Danger life (Book 3)

Глава 22

"Ще ми обясниш ли какво се случи днес?" попита Шей сядайки до мен.

Бях седнал много по далеч от другите.

"Кайла отново се опита да ме ядоса."

"Ами, май не й се получи."

"Да."

"Джейсън, това което каза... За достойнството..."

"Какво?" погледнах към нея.

"Истина ли беше?"

"Защо ме питаш? Можеш да усетя дали лъжа или не."

"Не можах... От време насам не мога да усетя дали ме лъжеш или не, и не знам защо. Сега ти трябва да ми казваш дали излъга или не."

"Не излъгах." погледнах напред. "Вярно е."

"Добре. Вярвам ти."

"Не, не ми."

"Какво?"

"Шей, чувам мислите ти." погледнах я. "Мислиш си дали наистина ти казвам истината и се колебаеш... Може би, аз мога да те излъжа, но ти мен не можеш."

"Добре, да, вярно е." погледна надолу засрамено.

Извъртях се още към нея. Хванах брадичката й и повдигнах главата й карайки я да ме погледна.

"Имаш прекасни очи." казах взирайки се в тъмно кафявите й очи.

"Благодаря ти."

Не казах нищо повече, а просто хванах бузата й приближавайки се още и я целунах. Тя веднага ми отвърна.
Чух стъпки в близост до нас и се отдръпнах рязко, поглеждайки настрани видях Денис, който идваше към нас. Въпреки тъмнината можех да видя силуета му и червените му очи.
Шей се стресна и се изправи виждайки очите му, а аз станах с нея заставайки защитнически пред нея.

"Денис?" попита тя.

"Май много се обичате?" попита той, а аз запазих хладнокръвния ми поглед върху него. "Шей, от дълго време си умирам за теб. Да усетя вкуса на кръвта ти." направи още няколко крачки към нас. "Но само Джейсън не се вписва в картинката."

"Само да си посмял да я докоснеш... ще те убия." казах без нито една нотка страх в гласа.

"Как ще го направиш, Джейсън? Не можеш да ме надвиеш."

"Искаш ли да се обзаложим?"

Той се усмихна зловещо, а аз просто не се сдържах и му се нахвърлих. Озовах се върху него удряхйки го, но той само се усмихваше сякаш се забавляваше от това.
Хвана ме обръщайки ни за да съм под него. Оголи зъбите си. Добре де.... Може би малко ме е страх от него.
Изритах го с възможно най много сила. Той се удари в едно дърво падайки на земята. Побързнах са хвана Шей и да я бутна към лагера.

"Извиках останалите." казах й.

Тя не каза нищо, а просто се затича на там.
Погледа ми се запази върху Денис. Той се изправи. Имаше малко кръв по устата. Отново се усмихна изплювайки малко от кръвта в устата си.
За секунди беше пред мен и преди да съм имал възмижността да реагирам той ме хвърли нанякъде. Имаше изнанадолнище и се претъркулих надолу. Той отново дойде до мен хващайки ме и изправяйки ме на крака. За пореден път се усмихна, но показвайки и зъбите си.
Усетих как зъбите му се впиват във врата ми и след това всичко започна да ми става черно. Преди да съм успял да изгубя съзнание той се дръпна рязко от мен. Паднах на земята.... Както и той. Започна да плюе кръвта, която беше пил от мен. Сякаш се давеше от нея. Ставаше му нещо. Не можеше да си поеме дъх, а от устата му само излизаше все повече черна кръв. Сякаш беше отровен.