Danger life (Book 3)

Глава 19

За пореден път си стоях и гледах в огъня. Някак си ми е успокояващо. Не знам как точно, но е.
Забелязах с периферното си зрение как Шей се промъква до мен. Бях се облегнал на едно дърво, а тя легна, слагайки главата си на гърдите ми. Сложих ръката си на гърба й.

"Какво ти е цял ден?" проговори първа. "По мълчалив си и се държиш по особено. Какво има?"

Бяхме по далеч от останалите така, че когато си говорим да не ни чуват. Нещата, за които си говорим не искам да се знаят от останалите.

"Няма ми нищо." казах най спокойно въпреки, че излъгах и знаейки, че тя ще усети.

"Защо отново ме лъжеш, Джейсън?" надигна се и се обърна към мен за да ме гледа в очите.

"Не те лъжа."

"Напротив." размърда се. "Усещам го, Джейсън, и ти не можеш да го скриеш от мен."

"Просто..." погледнах в страни. "...този Денис... Нямам му доверие, принцесо... Не мога да му имам доверие."

"Джейсън, ти нямаш доверие на никого." обърна се с гръб към мен отново правейки се на сърдита скръствайки ръце. "Ужасен си."

Усмихнах се въпреки, че не може да ме види. Приближих се към нея в гръб. Гушнах я през кръста и сложих глава на рамото й.

"Моля те, не ми се сърди, принцесо." прошепнах в ухото й.

"Няма да стане." нацупи се като малко дете.

"Искаш ли да те накарам да ми простиш?"

"Можеш ли?" попита вдигайки едната си вежда.

"Мога да направя каквото поискаш." прошепнах отново в ухото й целувайки края му леко. "Само ако поискаш."

"Ох, защо не мога да ти се сърдя?" отпусна се в прегръдките ми.

"Защото..." обърнах я за да ме гледа в очите. "... съм прекалено сладък за да ми се сърдиш. Никое момиче не ми е устоявало... Ти също не можеш."

"Мразя те."

"Не, не ме."

"Да, те."

"Не, не ме."

"Сигурен ли си в думите си?"

"Напълно."

"Така ли?"

"Мхм."

"Ще ти отговоря ако ме хванеш."

Стана рязко и тръгна да бяга. Станах след нея. Въпреки, че беше тъмно аз я виждах как тичаше пред мен и се смееше.
Настигнах я хващайки я за ръката, но тя се дръпна дърпайки ме с нея. Бяхме на малко хълмче, но вече не бяхме защото тя ме дръпна надолу. Двамата се изтъркулихме до края му.
Бях върху нея, а ръцете й бяха на врата ми. Нищо не правихме... Просто се... гледахме. Тишината ни беше обвзела.
Усетих как се навеждам към нея, а тя ме дърпаше за вратата надолу. Сливайки устните ни, ни преобърна за да е отгоре. Хвана лицето ми с шепи и като не спираше с целувките си. Когато и на двамата вече не ни стигна въздух се отдръпнахме дишайки тежко.
Тя се усмихна, а аз й отвърнах със същото. Притиснах челото си в нейното като усмивките не слизаха от лицата ни.