Danger life (Book 3)

Глава 20

Намирах се в гората. Всичко около мен беше потънало в тишина и не се чуваше нищо. Беше гробна тишина.
Започнах да ходя нанякъде. Беше ужасно зловещо. Изведнъж нещо профуча зад мен карайки ме да се спря рязко и да се обърна. Нямаше нищо. Това се повтори, но отново нямаше нищо зад мен. Започнах леко да ходя назад. Имаше нещо като изнанадолнище. Препънах се в нещо и се претъркулих надолу.
Бях по гръб на тревата. Чу се някакъв шум и се изправих предпазливо. Как по дяволите? Няма нищо. Какво правеше това? Или кой правеше това?
Пред мен се появи някакво момче. Не виждах кой е защото бешв прекалено далеч.
Започна да говори нещо, но не чувах нищо. Започнах да вървя към него, но след всяка моя крачка той се напрягаше и накрая се затича нанякъде.
Тръгнах след него. Не го изпусках от очи и го следвах. Когато го настигнах го хванах и обърнах...

Събудих се рязко поемайки си въздух. Сериозно какво ми става? Всяка нощ сънувам кошмари. И какъв беше смисъла на този сега? Нямаше никакъв смисъл.

"Пак ли кошмар?" обърнах се и видях Шей, която бях събудил отново.

"Извинявай, че те събудих."

"Няма нищо." каза местейки се до мен. "Какво има, Джейсън?"

"Нищо, принцесо." свих рамене. "Просто сънувам кошмар. Нищо притеснително."

"Щом казваш."

~ Малко по късно през деня ~

Вървях с Шей най отзад, но не си казвахме нищо. Тишината беше обгърнала всички ни. Всеки мълчеше и беше потънал в мисли.
Изведнъж зад мен се чу шум. Извадих стрела, обърнах се и се прицелих в това, което беше зад мен.

"По полека, МакКен. И мен ли искаш да убиеш?" попита Кайла.

"Изведнъж проявих силно желание да го направя." казах.

"Еми, днес не е щастливия ти ден."

"И защо си помисли така?"

"Посмей да го направиш и кълна се, че ще те убия." каза Денис, усетих как беше плътно зад мен и буквално ми дишаше във врата. "Свали я."

Махнах и прибрах стрелата обръщайки се към Денис.

"Ако знаеше каква е нямаше да--"

"Много добре знам каква е." прекъсна ме той. "Знам какво си направил и честно не мисля, че си го искал, но не е причина да я заплашваш така."

"Да тръгваме." обади се Бриана. "Не е времето, нито пък мастото за това."

"Права е, Джейсън." каза Шей гледайки право в мен. "Недей."

Погледнах я и пак погледнах към Денис. Минах покрай него продължавайки. Какво я защитава? Сигурен съм, че я познава от ден.... Докато аз я познавам от една или две години... Не знам точно.
Шей ме настигна леко тичайки опитвайки се са държи на темпото ми.

"Това за какво беше?" попита ме, но не й отговорих. "Джейсън?" не й отговорих. "Спри се." хвана ме за рамото обръщайки ме към нея. "Какво има?" гледах в страни. "Погледни ме." хвана лицето ми в шепите си и ме накара да я погледна. "Какво стана?"

"Мразя го." казах.

"Кой? Денис?"

"Има ли друг кръвопиец в нашата група?"

"Джейсън, той не лъже."

"Може да не лъже, но това няма нищо общо с това, че го мразя от дъното на душата си."

"Защо?"

"Вампири убиха чичо ми, леля ми и малките ми братовчеди, Шей." казах. "Малките бяха на десет. Кажи ми... Как едно десет годишно е заплаха?"

"Джейсън... Съжалявам.."

"Няма смисъл." махнах ръцете й от лицето ми. "От тогава мразя вампирите от дъното на душата си. Никога не открих убийците на чичо ми и леля ми."

"Кога се случи?"

"Преди пет години."

"Джейсън... Съжалявам."

"Няма за какво."

"Просто няма как да му имам доверие, Шей."

"Опитай се, моля те." сложи ръцете си на раменете ми. "Заради мен." погледнах я. "Моля те."

"Добре. Ще се опитам."