Danger life (Book 3)

Глава 23

"Какво става? Какво му е на Денис?" попита Шейн.

"Опита се да ме убие, това стана." каза задъхано, а Шей клекна до мен.

"Какво става с него?"

"Мисля, че умира." каза поглеждайки към гърчещия се Денис. "Стана след като пи от кръвта ми. Не знам какво е."

"Знам как да му помогна." каза Шей. "Джейсън, дай му да пие отново от кръвта ти."

"Няма да стане. Няма да помагам на някой, който се опита да ме убие."

"И това няма ли да го убие по - бързо?" попита Ноа.

"Ако не е от врата." каза Шей.

"Каква е разликата?"

"На определни места има отрова." погледна към Ноа и после пак към мен. "Моля те, Джейсън."

Изправих се и Шей с мен.

"Няма да стане." казах.

"Моля те, умира, Джейсън, моля те." погледнах Шей. "Ще умре ако не му помогнеш."

Мамка му!

"Как?"

"Дай му да пие от китката ти."

Мамка му, мамка му, мамка му!
Навих си ръкава до лакътя. Клекнах до Денис.

"Хайде." казах.

Без дори да се замисли той хвана ръката ми впивайки зъбите си в нея. Почувствах ужасяваща болка, но не можех да се дръпна. След малко ме пусна и рязко падна назад дишайки тежко.
Изправих се.

"Благодаря ти." каза, карайки ме да погледна надолу.

"Има за какво." казах.

- На сутринта -

"Съжалявам." каза Денис идвайки при мен.

Не му обърнах внимание, а взех лъка и стрелите минавайки покрай него тръгвайки след другите, но той не се отказа. Започна да ходи до мен.

"Наистина съжалявам. Не знам какво ми стана. Наистина, ужасно много съжалявам, Джейсън. Моля те. Съжалявам."

Отново не му обръщах внимание.
Рязко мина пред карайки ме да спра.

"Не можеш да ме игнорираш вечно." каза той.

"Слушай..." започнах. "Бъди благодарен, че се съгласих да спася жалкия ти задник. Ако не бях - досега да си на три метра под земята. Искам и ти и Кайла да ме оставите намира. А относно това, което стана.... Ще го кажа само веднъж и затова ме слушай много внимателно.... Никога няма да ти простя ако ще от това да зависи живота ми."

Минах покрай него настигвайки другите. И сега е време Шей да се появи.

"Какво стана?" попита ме тя.

Казах ви.

"Иска да му простя и ако си мисли, че ще го направя е най тъпото същество на земята."

"Искаш ли да знаеш какво чувства сега?"

Обърнах се леко поглеждайки него за да видя как беше навел глава, а след това отново погледнах Шей.

"Какво?" погледнах напред.

"Страх, вина и страм." каза, което ме накара да я погледна.

"Страха - страх го е, че никога няма да му простиш, вината - обвинява се за всичко и срама - срамува се от себе си и това, което е направил. Не е трудно да се досети човек."

"Каквото и да прави мнението ми ще е същото.... И не смятам да го променям."