"Как е станал пожара?" попита Шей гледайки Дафина.
"Не знам." отговори тя. "Щетите са големи и ще ни отнеме време докато възтановим всичко."
"Бихме искали да помогнем, но не можем да останем." каза Зак заставайки до мен.
"Зак е прав." казах.
"Джейсън..." Шей дойде до мен. "Не можем да ги оставим."
"Шей, повярвай ми искам да помогна, но не можем да останем и ти го знаеш. Нямаме време."
Тя погледна надолу. Помисли за малко, след това вдигна глава, въздъхна, обърна се към Дафина и каза:
"Съжалявам, но не можем да останем."
"Разбирам ви, Шей... Няма проблем. Ще се оправим."
"Окей, тръгваме сутринта." каза Зак. "Да си починем за да сме отпочинали утре."
След малко всички се разотидоха.
* * *
"Хей." усетих как Шей ме прегърна в гръб. "Какво има?"
"Нищо." казах.
"Ммм..." пускайки ме, застана пред мен. "Така ли? Сигурен ли си?"
"Напълно..."
"Искаше да ми кажеш нещо? Какво беше?"
"А, няма значение."
"Джейсън..."
"Наистина, Шей, няма нищо."
"Добре... Тогава ми отговори... Защо пулса ти е ускорен?"
"Това е заради теб." усмихнах ѝ се.
"Как така?"
Приближих се колкото можех по - близо до нея. Устните ни бяха на много малко разтояние.
"Щом си покрай мен пулса ми скача рязко и започвам да се изнервям.... Така ми влияеш... Правиш ме лудо влюбен в теб всеки път щом си до мен."
Тя погледна надолу. Хващайки брадичката ѝ с два пръста, я накарах да ме погледне. "Не ти го казах, но май е време... Обичам те."
Скъсих нищожното разтояние между двама ни сливайки устните ни. В момента не мислих за нищо друго... Сякаш всичко спря и нищо не ме интересуваше. Никога не съм вярвал, че ще го кажа, но: Мисля, че се влюбих.
Увивайки ръце около врата ми, тя ме придърпа към нея още повече. Спускайки ръцете си до задника ѝ, я вдигнах изведнъж слагайки я да седне на бюрото, което беше най близкото ми нещо. Започвайки да целувам врата ѝ, оставих на няколко места синьо-лилави петна, карайки я да изписка леко.
Усмихвайки се срещу кожата ѝ продължих с действията си. Хванах края на блузата ѝ и започнах да я дърпам нагоре. Тя вдигна ръцете си улеснявайки свалянето на блузата. Тя разби устните си в моите. Придвижвайки се надолу към врата и ключиците ѝ, целувките ми станаха все по настоятелни, а тялото ми все повече се разгорещяваше. Пръстите ѝ намериха края на тениската ми и я издърпа през главата ми хвърляйки я някъде на пода.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Danger life (Book 3)
FantastikЕто я и третата книга. За тези, които не са чели първите две, казват се "The game of the death" и "Traces". Съветвам ви първо да прочетете тях. "Не вярвай на никого" Това са ми го повтаряли многократно. Живял съм с това нещо и точно това ме е спасяв...