Danger life (Book 3)

Глава 14

Всичко около мен беше тихо. Не се чуваше нищо друго освен тежкото ми дишане. Чух стъпки около себе си, но въобще не ми пукаше какво става.
Усетих се когато някой седна до мен и ме пипна за рамото. Стреснах се и отворих рязко очи. Беше Шей. Отдъхнах си.

"Какво?" попитах гледайки напред.

Тя не направи нищо друго освен да ме придърпа към себе си и да ме прегърне. В началото бях малко объркан, но все пак отвърнах на прегръдката й. Стояхме така около 5 минути, след което се одръпнахме.

Облизах устните си и я погледнах. "Това за какво беше?"

"Може да не знам какво е да загубиш важен за теб човек, но определено знам как да успокоя човек."

"Кайла ви е казала." погледнах надолу.

"На останалите може би, но аз сама се досетих." погледнах я.

"Била си много умна."

Усмихна се. "Е, не беше трудно, но има едно нещо, което не разбрах... Каква е Кайла на Сам?"

"Бившата ми и гаджето му."

"Оу..."

"Да. Заряза ме и тръгна със Сам малко преди той да..."

"Ясно." погледна в страни. "Затова ли не използваш силите си?" погледна ме.

Поклатих глава като я погледнх. "Да."

"Съжалявам."

"За какво?" свих вежди в объркване.

"Че правя нещата още по сложни с въпросите си."

"Не ги правиш по сложни."

"Наистина ли?"

"Да."

"Ох, защото си мислих, че си постоянно ядосан заради мен."

"Не съм ядосан." въздъхнах. "Просто... Зак приема всичко това не на сериозно и това ме нервира. Не приема факта, че може да умрем."

"Спокойно." каза слагайки ръката си около рамената ми и подпирайки главата си на едното ми рамо.

Наведох глава. Лицата ни бяха на много малко разтояние едно от друго.
Подтиснах чувството да я целуна. Отдръпнах се настрани.

"Трябва да тръгваме." каза тя дърпайки се леко. "Шейн, Ноа и Хейли искат да се запознаят с теб."

"Не искам да виждам Кайла. Не и след това, което стана преди малко."

"Тя... Тя също тръгна. Не знаем къде е отишла. Решихме, че иска да остане сама."

"Тя си е такава. Когато е тъжна или разтроена изчезва и ако не иска няма да я намерите. Сама ще ни намери."

"Добре. Хайде са тръгваме."

"Да. Хайде."

Станахме.

"Насам." кимна ми с глава с една посока и тръгна натам, а аз тръгнах след нея.

Нямах напредстава накъде отиваме. Да кажем, че се бях изгубил. Не след дълго стигнахме мястото откъдето си тръгнах. Всички насочиха вниманието си върху нас.

"Съжалявам, че си тръгнах така." казах.

"Няма проблем, Джейсън." каза момичето, което най вероятно се казваше Хейли.

"А Кайла?"

"След като ти изчезна, изчезна и тя някъде." каза момчето, което щах да застрелям - най вероятно Шейн.

"Ще ни намери. Това го знам."

"Дано."

"Нека останем тук за през нощта." каза Бриана. "Може и да се върне."

"Добре." каза Шей.

Останахме.
Когато се стъмни запалихме огън и отново се замислих за това какво можеше да стане ако не бях идвал в Стоун Хилс.
Наистина трябва да спра да мисля за това. Вече е минало. Сега проблема е как ще се измъкнем живи от тук...