Danger life (Book 3)

Глава 31

За пореден път бях по гръб на земята.

"Мъртъв си." каза Марк, а аз го погледнах накриво изправяйки се. "Когато майка ми, ми каза да те тренирам мислех, че ще е скучно... Сгреших.... Харесва ми да те повалям на земята." усмихна ми се мазно.

Извъртях очи и въздъхнах.

"Как си се крил толкова години като дори не можеш да ме победиш в ръкопашен бой?"

"Не ми се е налагало да се бия в ръкопашен бой."

"О, да, забравих... Имаш сили." извъртя очи. "Мислите си, че щом имате сили можете да победите всеки..."

"Това ли ти е проблема?" приближих се до него.

"Силите са едно от многото неща, които мразя у вас. Мразя ви всички." приближи се още до мен.

Замахна към мен, но за негова изненада му хванах ръката премятайки го. Веднага се изправи ритайки ме в гърдите. Залитнах назад, но не паднах. Това хлапе ми лази по нервите... Писна ми!
Нахвърлих му се. Той ни преобърна така, че да е отгоре. Удари ме няколко пъти в лицето, преди да ни преобърна отново и да започна да го удрям.

Усетих как някой ме хваща дърпайки ме от Марк.

"Джейсън, успокой се!" познах гласа на Зак.

Дръпнах се от него, а Ноа и Шейн застанаха пред мен за да не му се нахвърля отново. Едно момче изправи Марк. От устната и носа му течеше кръв.

"Какво става тук?" появи се Дафина. "Някой ще ми обясни ли?"

"Джейсън му се нахвърли." каза момчето до Марк.

"Джейсън, каква беше причината с Марк да се сбиете?" погледа ме.

"Мрази ме." казах, но прозвуча грешно.

"И затова трябваше да му разбиеш носа?"

"Провокира ме."

"Грейсън, заведи Марк в лечебницата..." момчето кимна и с Марк отидоха нанякъде. "... А ти.." погледнах я. "..ела с мен."

Тръгна към една от къщите, а аз я последвах. Влязохме.

"Джейсън..." започна. "..понеже Марк не е могъл да наследи някаква сила от мен или от баща си, е обърнал това на омраза към всички със сили."

"Да, наясно съм с това... Какво очакваш от мен да направя?"

"Недей да се ядосваш за това--"

"Не позволявам на никого да ме обижда без причина... и не ми пука дали това ще е сина ти или някой друг."