо .
-Искам да бутна някой в шоколада-каза Данте облизваики се.Влезе във фабриката и започна да оглеждо.Имаше машини който бъркаха шоколада .
Други го сипваха във форми и , а трети го реже на парчета. Имаше и различни сладкиши .
Същински рай за любителите на сладко.
Данте реши ,че работниците му пречат и като начало разкъса няколко .Но след това започна да ги хвърля в шоколада и ги гледаше как се давят .Завлече няколко в голям казан в който се бъркаше сладолет с вкус на ягода.Докато гледаше как двама се опитваха да се ивмъкнат от сладоледа и замръзваха .Един работник се опита да бутне звяра , но за негово нещастие и той свърши при другите.Данте включи машината на по висока скорост и направи хората на каима .Сладоледа придоби наситено червен цвят.Демона отиде до мястото от което сладоледа биваше сипван в купички и си взе една .Когато я изяде беше доволен на творението си.
-Това ще стане хит сред девоните и вампирите най- вече-облиза се той.Върна се при шоколада и погледна.
-Колко апетитино-облиза се демона.Наведе се към шоколада и откъсна ръката на един вече шоколадов човек.
Слид това довърши нещастника .Но шоколада му хареса повече от очакването и започна да яде от него.Когато се изправи моцуната му беше в шоколад.
-Шоколада ще вземе да ми харесва повече от кръвта-облизваше се той.
-Не е ли прекрасен -каза тайнствен глас в сенките.
-По хубав е от очакваното.-пршзна Данте.
-Защото е повкусът ти .Този шоколад не е обикновен той и специален.Трябва да опиташ и другите сладкиши.О и пая ни с месо .Знам , че е шоколадова фабрика ,но няма къде да крием мъртвите-продължи гласът.
-Пай с човешко месо?Води ме това звучи просто божествено-каза вълкът.Човекът не се показа само продължи да говори от сенките.
-Следваи светлините-каза той.
Тогава шарени светещи знаци показаха пътя по който трябваше да тръгне.
-Това просто крещи "Капан".Но ако си ми подготвил сладък капан считаи , че ще го изям-каза Данте. Мистериозвия човек се засмя .Данте все пак тръгна по този път стигна до друга част на фабриката в която правеха този човешки пай.Някак тази идея много му допадна и си взе един пай за да провери дали е достоен за него.Пробва го , но беше разочарован нямаше кой знае каква разлика от обикновеният.
-Силно съм разочарован .А заради това ще трябва да те убия това не струва .Липсват много неща .Ще те убия и ще те направя на вкусен пай.-каза Данте и червените му очи се взряха в човека който си мислеше ,че се е скрил.
Демона пристъпи към него , но за негово нещастие беше стъпил на тайна врата в пода която се отвори.Данте пеагира бързо и се хвана за да не падне.
-Какво целиш нищожество.Кажи и предсмъртото си желание .
Смърта ти ще е мъчигелна ще те изпека жив за да страдаш .-каза демона.
-Какво целя ?Ами тази шахта води до пеща за изгаряне.А тя в момента гори.Исках да те тествам.Казват , че си от Ада щом е така значи няма да изгориш-каза тайстветия чавек и се преближаваше.Сега се замислих , че гласът му ми е познат.Данте се опита да се измъкне но не можа да се издърпа от дупката.
-Адските огньове са много по горещи от човешкия огън .
На вашите огньове им трябва време за да разтопят метал .А на огньовете от Ада не им трябва много време .Те изгарят човек до кости за кратко време .Но в Ада не можеш да умреш ведвъж .
Умираш пак и пак и пак до края на вечноста.-усмихна се Данте.
-Да разбирам , че ако паднеш в пеща за теб това ще е като сауна ?-попита той приближаваики се.
-Може да се каже -подсмихна се Данте.Мъжът се показа на светлина и разкри , че това е баща ми. Данте беше също толкова изненадан колкото мен.
-Ти?Какво искаш защо си тук?-попита го вълкът.
-Като за начало ке ми бъдеш тестов обект -усмихна се той.
-Ами ако убиеш дъщеря си по този начин?-изненада се демона.
-Е науката иска жертви.-отвърна баща ми.
-Нали уж те беше грижа и я тренираше.Лел наистина смахнат човек-призна Данте.Демона успя да се издърпа и заста пред баща ми. -Какво целиш?-попита вълкът.
-Много неща .Като например да те разкарам няма място за демони на този свят ще унищожа всички като теб-засмя се маниакално баща ми.
-Лудите си остават луди .И как мислиш , че ще можеш да ме унищожиш , а какво остава за другите демони.Вашата земя е пълна с демони .И с убиици , измамници , крадци който са по зли и луди от някой демони.Този свят е прокълнат.Скоро ще умреш и това е нещо което не можеш да спреш.-усмихна се Данте.
-Има начин да ви спра нищожества-отговори баща ми.
-И как?-поитересува се демона.
-Ще бъде изненада .Това го разработвам от доста време с Щайн .Въпреки ,че той ви харесва.Защото сте били необикновенни и могел да прави какви ли не опити и иследвания.Обичаините приказки на един луд учен .
Докато баща ми говореше се чуха стъпки .Данте беше убил повечето персонал и едва ли някой от тях би дошъл след като го видяха.Баща ми също се ослуша чул стъпките.
-Е явно не сме единствениете тази вечер решили да се позабавляват във фабриката.
-каза демона.Към нас се приближи бял мъж .Всичко по него беше бяло.Кожата му беше бяла като кост.Косата му беше къса и бяла.Дрехите му също.Единствено очите му бяха черни като ноща .Мъжът се беше усмихнал маниакално като убиец.Забелязях , че от ръцете му капеше кръв.А в очите му се четеше лудост.
-Добър вечер -каза белият мъж със странен глас.Звучеше почти като робот и небих се изненадала да е творение на баща ми.
-О явно майката на Джес е пратила едно от кучетана си .
Ти как се казваше ?Нещо с Х или К или пък беше П не не беше Т абе не помня .Но знам , че все не мога да те убия.-каза татко.
-Аз съм Ейдън дори не беше близо старче -отвърна той и облиза кръвта от ръката си.
-Има нещо странно в този-заоглежда го Данте.
-Това е едно от скапаните Адски творения от тъмна материя на женами Калина-изсумтя татко.
-Скапан ли ме нарече доколкото помня всеки път ти сритвам задника когато згафиш и те спасявам .Не разбирам хората хем се мразят хем се обичат.Е в този случай не е така господарката лично иска да ти го върне-каза Ейдън изваждаики черна катана.
-Значи ли това , че си срещу него , но не и срещу мен ?
Защото ако си срещу мен си свършен-усмихна се зъбато Данте.
-Господарката е майка на притежателят ти .Или казано просто съм на твоя страна ако не ми се пречкаш грозник-засмя се белокосия.Червените очи на данте пробляснаха.
-Грозен ?Аз грозен?Не не това не е възможно.Аз съм самото съваршенство-каза демона и се изпъчи.
-Все едно стой си в ъгъла и трай.Имам си работа-отвърна му Ейдън. Той извади едно парче от счупено огледоло и направи разрез и от раната потече черна кръв.Ейдън облиза кръвта и заби стъклото в раната.Изведнъж се появи черна мъгла около нас. Когато се изясни бяхме обградени от копия на Ейдън .
-Късно ли е да поискам помощ?-попита баща ми с тъпа усмивка.Данте изръмжа и се приближи към него.
-Избираи разкъсан от демон или накълцан от онова нещо-ръмжеше демона.
-Дъщеря ми едва ли иска да ме види мъртъв-каза той като отстъпи крачка назад.
-Дали?-усмихна се коварно Данте.
-Е видяло се е няма да стане така -тона на баща ми от уплашен стана сериозен.
-Не може да избягаш.Ще умреш от сладка смърт .На господарката и омръзна от теб.-каза Ейдън.
-Хах сладка смърт-засмя се Данте. Аз не знаех какво да правя кое би било правилното решение ако го убиеха намаше да съм виновна .Но може би най-добре би било да стоя безучастно.Но неможех трябваше да спра поне Данте.Принудих демона и отново се преобразих в човек .
Но Данте не беше съвсем съгласен затова бях в частична трансформация.За да може когато поиска вълкът да поеме контрола.
-О Джес значи все още си човек и няма да оставиш баща си на тези зверове.-усмихна се той.Ейдън и копията му стесниха кръга около нас.
-Аз може би няма да те оставя да те убият.Но въпросът ми е ти би ли ме оставил заради собствения си живот?-гледах право в очите му.
-Ами това е ... добър въпрос.-усмихна се баща ми.
-Дръпни се от него малката имам заповед да не те нападам-каза един от белокосите.
-Преди бих те спасил без да се замисля преди още не беше демон .Въпреки , че беше в тебе , но още беше човек.Сега си проклето изчадие и бих те хвърлил в Ада без да ми мигне окото .Изгубих дъщеря си в ноща когато уби за първи път като демон-каза баща ми без капка емоция.
-За първи път като демон?Да не би да съм убивала и преди?-изненадах се .
-Ааам май се издадох сам... Е да убивала си може би един или пет , шест човека , но непомниш може и да си санувала нещо такова .Може и да съм те използвал без майкати да знае-почеса се той по врата.Аз направих няколко крачки назад и се изгубих от погледа на баща ми .Няколко от белокосите нападнаха баща ми но той ги избегна и извади  нож от  вътрешния си джоб.Когато сряза един от белокосите той се счупи и разпиля на прах. Битката продължи около половин час и свърши с един жив Ейдън покрит с врял шоколад , под покрит в прах и баща ми който беше изчезнал . Отидох към шоколадовия Ейдън .
-'Ще го изям не трябва да пропиляваме този шоколад'-каза Данте. Но шоколадя се пропука и Ейдън излезе без да има и драскотина.
-Какво си ти?-попитах с любопитство.
-Ти си от плът аз от кост .Във вените ти тече кръв , а при мен кръвта е заменена от тъмна материя.Коста е вечна плътта гние и изчезва.-усмихна се той зловещо.
-Значи когато се сряза не е било кръв?-продължих аз.
-Не както казах нямам кръв-усмихваше се той.
-'Чакай малко направен от кост и тъмна материя .Има съзнание , но не и чувства.Използва магията на Мери и се бие с катана .Пие кръв , но не яде плът .Знам само трима които могат да направят такова нещо и майкати не е в списъка'-каза демона ми.
-Каза ,че мама те е създала така ли?Сигурен ли си?-попитах го аз.
-Да сигурен съм .Знам кой ми е Крал или в случая Кралица.Не се подчинявам на по нисши.Конят трябва да носи краля , а не кралят  коня.-отвърна Ейдън .
-Добре Данте ще довършваш ли обиколката на Фабриката или да се връщаме?-попитах аз.
-'Иска ли питане '-отвърна превъзбудено той.
-'Бих живял тук .Сладкишите били пристрастяващи.А си мислех , че виното е хубаво'-продължи той.Отново се върнах в пълна трансформация.Данте обиколи цялата фабрика и довърши останалите хора и тези който беше оставил в шоколада.Пробва от всички видове сладкиши и отново се върна на ягодовия сладолед с кръв и месо.Накрая Данте заскимтя и казваики , че мозъкът му ще замръзне.Но фабриката му беше само десерта .Искаше още чакаше основното.Чухме за мач по хокей. И Данте се запъти натам пусна сенките да запечатат изходите .Искаше да да изяде всички .
Единственото нещо което не спираше беше жаждата за кръв на Данте .Това беше най- ненаситния демон.Беше го признал и самия Луцифер каза ми веднъж Данте.Данте влезе и се прокрадваше в сенките оглеждаше жертвите си.Залата беше пълна и много шумна.Никой дори не забеляза Данте.демона се нахвърли на първия човек и му откъсна главата някой от хората се изправиха и запищяха но бяха заглушени от виковете на тълпата.Пързалката се превърна в кървава баня по нея се търкаляха краиници от публиката и от някой хокейсти .Данте остави десетима живи.Трима от тях бяха припаднали , а двама оплашени до смър .
Останалите петима не бяха изненадани.
-От една страна разбихме конкуренцията и повече няма да се срещнем с "Червените дяволи"-казя единият хокеист. -А от друга дрег демон ни е притиснал в ъгъла.-каза друг.
-И ще трябва да си търсим нов вратар-каза първия.
-Вие хора ли сте не изглеждате изненадани от кървавата баня която стана....-каза замислено Данте.
-Очевидно не сме ние сме демони подкласи -отвърна единия хокеист.
-Поткласи? Но на кого не са много силните демони с подкласи в моя район.-каза демона ми .
-Чувал ли си за кицунето Кай?- попита единият.
-Кай ?-изненадахме се с Данте.
-Да познаваш ли го ?-попита друг.
-Да как да кажа той ми е подчинен .... не точно на мен , а на ...както и да е .Изненадан съм , че има подчинени , а какво остава за  подкласи.Явно съм подценил лисицата. -замисли се вълкът.
-Той ти се подчинява?-изневада се единия.
-Да не ти е затворник?-попита друг.Данте стъпи върху главата на един от припадналите и я смаза.
-Сам избра да се подчини след това пък стана опашка на приятелка .-обясни той .
-Чували ли сте "Васала на моя васал не е мой васал" или за глупави подкласи като вас "Слугата на моя слуга не е мой слуга" и следователно не ми пука за него или в случая тях и ще ги елиминирам-каза данте облизваики стичащата се кръв по моцуната му.
-Тие не сме обикновен...
Преди да довърши Данте му отхапа главата и разкъса тялото.
-Това няма да ти бъде простено-казаха те в един глас.Измадиха някакви камшици .Замахнаха към демоничния вълк и се увиха около левия му крак , дясната ръка и един около шията му.Четвъртия заста пред него и се готреше да направи нещо камшикът му дасия в виолетово.Данте захапа камшика който бе около врата му и запрати собственика му в отсрещната стена.След това изви силно оглушаваики подкласите.Разкара и другите двама в една от вратите.Тогава четвъртия хвана муцуната на Данте с камшика си .Това причини болка  и изгаряне на това място. Демона изкимтя , а след това се озлоби и заръмжа.Сенките се явиха и се вселиха в хокеиста.Той крещеше от болка .Очите му бяха почервенели от кожата му се вдигаше дим , а косата му от черна стана бяла.Накрая преди сенките да го довършат Данте го разкъса .И горещата кръв се стече по муцуната му.Данте нареди на сенките да довършат останалите .След като приключиха изчезнаха като дим.Когато стигнахме входа на зградата в която бе майка ми се преобразих за пореден път.Качих се горе и отидох при останалите.Мама и леля говореха нещо седнали на дивана.Клод стоеше точно зад леля готов за всяка заповед.Реджи четеше някаква книга седнал в едно кресло , а Кат ядеше шоколадова торта и милваше Кай който беше станал малка лисичка и лежеше в скута и.
-О здравеи мила -усмихна ми се мама . Реджи вдигна поглед от книгата и ме погледна. На лицето ми още стоеше белега от камшика.Данте каза , че ще се махне до 48часа.Когато го видя Реджи веднага дойде до мен .
-Кокво е станало?-попита той.
-Нищо особено - усмихнах се .
Той ме гледаше недоверчиво .
-Мило е , че се тревожиш , но не се безпокой няма ми нищо-погалих го аз леко по бузата.
-Нищо такова-сепна се Реджи.
-Джес ела да пробваш тортата страхотна е-усмихна се Катрин. Отидох при нея и си взех едно парче торта . Тенгуто отново седна да чете , но на няколко пъти го спипах да ме гледа.Кай спеше кротков при Катрин .Изгреждаше толкава сладко.
-Какво е станало ?-попита ме тя сочеики белега на лицето ми. Кай погледна с едно око.Когато видя белега скочи на земята и се преобрази.
-Познавам тези следи.Случаино да си имала работа с хокеисти?-попита той.
-Ъм да разбрах , че са ти били подкласи-отвърнах му.
-Бяха ми най верните .... но все пак ме предадоха ...Не се забъркваи с тях опасни са ако не внимаваш-каза Кай.
-Не се тревожи мъртви са от около час вече - усмихнах се аз.
-Как ?-попита проста Кай.
-Сенките на Данте те направо ги свариха живи-казах все още усмихната .
-Това са добри новини тъкмо ми отърваш кожата .Буквално въпреки , че мога да се оправя с тях с мойте пламъци-усмихна се Кай и отново стана лисичка и скочи в скута на Катрин.Тя го взе и почна да го милва.
-Колко сладко - казах аз.
-Да нали много е сладък така -отвърна тя.След това си отряза още едно парче торта.
Аз отидох и седнах до Реджи .
-Какво четеш?-попитах с любопитство.
-Не е твоя работа-отвърна той.
-Значи нещо мръсно?-подсмихнах се аз , а той едва не изпусна книгата което ме разсмя.
-Няма такова нещо-каза Реджи.
-Напротив иначе защо реагира така?-усмихвах се аз.Той не отговор , а продължи да си чете. Аз огледах какви книги има мама .Повечето бяха криминални , хорър или както казах мръснишки.
Но имаше и някой от мойте книги което не ме изненада .
Мама харесваше някои от мойте книги и ги взимаше да ги чете в свободното си време.
Някой пукна телевизора и това ми привлече вниманието.Даваха новини и съобщаваха точно за това на ледената пързалка.Всички изведнъж ме погледнаха .
Стана някак неловко и превключих канала.Но както винаги късмета ми не работеше .На другия канал пък съобщаваха за случката в шоколадовата фабрика .
Всички ме гледаха без да кажат и дума което беше по лошото.
-Това обяснява къде си била-каза Реджи прелистваики книгата си.
-Другият път ми казваи къде ходиш .Виж сега го дават и по новините.Трябва някой да те покрива.-каза майка ми.
-Да така ли сме те учи ли. Първо нетрябва да те виждат второ нетрябва да има следи и трето най-добре е да обвинят друг.В случая си се спрарила добре , но  щом ние разбрахме не е перфектно-каза леля.
-Според мен не е перфекционист и не си пада по тези неща .По скоро е бо грубите и брутални неща-каза Клод и сервира сметанов сладолед както и ягодов и бананов .
-Оо сладолеед-възкликна Катрин и веднага си взе.
-Ти ли го правиш?-погледнах Клод докато си взимах бананов.
-Да естествено -отвърна той студено.
-Забавлявали се днес?-попита мама.
-Да на Данте му хареса фабриката ... един съвет не си копуваите ягодов сладолед без значение фирмата . -усмихнах се аз.
-Клод прави всичко перфектно не ми трябва да си копувам-каза леля ми докато хапваше.
-Случайно да си се срещала с баща си наскоро?-попита ме мама.
-Да видях и един от твойте подчинени ... Ейдън така май беше -отвъртах и.
-Ол Ейдън ли ?Не ми е докладвал от два месеца откакто го пратих сред 
Даниел .Той е от типа който не спира докато не извоюва победа .-усмихна се майка ми.
-Е той нападна баща ми , но той се измъкна , а Ейдън нямам представа къде се дяна.-казах аз.
-Негова си работа когато приключи с мисията си ще ми докладва-отговори тя.
-А сега трябва да видиш нещо мисля , че ще ти хареса както и на Данте.-каза леля.
-Какво ?-отидох аз при тях.
-Ами Данте вече си има култ -каза мама.
-По скоро секта-прибави леля.
-Банда идиоти ако питаш мен-каза отегчено Клод.
-И това трябва да ме радма?-изненадах се.
-Ами не просто се опитах да ти привлека вниманието-отвърна тя."Да не би да убиват за мен?Кланят ли ми се?Това е страхотно може да ги използвам .Ще ми носят храна "помисли си Данте.
-Днес си свободна , но утре си ми нужна има няколко неща който искам да направиш-каза майка ми строго.
Аз кимпах и отново седнах до Реджи .Забелязах , че по едно време се беше изчервил.
-Още малко и стъклата на очилата ти ще се замъглят .
Какво толкова четеш?-усмихнах се .
-Нищо особено-отвърна той.
-Дай да видя-опитах се да взема книгата , но той я дръпна по-далеч от мен.
-Явно е много мръсно ... перверзник -подсмихнах се .
-Престани , че ще ме принудиш да нап авя нещо нередно- изръмжа Реджи.
-Може ли да дойдете за малко с мен милейди-попита ме Клод който се бе приближил неусетно.Аз кимнах и го последвах.Видях как Реджи остави книгата си и ни проследи с поглед.Нарочно оставих вратата леко открехната за да проверя едно мое предположение.
-Днес дойде онзи Щайн помолиме да ти предам това-каза той и ми подаде лист хартия.Аз го взех и погледнах за момент към вратата .И както предполагах Реджи беше там.Преди да погледна
Клод ме придърпа към себе си. -Петела ревнува и те следи изкъсо-прошепна ми той.
-Въпреки , че твърди  , че се е примирил-продължи иконама.Аз се усмихнах и погледнах Клод.
-Сега имам работа , но вечер съм свободе-каза той и се отдръпна след това излезе.Аз се върнах при останалите .
Реджи пак си четеше книгата сякаш не е мърдал.Седнах до него и разгънах листа и зачетох какво ли толкова иска да ми каже Щайн.