Danger life (Book 3)

Глава 17

Лежах и гледах небето. Нещо много започвам да го правя. Почти всяка вечер. Просто не мога да заспя и това е. Никога не успявам да заспя освен ако някой не ми говори нещо, а в някои редки случаи ми е адски скучно и заспивам от скука. Да може да се заспи от скука и аз съм доказателство.
Лежах с едната ръка зад врата, а другата поставена на стомаха. Просто не мога.

"Не спиш ли?" обърнах главата си настрани за да видя Шей обърната към мен.

"Не." казах.

"Защо винаги заспиваш един или два часа след останалите?"

"Просто... имам проблеми със съня. Заспивам трудно."

"Какво ще те накара да заспиш?"

"Може би ако някой ми говори."

"Това не ти ли пречи да заспиш?"

"Не."

"Тогава..." стана от мястото където беше легнала и седна до мен. "... аз ще ти говоря."

"За какво?"

"За гупавите неща, които съм си мислела когато съм сама."

"Колко често си била сама?"

"Не знам." сви рамене. "Много, предполагам."

"Значи ще имам с какво да заспивам със седмици напред." усмихнах се, а тя ме удари в стомаха леко. "Ау." изправих се в седнало положение като бях лице в лице с нея. "Това за какво беше, принцесо?"

"За това, че си такъв задник и ме мислиш за скучна."

"Ти не си скучна..." погледнах леко надолу мислейки какви ще са следващите ми думи. "Ти си... сладка."

Тя ме погледна. Нацупи се.

"Не съм." каза леко сърдито. "Казваш го само за да се почувствам по - добре."

"Не..." казах хващайки я за раменете гледайки я в очите. "Ти си много, много сладка."

"Знаех си." каза изведнъж и се усмихна.

"Какво?"

"Знаех си, че ме мислиш за сладка." посочи ме.

"Това номер ли беше?"

"Мхм." каза тя клатейки глава като продължаваше да се усмихва. "Ти падна в капана ми."

"Мамка му." казах гледайки в страни. "Изигра ме, момиче... Мамка му."

Тя се засмя.

"Много смешно." казах извъртайки очи.

"Добре. Добре. Спирам." каза и здържа смеха си.