Danger life (Book 3)

Глава 8

Събуди ме дрънчене на вериги.
Отворих очи и се надигнах леко. Видях как двама от онези мъже водеха някакво момче, най вероятно на нашата възраст, оковано с вериги и го бутаха за да върви. Защо са го оковали така?
Отвориха празната килия до моята и влязоха вътре. Махнаха му веригите и излязоха като го затвориха. Облегнах се на решетката, която разделя моята от клетката на Шей, наблюдвайки момчето срещу мен.
Имаше кафява коса и... не можех да видя цвета на очите му защото беше навел глава и беше със затворени очи.
Усетих как Шей се приближава зад мен, забелязвайки как го зяпам тя ме попита:

"Познаваш ли го?"

"Не." казах.

"Тогава защо го зяпаш така?"

"Изглежда ми ужасно познат."

"Може да ти се е сторило."

"Да."

"Много е рано. Заспивай, Джейсън."

"Ти също, принцесо."

Тя се дръпна и отново легна, а аз само легнах по гръб, но не можах за да заспя. Сложих едната си ръка зад врата ми и просто гледах оцветения в сиво таван.

"Ти не ме, но аз те познавам." надигнах се за да видя, че момчето гледаше към мен. "Знам кой си и какъв си, Джейсън."

"Какво искаш да кажеш?" изправих се в седнало положение.

"Аз съм Зак... Зак Морган."

"Ти си от Кръгът."

"Да. Ти също."

"Известно ми е." извъртях очи. "А ти какво правиш тук?"

"Да кажем, че ме хванаха докато се опитвах да те намеря."

"Защо си ме търсил?"

"Водачите на Кръгът искат да те видят... Както и родителите ти."

"Те пък за какво ме искат?"

"Искат да влезеш в Кръгът."

"Ако не искам?"

"Не знам, МакКен." той сви рамене. "Това е на твоя отговорност."

Той се обърна легна, а аз направих същото.
Изведнъж моята врата се отвори.

"Ставай, МакКен." каза един от мъжете.

Изправих се, а онзи застана лице в лице с мен. Докато се усетя ръцете ми вече бяха оковани зад гърба ми. Очите ми засветиха в червено, опитвайки се да разбера какво си мисли или какво иска да направи, но не се получи.

"Не на мен тия, МакКен." каза той. "Тръгвай."

Бутна ме напред, изкарвайки ме в коридора.

"Не ме бутай, шибаняк такъв!" извиках карайки всички по клетките са насочат вниманието си върху нас.

Продъжавайки да ме бутат тръгнахме по коридора. Само за миг чух част от мислите на единия пазач. Беше за това как може да се излезе от това място. Бяха двама и лесно щях да ги надвия. Рязко се обърнах ритайки единия и запращайки го в стрната отсреща. Успях някал си да скъсам веригата, с която ме бяха вързали. Другият замахна към мен, но аз го изпреварих запращайки умрука си в лицето му. Чу се леко изпукване, което значеше, че ченето му е счупено.
Преди някой друг да е дошъл се затичах обратно към Шей. Един от пазачите идваше към мен. Както се бях засилил го ударих и той падна на земята. Взех ключовете от него и отидох при Шей. Отключих и я издърпах.

"Да се махаме." казах.

Тъкмо щяхме да слезем по стълбите надолу, но гласа на онзи Зак ме спря:

"Джейсън!" обърнах се гледайки Зак държащ се за решетките на килията си.

Върнах се.

"Пусни ме и ще мога да ти помогна."

"Как?"

"Сега родителите ти са пратили хора от Кръгът да те търсят. Аз съм част от това и следователно мога да усещам когаго съм близо до някой от Кръгът. Мога да те пазя от тях."

Въздъхнах. Погледах в страни и пак него. "Дано не съжалявам."

"Благодаря ти. Няма."

Отворих вратата и го пуснах. Затичахме се към изхода. Знаех накъде е. Излязохме и не мога да повярвам къде излязохме...