Седяхме още около пет часа в онази стая вързани и честно нямам представа за времето, но беше ужасно много. С Шей почти не си говорихме. Нямаше какво толкова да си кажем.
Вратата отново се отвори и през нея влязоха онази жена и четирима мутри с нея. Двама развързаха Шей и я изправиха държейки я, а другите двама отвързаха мен и ме хванаха. Вървяхме по някакъв дълъг и не много тесен коридор. Това беше точно като затвор. Имаше килии с решетки и много тийнейджъри като нас по един във всяка. Всички гледаха или уплашено или без абсолютно никаква емоция. Набутаха ме в една от тези килии."Не ме бутай!" извиках. "Имам крака с причина!"
"Млълвай, МакКен!" извика мъжа зад мен.
Бутна ме. Обърнах се веднага, но той затвори вратата. Хванах се за решетката и гледах накъде отиваха. Чак сега забелязах Шей седяща на земята на решетката свързваща моята и нейната килия. Имаше малки рани по китките, най вероятно от въжетата.
Отидой до нея и седнах като се подпрях на решетката."Добре ли си?" попитах я пресягайки се през решетката и хващайки китките й.
"Боли, но съм добре."
"Мога да ти помогна."
"Как?"
Хванах наранените места, а тя затвори очи от болката. Затворих очи и се концентрирах.
Това го научих от една жена, при която бях повече от години като малък. Тя имаше лечителски сили и ми показа някои неща.
Отворих очите си, които вече светеха в ярко синьо. Раните й изчезнаха, а с тях и болката. С тях си върнах и нормалния цвят на очите.
Шей ме погледна невярващо смесено с объркване."Имаш лечителски сили?" попита ме.
"Не." казах.
"Тогава как... как го направи?"
"Когато бях малък живях при една лечителка, която ме научи как да го правя."
"Баща ми не е най - силното същество."
"Какво? Как така?"
"Ти си."
"Аз?" свих вежди объркано. "Как така аз?"
"Имаш дарба, която няма никой друг и лекуваш без да си лечител или да имаш лечителски сили. Очите ти първо са червени след това сини.... Ти си най - силното същество."
"Никога не съм си го и помислял. Толкова много пъти са ми казвали, че съм спецялен, но... никога не съм си и помислял, че аз може да съм най - силното същество."
"Ти си, но... никой не трябва да разбира."
"Защо?"
"Също си и най - тъпото същество. Всички мислят баща ми за най - силния и се боят от него, но ако разберат, че са се бояли от грешния човек ще го убият, а теб ще подгонят. Всеки ловец ще иска да те окачи над камината си. Особено щом разберат, че си 16 годишно момче, което не може още да контролира силите си. Ще те обевят за заплаха."
"Права си."
"Джейсън... Аз винаги съм права."
Засмях се леко. "Да не говорим колко скромна."
Тя отметна косата си назад за ефект.
"Но сериозно... Това трябва да се пази в тайна."
"Знам." казах.
Гледна точка на Али:
Никой не е виждал Шей след училище. Не се прибра, нито е с Ема и Оливия и започвам наистина да се притеснявам. Къде е тя?
"Последно е говорила с онзи, Джейсън МакКен." каза Дерек влизайки в стаята.
"Може да е с него." казах.
"Но тя винаги си вдигаше телефона, а сега й е изключен." каза Крис. "А и би казала ако не на нас поне на Ема или на Оливия, но не знаят къде е."
Итън и Тео тъкмо влязоха в хола.
"Възможно ли е МакКен да я отвлякъл?" попита Дерек.
"Кой?" попита Тео. "Какво каза?"
"Джейсън МакКен." каза Дерек. "Знаеш ли кой е?"
"Той е най търсеното свръхестествено същество. Казват, че притежаваш дарба като никой друг."
"Каква?"
"Не знам. Никой никога не е знаел къде се намира той. Ако някой го забележи той отново изчезва."
"Какво е направил?" попита Крис.
"Нищо, но всеки се опитва да го докопа по някакъе начин за да го използва. Той е като заредено оръжие, което може да унищожи всичко и всички на пътя му ако е в неподходящи ръце."
"А на всичкото отгоре е 16 години." каза Итън. "Направи страхотно."
"До колкото знам ловци като мен, който не нападат свръхестесрвени същества, а ги спасяват са създали тайна мрежа по целия свят и заедно с родителите му го укриват цели 16 години. Според статистики той е второто по сила същество след Крис разбира се."
"А дали Джейсън и Шей са заедно?"
"Най вероятно."
"Ще е по добре ако са заедно." каза Дерек. "Ако някой ги е отвлякъл да се надяваме, че Джейсън ще я защити."
"Намерете ги колкото се може по - бързо." казах.
"Обещавам." каза Крис прегръщайки ме през рамото и целувайки ме по челото.
YOU ARE READING
Danger life (Book 3)
FantasyЕто я и третата книга. За тези, които не са чели първите две, казват се "The game of the death" и "Traces". Съветвам ви първо да прочетете тях. "Не вярвай на никого" Това са ми го повтаряли многократно. Живял съм с това нещо и точно това ме е спасяв...