Danger life (Book 3)

Глава 21

Няма как да стане. Не искам да се разбирам с кръвопиец като него. Просто няма как да стане.
Видях как Кайла се спре и тръгна когато я настигнах.

"Какво искаш?" попитах гледайки напред.

"Няма ли поне едно 'Добре ли си?'. Все пак два дни ме нямаше. Не се ли загрижи поне малко за мен, Джейс?"

"Не..." повдигнах й тон, здържах се да не извикам. "... ме наричай така." довърших със спокоен тон.

"Защо? Последният, който някога те е наричал така беше Сам, нали?"

"Нарочно ли се опитваш да ме накараш да те пречукам, Кайла?" продължих са говоря със спокоен тон. "Или предпочиташ сама да го направиш?" погледнах към нея, а очите ми проблеснаха за секунда в червено.

Добре, може би блафирах, но просто искам тази кучка да ме остави намира.
Погледнах напред, а тя не спираше да се взира в мен.

"Няма да посмееш, МакКен."

"Ще св обзаложиш ли?"

"Силата ти не ми действа."

"Не, но имам дълъг списък с начини, по които да те убия... Като в номер едно е още тук и сега да ти счупя малкия тънък врат. Какво ще кажеш?" вече говорех с толкова омраза в гласа, че и на представа си нямате.

"А какво ще кажеш да накарам малкия ми приятел, Денис, да счупи твоя?"

"Ох, Кайла..." поклатих глава смеейки се леко. "Същата си... Мислиш си, че като влияеш на хората ще постигнеш нещо? Е, познай, скъпа? Не става."

Вярно е. Тя може да влияе на хората, но влиянието й отминава след час или два, докато аз мога да направя така, че човека да ме слуша до края на живота си. Това е моето предимство и тя много добре го знае.

"Да се обзаложим ли, МакКен?"

"Не се захващай с нещо, с което не можеш да се справиш, Кайла."

"Предизвикваш ли ме?"

"Не - предупреждавам те." погледнах към нея. "А и е лесно да накараш някой да ти свърши черната работа."

"Тогава да проверим кой е по - силен." с тези си думи тя ме закова за едно дърво, притискайки ме.

"Какво става?" попита Шей.

"Кайла, пусни го." каза Денис.

"Спокойно." казах усмихвайки се леко към Кайла. "Няма да направи нищо."

Това само я ядоса още повече. Хващайки ме тя ме хвърли към едно дърво. Ударих се в него падайки на земята. Изправих се и се изтупах.
Не, не ме мислете за слабак или, че не мога да й отвърна защото е момиче. Мога и не ме е страх, но тя просто опитва да се докаже пред някого... Но пред кой? Не е ясно.

"Къде ти е силата, МакКен?" попита тя. "Защо не се защо не се защитаваш? Страх те е да удариш момиче? Слабак си и го знаеш."

"Колкото и да си мислиш, че си по - силна от мен..." направих няколко крачки към нея. "Колкото и да ме удряш..." вече бях пред нея. "Аз съм и винаги ще бъда по - силен от теб, Кайла. Ти го знаеш и това, че не си по добра от мен те вбесява... И ще ти кажа нещо... Мога да те ударя, не ме е страх... Даже бих го направил, но знаеш ли защо не го правя?" погледнах я право в очите. "Защото си имам достойнство и не го губя като теб опитвайки да се докажа пред някого."

Тя просто стоеше безмълвно срещу мен, а останалите не бяха нищо по различни от нея.
Не знаеха какво се случва и просто гледаха.