Danger life (Book 3)

Глава 13

Вървяхме през гората. За бях най отзад, а най отпред Шей и Зак, който си говореха.
Изведнъж чух шум и се спрях готов да извадя стрела и да стрелям. Останалите спряха на няколко метра от мен преди да се обърнат.

"Какво има?" попита Бриана.

"Тихо." казах.

Извадих стрела като я опънах на лъка. Обърнах се в посока на шума, който идваше от един храст като се прицелих.
Точно когато храста се размърда и нещо се показа от там стрелях и пропуснах защото видях, че е някакво момче и в последния момент отклоних стрелата и тя се заби на един метър от главата му. Той приклекна в момента, в който стрелата мина покрай него.

"За бога!" извика той гледайки ни.

"Моя грешка." казах.

Зад него се появиха още едно момче и две момичета. Едното момиче... О, не... Не.

"Джейсън." каза с презрение тя.

Докато се усетя бях притиснат в едно дърво от нея.

"Какво става?" попита Шей.

"Ще ви обясня ако тази откачалка ме пусне." казах раздразнено.

"Какво ще кажеш просто да те пречукам, МакКен?"

"Майната ти, Еванс."

"Майната ти, МакКен."

Избутах я от себе си, а тя залитна назад, но не успя д падне.

"Някой ще ми обясни ли откъде се познавате?" попита Бриана.

"Млъквай, блонди." изсъска тя.

"Посмей да я обидиш и ще съжаляваш, Кайла!" извиках срешу нея, а очите ми потъмняха.

"Успокой се, МакКен." каза Кайла.

"Майната ти."

Тръгнах отново по пътя, по който вървяхме, но следващите думи на кучката ме спряха:

"Искаш да направиш същото с мен, което направи със Сам когато те ядоса, нали?" спрях се на място, но не се обърнах.

"Не исках." казах достатъчно силно за да ме чуе.

"Сигурно."

Обърнах се срещу нея.

"Мислиш си, че нарочно го направих нали?" започнах да вървя към нея. "Тогава ми обясни... Защо бях на погребението? Защо се чувствах така сякаш брат ми е умрял? Защо се опитвах да го върна?" стигнах до нея хващайки я за ръцете. "Отговори ми. Защо?"

Тя мълчеше срещу мен и не знаеше какво да каже. Всички просто стояха и не знаехе какво става.
Кайла продължаваше да ме гледа. Очите ми шареха по лицето й опитвайки се да разбера какво си мисли, но при нея беше доста трудно. Само в редки случаи можех да разбера. Сега не беше от тях.

"Не можеш." каза тя. "Не можеш да ми влезеш в главата, МакКен." дръпна се. "Приеми го... Не можеш да контролираш някои хора." от окото и се стече сълза, но бързо я изтри. "Искаше ми се Сам да беше като мен. Да не можеш да му влезеш в главата. Може би тогава щеше да е по добре и нямаше нищо от това да стане."

"Мисли си каквото искаш за мен, но..." спрях облизвайки устните си. "Искам да знаеш, че никога не си простих за онази нощ... и ще съжалявам до края на живота си."

Обърнах се, тръгвайки нанякъде. Не ми пука накъде. Просто исках да се махна от там.
Когато най сетне се отдалечих много започнах да изпускам целия гняв в мен. Удрях, ритах. Какво ли не правих за да успокоя и успях. Облегнах се на едно дърво като седнах на земята. Затворих очи и се опитах да нормализирам дишането си.