Danger life (Book 3)

Глава 24

Бяхме почти излезли от Вампирската зона. Следващата беше.... Драконската... Мисля, че ще си имаме проблеми с дракони.... Но се надявам да не срещнем.
Вървях сам най отпред. Чу се изпукване, а в следващия момент усетих как някой ме бутна силно назад, а пред мен падна дърво. Денис ме спаси. Той беше.
Сега ще каза нещо, което не съм вярвал, че някога ще кажа на вампир...

"Благодаря." той само кимна.

Презскачайки дървото продължихме, но не за дълго. Пред нас се появиха две момчета и едно момиче. Извадих стрела и се прицелих в тях.

"О, не." каза тихо Денис.

"Какво?" попитах.

"Лекс."

"Денис? Защо водиш участниците? Ти май наистина си мазохист нали?"

"Млъквай." извиках срещу момчето, което говореше... Най вероятно Лекс... пускайки стрелата, която го приниза в крака.

Той сякаш не почувства никаква болка. Просто извади стрелата и я счупи хвърляйки я.

"Грешен ход." каза той и се приближи със скоростта си до мен.

Опита се да ме удри, но хванах ръката му, което го учуди. Усмихнах се срещу него.

"Грешен ход." казах имитирайки ги.

Хванах го за цялата ръка превъртайки го. Чу се изпукване и разбрах, че ръката му е счупена.

"Не знаех, че можеш така." каза Зак.

"Е, аз също." казах.

"А можеш ли така?" чух някой зад мен.

Преди да мога да реагирам някой ме изрита в гърба и паднах напред. Край! Това беше! До тук бях с тези кръвопийци! Изправих се хвърляйки лъка и стрелите. Обърнах се виждайки другото момче готово да ме нападне.
Очите ми придобиха кърваво червен цвят, от което Шей веднага разбра да се отдръпне назад, а останалите последваха примера й.
Засилих се срещу него сабаряйки го започнах да налагам удар след удар. Трябваше да си го изкарам на някой. Писна ми от тези вампири, а това беше последната капка в чашата.
Момчето ме хвана отблъсквайки ме. Нахвърли ми се започна да удря. Хванах ръката му извивайки я така, че да се счупи и го изритах от мен. Изправих се избърсвайки кръвта от устата ми. Погледнах момичето, което беше с тях. Тя се уплаши и изчезна за секунди.

"Ставайте!" извиках срещу Лекс и другото момче.

Те веднага ме послушаха.

"Махайте се! И само да съм ви видял пак... ще се молите да ви убия!"

За секудни изчезнаха.
Очите ми върнаха нормалния си светло кафяв цвят. Шей се приближи до мен. Хвана рамото ми.

"Добре ли си?" попита ме.

"Да." казах, но не я погледнах. "Добре съм."

Взех си лъка и стрелите. Продължихме. Денис се приближи до мен.

"Какво беше това?" попита ме. "От... Откъде беше тази сила?" ако си мисли, че ще му говоря се лъже. Няма да стане. "А, ясно... Още ще ме игнорираш... Но пък аз също съм инат." добре, може би по това си приличаме. И двамата сме инати. "Та... Това бяха Лекс, Зейн и Лидия. Не са ми приятели, а по скоро врагове. Кръвни врагове." погледнах го. "Да... Да така е. Аз и Лекс не се понасяме. Всъщност ако не го беше нападнал ти - аз щях да го направя."

"Момиче ли е било?" попитах.

"Какво?"

"Причината да сте се хванали за гушите... Красива ли е?"

"Беше..." погледна надолу, а лека усмивка при спомен изникна на лицето му. "Беше... невероятна."

"И как се казва?"

"Сманта." кимнах. "Тя... Беше всичко, което можеш да искаш... Можеше да е както самовлюбена и уверена така и мила и срамежлива." погледна ме. "Бях в Маями... Така се запознах с нея... Беше... Преди много години... Но нямаше как да съм с нея."

"Била е човек."

"Да. Гледах как умря. Макар да знаеше, че ще стане тя не спря да ме обича. Никога не спря."

"А каква връза има Лекс?"

"Той я уби. Знаеше, че тя е най важното нещо за мен и я уби пред очите ми, а аз?.... Аз не можех да направя нищо... Не направих нищо."

"Защо?"

"Закънях. Когато стигнах видях как й счупи врата. Умря в ръцете ми." погледна надолу. "За пръв път в живота си се почувствах толкова уязвим."

"Става така когато загубим близък за нас човек."

"Усещал си го нали? Със Сам."

"Да не говорим за това."

"Извинявай..."

"А откъде познаваш Кайла?"

"Дълга история."

"Ясно... Запознали сте се и тя е била трън в задника."

"Да." той се усмихна предизвиквайки моята усмивка.