Danger life (Book 3)

Глава 2

Събуди ме ужасната аларма. Спрях я като едва не я счупих. Изправих се изнервено. Не можах да се наспя като хората. Имаше нещо, което не ми даваше мира. Имах чувството, че нещо ще се случи. Това ме изнервяше още повече.
Вече събудил се вървях към училището. Добре, че бях близо. Влязох като тръгнах към кабинета на директора. Намерих го доста бързо. Почуках. След като отвътре се чу "Влез" натиснах дръжката и влязох. Пред мен седеше мъж на около 45 години с черна коса и зелени очи.

"Ти трябва да си или Зак Еванс или Джейсън МакКен."

"Джейсън." казах.

"Хубаво. Това е програмата ти, номера и комбинацията за шкафчето ти. Вътре ще намериш учебниците си."

"Благодаря ви."

След това излязох от кабинета. Шкафчето ми е 113. Тръгнах по коридора оглеждайки се за него й най сетне го намерих. Отворих го.
Първи час... Математика... Супер. Любимия ми предмет. Забележете сърказъма моля.
Затворих го. Поркай мен минаха три момичета. Едната беше доста сладка. Кафява коса и кафяво очи. Погледа ме точно когато мина покрай мен. Не откъснах очи от нея докато не зави зад ъгъла. Може й да не е толкова ужасно в това училище.

Гледна точка на Шейлийн:
~ На обяд ~

"Хей, момичета." казах сядайки до Ема и Оливия.

"Шей видя ли новия?" попита ме Ема. "Много е секси."

"Ема за теб всяко ново момче е сески. Той най вероятно ще е новия плейбой на училището. Ще спи с всяка в радиус от 50 метра."

"Но все пак е сладък." каза Оливия. "Това не можеш да го успориш."

"Добре... Може би е сладък, но няма начин той да ни заговори. Просто популярните и непопулярните не се смесват. Това е закон във всяко училище."

"Ето го." каза Ема подпирайки главата си с ръка.

Обърнах се леко за да видя как новия влиза в столовата и всички го зяпат. Господи, защо му отдават толкова внимание?

Гледна точка на Джейсън:

Защо ми отдават такова внимание? Не обичам вниманието. Забелязах онова момиче от коридора. Седеше с приятелките си. Тръгнах към тях.

"Може ли да седна?" попитах сочейки празния стол при тях.

Те се спогледаха.

"Да." каза едно от момичетата, което имаше руса коса и прекрсни сини очи.

"Благодаря." казах и се усмихнах като седнах при тях. "Аз съм Джейсън между другото."

"Ема." каза момичето с русата коса.

"Аз съм Оливия." каза другото момиче, а аз и се усмихнах.

Обърнах се към другото чието име не знаех, чакайки са ми каже името си, но тя вместо това просто стана от стола си и излезе.

"А... Аз ли направих нещо?" попитах и погледнах към Ема и Оливия.

"Не. Не." каза Ема клатейки глава. "Шейлийн си е такава."

Шейлийн... Така се казва.

"Просто не е свикнала с новите ученици." каза Оливия. "Извиняваме се от нейно име."

"А... Няма проблем." казах. "Аз... Трябва... Ще се видим после... Предполагам."

Станах от стола си и излязох от столовата. Това беше странно, но точно аз нямам правото да казвам кое е странно и кое не.
Излязох от училището и седнах на стълбите. Не знам какво ми стана. Сякаш се задушавах вътре. Не ми се в случвало досега. Какво беше това?