Danger life (Book 3)

Глава 35

"Не се ебавай с мен, Дерек." казах тръгвайки към останалите, но следващите му думи ме спряха.

"Познавам ги." обърнах се към него, а той разбра, че трябва да продължи. "Паркър и Амелия искат само да те предпазят, Джейсън."

"Като ме крият през целия ми живот ли? Сигурен съм, че дори не знаят как изглеждам."

"Прав си, не знаят, но много биха искали да те видят."

"Е, аз не искам да ги виждам."

"Защо? Не ти ли липсват?"

"Когато един човек не е присъствал в живота ти, няма как да ти липсва. И да ги видя.... няма да почувствам нищо.... Защо да ги виждам?"

"Защото са ти родители--"

"Които не са били до мен." прекъснах го. "Не са били там когато съм имал нужда от тях. Ако толкова са искали да ме видят, защо не са дошли? Обзалагам се, че нищо не ги е спирало да дойдат... дори за ден или два... и да видят сина си. Не искам да ги виждам."

"Добре... но ако не те заведа аз, Зак ще го направи."

"Откъде знаеш, че Зак е от Кръгът?"

"Сериозно ли ме питаш?" погледнах в страни и после пак го погледнах. "Все някога трябва да се срещнеш с тях, нали го знаеш?"

"Или просто ще правя това, което най - добре умея - ще се крия и бягам."...

"Какво правиш тук?" извади ме от мислите ми Шей, сядайки до мен на стълбите.

"Нищо." казах и погледнах напред.

"Джейсън, кого се опитваш да излъжеш?"

"Шей, няма нищо... Просто си мислих за нещо."

"Окей, за какво?"

"Шей, нужно ли е да ти казвам всичко?" погледнах я.

"Не... Съжалявам... Не трябваше да те питам изобщо, извинявай." стана и тръгна да влиза.

Станах и я изпреварих, заставайки пред нея.

"Шей, съжалявам." поставих ръцете си на раменете ѝ. "Просто съм малко изнервен... Знаеш какъв съм когато съм нервен."

"Просто ме е грижа за теб, Джейсън..." каза тя поглеждайки надолу.

"Извинявай, не трябваше да ти говоря така."

"Няма нищо. Просто разбирам когато ме лъжеш и не мога да се правя, че няма нищо."

"Чуй... В момента и аз съм малко объркан... Просто ми дай малко време и обещавам ти, ще ти кажа."

Тя кимна гледайки надолу. "Добре."

"Хей, погледни ме." хванах брадичката ѝ и я накарах да ме погледне. "Обичам те."

"И аз теб."

"Ела." придърпах я и я прегърнах, а тя се сгуши в мен, поставяйки глава на гърдите ми.

* * * * *

Чу се вълчи вой. Излизайки от къщата, видях как и останалите излизат от своите.
Отидох до Шей.

"Какво става?" попитах.

"Чичо и глутницата идват." каза гледайки към гората.

Не казах нищо, а погледнах натам. В далечината съзрях и гутницата тичаща насам. Сякаш за секунди вече бяха тук. Всички един по един се превърнаха в хора... И... О, не...

"Ти се шегуваш с мен." казах отстъпвайки няколко крачки назад.

"Какво има, Джейсън?" попита Шей гледайки ме.

Гледайки момичето пред мен, отстъпвах назад, но тя не беше на това мнение. Очите ѝ засветиха в златисто и започна да върви заплашително към мен. След като стигна до мен, ме хвана, сабаряйки ме на земята и заставайки върху мен, ме удари.

"Шийла!" извика едно от момчетата я хвана и я издърпа от мен.

"Заклех се, че ако те видя отново, МакКен, ще те убия!" извика Шийла.

"Давай де!" извиках избърсвайки кръвта от долната си устна. "Не ме е страх от теб!"

Тя успя да се измъкне от хватката на момчето и се хвърли върху мен. Имаше нещо като изнанадолнище (дано ме разбрахте 😂). Превъртяхме се няколко пъти. Тя беше отгоре и започна да ме удря. Нямаше как да я ударя понеже е момиче.... и си имам достойнство.
Превъртях ни и я изблъсках от себе си, тя се удари в едно дърво. Не се отказа и се изправи, както и аз.

Затича се към мен, но голям черен вълк скочи срещу нея и я повали на земята.

"Джейсън, добре ли си?" Шей дойде до мен.

"Да, добре съм." казах.

"Брат, какво им правиш на тези момичета?" попита ме Зак.

"Млъкни."