Danger life (Book 3)

Глава 30

Гледна точка на Джейсън:

Вървейки с Кайла в пропаста, не си казвахме нищо. Тишината ни беше обвзела. След случката преди няколко часа никой от нас не знаеше какво да каже. Мога да кажа, че е засрамена - защото не трябваше да се случва, тъжна - че не се случи по рано и ядосана - защото не беше по дълго.
Моля се само Шей да не усети нещо. Обичам я и не искам заради шибаната ми грешка да се разделим... Ако изобщо сме заедно, на което много се надявам.

Чувайки силен рев давамата се спряхменна едно място и обръщайки се видяхме огромен черен дракон. Край. Умираме. Това е.
Той кацна някъде на около 10 метра от нас, а от него слезе някакво момче. Черна коса и небесно сини очи.

"Надявам се вие да сте Джейсън МакКен и Кайла Еванс." каза гледайки Кайла, а след това мен.

"Да." казах. "Ти кой си?"

"Майка ми и бащата на гаджето ти са приятели..." каза с безразличие. "Ако не можеш да свържеш две и две, блонди, тук съм да ви измъкна задниците от тук преди Трейси да ви е убила."

"Кой?"

"Тя." посочи някой зад нас.

Обръщайки се видях една жена. Изглеждаше ужасно. Имаше изгаряния и кръв навсякъде по тялото си. Беше някъде на около 30 години ако не и по млада.
Усмихвайки се злобно направи нещо и сякаш се вцепених на място. Не можех да мърдам и нямах контрол над тялото си.

"О, мамка му." каза момчето зад нас и минавайки пред нас създаде нещо като щит. "Бягайте!" извика.

Вече можех да се движа. Без да се замисля се обърнах и се затичах към онзи дракон, а Кайла беше плътно зад мен.
Онова момче не знайно как стигна толкова бързо до нас се качи върху дракона. След като помогнах на Кайла да се качи зад него, аз се качих зад нея. За секунди момчето накара дракона на се издигне и го направи. Беше ужасно за мен. Не ме е страх от височини ако това си мислите, просто нямаше нищо, за което да се хвана, а бяхме на повече от 50 метра над пропастта. Ужасно е като погледнеш надолу. Но ако гледаш нагоре.... Невероятно. Точно когато слънцето залязваше, небето беше придобило онзи червено розов цвят и беше най красивата гледка, която съм виждал.
След около 10 минути, ако не и по малко, дракона се приземи на земята. Бяхме в някакво село. Слязох оглеждайки се, а след това помогнах на Кайла да слезе.

"Джейсън!" извика някой зад мен.

С обръщането ми някой ми се метна на врата. Веднага рязбрах кой е.

"Принцесо, да не се притесни за мен?" попитах я гледайки я в очите след като я пуснах.

"Разбира се." каза и отново ме прегърна.

"Добре съм." казах и отново пускайки я и гледайки надолу.

Не знам дали го споменах, но ми се налага да гледам надолу защото съм 1,90 (знам, много съм висок), а тя е 1,75 (много е ниска за мен), но не ми пречи.

"Какво?" попита ме гледайки ме в очите. "Защо ме гледаш така?"

"Много си ниска." изтърсих мислите си на глас.

"Не съм ниска." скръсти си ръцете пред гърдите. "Ти си висок."

"Е, да, вярно е."

"Както и да е. Сериозно, добре ли си?"

"Да, добре съм."

"Слава Богу."

Отново ме прегърна. Увих ръцете си защитнически около нея. Тя опря глава на гърдите ми, а аз сложих брадичката си върху главата ѝ.

"Спокойно, добре съм."