Danger life (Book 3)

Глава 3

Гледна точка на Шейлийн:

"Защо по дяволите го направи?" попита ме Ема. "Той иска да се запозае с теб, а ти го отрязваш така. Мисля, че го обиди."

"Това хлапе никак не ми харесва." казах. "Има нещо странно в него, което ме изнервя. Най вече свръхестествената част от мен."

"Поне му се извини." каза Лив. "Ще остане с грешно впечатление за теб."

"Добре. Добре. Ще му се извиня."

Ако изобщо го видя.
Звънеца би. Имах химия.

"Трябва да влизам в час." казах тръгвайки надолу по коридора.

Влязох в кабинета по химия. Мамка му единственото свободно място беше най отпред! Мразя да съм най отпред. Въпреки това седнах.
Учителката влезе и часа започна. Някъде посредата на часа някой го прекъсна влизайки в стаята. Беше... новия. Джейсън...

"Първият ти ден и вече имаш закъснение, МакКен." каза учителката.

"Съжалявам." каза той.

"Седни до госпожица Далас." посочи към мен. "И дано не се повтаря повече."

Той седна да мен.
По време на останалата част на часа не си казахме нищо, нито се поглеждахме.
Накрая той проговори:

"Извинявай ако съм направил нещо." каза той.

"Не си." казах. "Аз съм тази, която трябва да ти се извини. Аз те обидих."

"Не. Няма проблем."

"Наистина?"

"Да." каза усмихвайки се. "Да кажем, че съм свикнал на това. Не е нищо ново."

Щях да кажа нещо, но учителя ме прекъсна:

"Господин МакКен, моля ако с госпожица Далас имате тема, която е по важна от химията да я споделите с целия клас."

"Извинете." казахме двамата в един глас.

"Така си и мислех."

Двамата се спогледахме и здържахме смеха си. Всички се ебават с тази. Няма как аз, или който и да е да не го е правил.

~ След часовете ~

Прибрах се в нас направо след училище.

"Прибрах се." почти извиках.

"Има ли нови ученици?" посрещна ме баща ми направо.

"Татко." казах мрънкайки.

"Крис, остави я." каза мама.

"Шей, много добре знаеш, че ако има нови в града трябва да ги проверим. Стоун Хилс е като магнит за свръхестествените същества. Няма да се учудя ако има." каза баща ми идвайки до мен.

"Да. Има."

"Кой?"

"Казва се Джейсън... Джейсън МакКен."

"Някой знае ли нещо за него?"

"Не. Никой не го познава и никой не знае откъде е."

"Провери ли--"

"Да." прекъснах го като извъртях очи. "Отидох при директора. Нямал е постоянен адрес. Постоянно се е местил и никой не знае точно откъде е."

"Ще го проверим."

"Както и да е."

Заобиколих го и се качих в стаята ми.
Затворих вратата и си взех телефона за да се обадя на Ема. Забравих да ви кажа, че Ема и Оливия са сестри. Набрах номера й и тя ми вдигна за няма и секунда.

"Знаех си, че ще ми звъннеш." каза тя направо.

"Нормално." казах. "Можеш да виждаш бъдещето."

"Това е друг въпрос."

"Извини ли се на Джейсън?" чух Лив.

"Да. Да, извиних му се."

"И?" чух Ема. "Той прие ли извинението?"

"Да. Да, прие го."

"Супер."

"Да излезем?" каза Лив. "Скучно ми е."

"Да. Добре. Дайте ми двайсет минути."

"Добре. Чао."

Затворих и метнах телефона на легото ми.

Гледна точка на Джейсън:

Вървях по улицата.
Имаше нещо странно в това момиче, Шейлийн. Не знам какво е, но една част от мен ми казва, че тя не е такава за каквато я мисля... Обикновена.
По принцип усещам веднага щом се приближа до някой свръхестествен и разбирам от кого трябва да се пазя, но при нея всичко е 50/50. Има шанс да греша. Дано е така.