Звярът в мен

Червенокосият убиец

Видяхме мъж, който бягаше от няколко полицаи. Мъжът беше висок с огненочервена коса и имаше два автомата. Забелязах, че Реджи е нервен.
-Какво има? Постоянно се срещаш с убийци.-изненадах се."Явно е страхливо пилее"присмя му се Данте.
-Забравил съм си пистолета-отговори Реджи нервно. "Ха не само е страхлив, но и глупав. Какъв загубеняк само"продължаваше да се смее Данте. Червенокосият мъж уби полицаите и идваше към нас. Не се притеснявах. Ако се наложи, Данте ще го разкъса на хиляди парченца, плюс Реджи, защото не го понасяше. Пък и имах нож в ботуша и револвер в суитшърта. Не бих излязла без оръжие. "Ще ги избием ли? Усещам,че идват още четирима полицаи".
"Не още Данте, не би било интересно, ако ги убием бързо. По-интересно ще е, да ги гледаме как се избиват. А и ми е интересно, дали Реджи ще ми се разкрие, че е тенгу. Наистина ми е любопитно."отговорих на Данте. "Дяволче такова май ти е забавно вече". Както и каза Данте, дойдоха четирима полицаи. Аз наблюдавах с интерес. Реджи ме хвана за ръката и ми прошепна да бягаме. Последвах го, въпреки че беше глупаво. Беше пределно ясно, че червенокосият ще ни последва."Защо бягаме? Нямаше ли да гледаме?"попита леко изненадано Данте."Спокойно онзи ще ни последва. Не мисля, че е обикновен убиец" казах на Данте. "Знам усещам, че не е обикновен, има нещо особено в него" сподели Данте. Докато с Реджи бягахме, погледнах назад и видях как мистериозният човек убива полицаите, но явно му свършиха патроните, защото хвърли пистолета. След това мъжът тръгна към нас.
-Освен ако нямаш план сме мъртви-казах аз на Реджи."Шегуваш се нали?"изсмя се Данте. "Ествено, че е шега. Блъфирам пред него. Най-много ти да ги избиеш, но това е план Б или В" обясних му аз.
-Аз...нямам план, но ще ни измъкна оттук-обеща Реджи и се огледа.
"Ахх ако разчитам на него да ме спаси по-добре да почна да си копая гроба. Май ще трябва аз да свърша всичко, ако искам да оцелея" мислех си аз. "Единствено но мен може да разчиташ дяволче" разсмя се демонът ми. Отново погледнах назад, но мъжа го нямаше."Пред теб! Пази се!"предопреди ме Данте .Но преди да реагирам Реджи ме дръпна, видях как катаната мина на сантиметри от лицето ми. Наистина това ме изненада. Погледнах човека пред мен злобно. "Нека го разкъсам" изръмжа звярът в мен.
-Какво има красавице? Изплаших ли те?-попита през смях червенококсият.
-Мечтай си -усмихнах му се злобно.
-Ау, котето можело да драска-изсмя си той-Тогава ще ти отрежа ноктите-каза и приготви катаната си.
Аз се засмях, а те ме изгледаха изненадано.
-Добра шега, но откъде си сигурен, че съм коте?-попитах го аз. Той само се засмя и ме погледна. Реджи ме издърпа зад него. "Сега ако каже, че ако иска теб, трябва да мине през него, направо ще ме убие"едва се не засмя Данте.
-Ако искаш нея, първо ще трябва да минеш през мен.-каза Реджи, а Данте се смееше истерично.
-Кой? Ти ли ще я пазиш?-засмя се противника ни. Аз извадих ножа от ботуша си незабелязано. Червенокосият тъкмо нападна Реджи, но аз го спрях.
-Защо мислиш, че ми трябва защита?-попитах докато го гледах в очите с дяволит поглед.
-Мислиш ли, че може да ме спреш само с този нож малката?-разсмя се червенокосия.
-Не, но мислиш ли, че имам само нож?-усмихнах му се в отговор.
-Каквото и да извадиш, няма да ме спреш. И спри да ме гледаш така, сякаш ще ме победиш - отговори все още с усмивка, но ясно се личеше, че го ядосах. Той се отдръпна и прибра катаната си. Видях как се променя, изникнаха му червени уши и опашка, в ръката му гореше син огън. Той ме погледна.
-Ооо ти си китсуне! Невероятнооо-усмихнах се весело. При тези думи и двамата ме погледнаха сякаш съм луда. "Хаха виж им физиономиите" смееше се Данте.
-Но...Но..Но не те ли е страх от мен?-изненада се той.
-Не, изобщо. Даже съм впечатлена. Аз обичам китсуне-усмихнах му се.
-Все тая, пак ще ви убия-каза той студено и метна по мен един от лисичите си пламъци. Но чифт черни крила се обгърнаха около мен като щит.