Звярът в мен

Отмъщение и тъга

Когато станах Кат я нямаше. Облякох се и тръгнах да излизам. Преди да изляза, проверих дали лисицата е там където я вързах. Той спеше кротко на земята, но в човешката си форма "Ритни го, моля те сритай го". Изкушавах се дали да го направя, тогава Данте ме подтикна да го направя. Изритах Кай и той изкимтя жално, а след това ме погледна гневно. Мразя когато 'взима контрола', но този път не бях против.
-Защо го направи?-каза сърдито той.
-Данте беше, не аз-казах с лека усмивка.
-Да бе -каза Кай и се изправи до колкото му позволяваше повода и ме погледна.
-Все едно и без това излизам-казах и тръгнах да излизам.
-Чакай ами аз?-попита той.
-Какво ти? Ти ще стоиш тук.-казах и излязох. Данте се смееше на физиономията на Кай, като му казах, че остава.
Вървях из града. "Убихме ли всички твои врагове? "попита Данте.
-"Не, има още няколко от моето училище и мащехата ми която не понасям."-отговорих му. Днес явно имах късмет. Видях мащехата ми Гладриел, да минава покрай мен, но не ме видя. Тя бе ниска, грозновата жена с червеникава коса. Няколко неща за нея: първо пие бирата като вода, второ има мустак и трето-тя е злобно малко същество, което щеше да убие котката ми Барон.
-"Това е мащехата ми, дали да я проследим?" попитах го аз. "И питаш? Искаш бавна и мъчителна смърт или бърза за да не я гледаш? Чакаи имам решение ще и одера лицето и няма да я гледаш. След това искам да я измъчвам. Може да я удавя в бира"кроеше планове демона.
-"Едва ли ще се удави. По-скоро ще я изпие." казах му шеговито и тръгнахме да следим онази гадина.
Проследих я до един цветарски магазин. Скрих се близо до магазина, така че да виждам кога някой влиза и излиза. Мислех планът си за отмъщение.
Изчаках докато в цветарският магазин октанат само продавачките и мащехата ми.
Влязох и започнах да се правя, че разглеждам цветята и гледах Гладриел да не разбере коя съм все още. Бръкнах в джоба си и извадих две упойващи стрелички. Изчаках мащехата ми да се обърне и тогава метнах стреличките по продавачките. Те се свлякоха на земята мигновенно.
-Лиса. Вероника къде сте?-започна да ги вика. Аз забелязах една лопата до палмата, тихо отидох и я взех. Жертвата ми започна да се оглежда притеснено и да вика продъвачките. Когато погледна зад тезгяа и ги видя в безсъзнание се уплаши. Аз се възползвах от момента и се приближих към нея в гръб с лопатата в ръце. Когато се обърна и видя, се усмихнах и я халосах по главата и тя падна в безсъзнание. Хвърлих лопатата и я хванах за краката. Завлякох я в едно мазе кадето я завързах за стол.
"Хах браво дяволче, сега какви ужасни неща ще и причиниш?"смееше се зловещо Данте.
-Още мисля - отговорих му аз.
"Наводни мазето и ѝ пусни ток"предлоложи Данте.
-Данте това е...това ми харесва. Може да го използвам, но първо -аз извадих камата от ботуша си и се приближих до жертвата си. Тя тъкмо се свестяваше и ме погледна, аз се усмихнах и направих дълбок разрез на дясната ѝ ръка, при което тя изкрещя от болка. Направих същото и на лявата и ръка.
-Защо...Защо правиш това?-задъхваше се Гладриел.
-Това е моето отмъщение. За всичкият тормоз и обиди.-отговорих и аз с луда усмивка.
-Какво...какво ще ми направиш?-гледаше ме тя със страх и злоба.
-Тук има доста препарати. И реших да експериментирам върху теб.-казах и взех една бутилка от рафта и я изсипах върху раните ѝ. Гладриел започна да пищи. "Хаха браво не съм се съмнявал в способностите ти" каза Данте през смях. Взех още две туби и забелязах, че едното е белина. Излях и тях върху раните ѝ. Също така я накарах да пие от белината. След това изключих електричеството и използвах нощното зрение на Данте. Срязах един кабел и го прикрепих за Гладриел и пуснах тока. Тя пищеше, дори се разплака. Изключих тока и я развързах, но очевидно не можеше да ходи. Завлякох я горе в магазина. Полях я с бензин, който бях открила в мазето. Гладриел дишаше тежко и ме гледаше злобно.
-Ня...няма...да...ти...се размине...Кучко.-едва каза тя, но го каза с такава злоба, че ме ядоса още повече. Взех една запалка, загледах се малко в пламъка, след това я хвърлих към мащехата ми. Гледах как гори жива. Контролирах огъня да не изгори магазина, исках да оставя послание. Когато трупът ѝ изгоря до неузнаваемост я изгасих. Продавачките още бяха в безсъзнание. Използвах ги и написах на пода "Който се опитва да ме хване го очаква ужасна участ" след това излязох от цветарницата и започнах да се разхождам.
Усещах как започва да вали. Изведнъж чух, че някой ме вик. Обърнах се и видях Харли и Мария мой съученички.
-Джесика-каза Харли по странен начин, сякаш ми беше сърдита.
-Здравейте-усмихнах им се.
Харли ме погледна сърдито.
-Вие поговорете, аз отивам да си поговоря с онзи там - Мария посочи едно момче и тръгна към него.
-Защо ме изостави? Тази седмица имах нужда от теб, а теб те нямаше.
-Не съм те изоставила. Просто имах работа това е-отговорих ѝ.
-Напротив, разбрах че вече живееш заедно с Катрин вярно ли е?-започна да ме разпитва тя.
-Амии...
-Значи е вярно и имаш време да си с нея, а с мен не така ли?-продължи Харли.
-Не просто...
-Просто какво?...Знаеш ли, че се носят слухове, че ти си убила Камила и Стефи?-каза тя.
-Какво?-изненадах се аз. Е вярно е, но..."Хах съучениците ти те разкриха по-бързо от кокошките"засмя се Данте.
-Да, защото вие постоянно се карахте и на няколко пъти щяхте да се сбиете, а и Камила умря на следващия ден, когато за последно се скарахте.-каза Харли и хогледна в телефона си.
-Не е вярно! Не съм аз. -излъгах я донякъде. Е не бях аз Данте беше.
-Не съм сигурна. Започвам да мисля, че е вярно. Постоянно се карахте. Тя ми беше близка приятелка. И като си помисля, че може да си го направила ти...-Харли почти викаше.
Най-много от всичко мразех да ми викат.
-Ще трябва да кажа на полицията. Джесика, тя ми беше приятелка. Защо, защо го направи? Иска ми се да не те бях срещала. Ти носиш само неприятности със себе си-щом чух да казва това сякаш нещо в мен се счупи. Заболя ме да чуя това от човек на когото вярвах и разчитах, когото защитавах, мислех че ми е приятелка. Но уви явно съм сгрешила.
"Ще я убиеш ли? Нали уж ти е приятелка? Усещам чувствата ти, виждам мислите ти..."говореше Данте, но сякаш думите му изчезваха, не го чувах. Не знам какво ме прихвана. Не можех за мисля трезво. Приближих се към Харли, без да знам какво правя. Сякаш звярът ми се пробуди, но нямам предвид Данте. Омразата и гнева ме водеха. Данте го усети и беше решен да ми помогне, искаше да види на какво съм способна аз с част от силите му. Очите ми станаха червени, имах остри зъби и нокти. Бях се променила частично.
Тогава направих нещо което не мислех, че ще сторя-аз я нападнах. Захапах я за врата, при което тя изпищя и ме избута.
-Ти...ти...ти си чудовище!-погледна ме тя със страх и изпищя. Аз притиснах ръката си върху устата ѝ.
-Шшш, недей така, ще привлечеш излишно внимание-казах и със зловеща усмивка. Харли ме гледаше ужасено. Погледнах в очите ѝ след това отново ѝ захапах врата. След това пробих дупка в гърдите ѝ и хванах сърцето ѝ. Но не го изтръгнах, спрях се, оставих я да се свлече на земята и избягах.
Вървях безцелно из града, кръвта по ръката ми се размиваше от дъжда, който започваше да се усилва.
-Хората казват, че демоните са зли чудовища, сипещи разруха, убиващи всичко, което е пред очите им. Но всъщност истинските чудовища са хората. Те са способни да причиняват болка един на друг, да мачкат по слабите, да убиват своя вид, да разрушават всичко.-не знам дали го казвах на Данте или на себе си."Приятелката ти Кат е права-ти си демон с човешко мислене, най-вече човешки чувства."каза Данте.
-Не мога да повярвам, че го направих... Нападнах Харли-казах го с треперещ глас. "Тя вече не ти е приятелка, какво значение има сега?"изсумтя Данте.
-Но тя ми беше приятелка, а аз...аз...сега дори не знам дали е жива или мъртва. Кравта ѝ е по ръцете ми Данте... Та аз я убих. Не би ми направило впечатление, ако е друг. Но...смятах я за човек от моя отбор, моята глутница.-казах аз. "Но вече не е! Тя те предаде, нима забрави своите думи? 'Или си с мен или си против мен'  забрави ли?"изръмжа той.
-Не съм забравила. Просто да ме предаде някой на когото съм разчитала и имах доверие е... е... просто ме отдръпва от хората, от света. Трудно се доверявам, а когато някой е спечелил доверието ми и ме предаде, ме наранява много-казах му с тъга в гласа "Усещам как се чувстваш" отговори той.
-Искам да те питам Данте, аз ли нещо бъркам? Защо всички ме мразят? Винаги съм се държала добре с всички, а в замяна ме мразят, предават, изоставят и нараняват. И всичко това преди да почна да убивам. Представи си, ако разберат, че съм убиец.-казах му аз."Явно бъркаш подхода-в този живот трябва да си кучка, за да те уважават скъпа" отговори той. Дъждът ставаше все по силен, а аз нямах чадър и не смятах да се прибирам. Просто игнорирах факта, че съм вир вода.
-Май си прав -продължих "Да аз винаги съм прав" изсмя се Данте.
-Вече ми е много трудно да се доверя на когото и да е. Мога да разчитам единствено и само на себе си - продължих аз "И на мен също"добави вълкът.
-С доброто нищо не постигнах, освен болка. Мисля от тук натам да продължа само със Злото-реших аз.
Не бях забелязала, че вече не ме вали от известно време. Когато го осъзнах и погледнах нагоре, видях Реджи който беше разперил крилото си над мен.
-Колко точно чу?-попитах го.
-Не много, само че избираш да си злото-отвърна той. "Да нещо против ли имаш Петльо?" изръмжа Данте.
-Да. Бях добра и само ме предаваха и нараняваха затова...преди да довърша той ме прекъсна.
-Злото ще ти донесе повече болка-каза той.
-Какво знаеш ти за злото господин добряк?-отвърнах му аз.