Danger life (Book 3)

Глава 15

Всички бяха заспали само аз не можех да заспя. Просто си лежах и гледах отново чистото и без облаци небе. Забелязах с перифверното си зрение как Шей се размърда и потрепери. Изправих се в седнало положение.

"Студено ли ти е?" попитах.

"Да."

Станах и се преместих до нея. Свалих си суичъра и й го дадох.

"Не." каза тя бутайки го към мен.

"Защо?"

"На теб ще ти е студено."

Усмихнах й се като се засмях.

"Какво е толкова смешно?"

Погледнах я сдържайки смеха си. "Принцесо, живял съм в Русия, по точно в частите на Русия където температурите под нулата са ежедневие." продъжавах да й се усмихвам. "Мисля, че ще се справя за една вечер. Вземи." дадох й го.

"Благодаря ти."

Тя го взе и го облече. Косата й остана в суичъра. Хванах я и я извадих.
Тя се облегна на мен. Възползвах се от това да я прегърна в гръб през кръста, а тя се отпусна като вече лежеше. Облегнах се дървото, което беше зад мен. Беше сложила главата си на гърдите ми и така заспа, а аз след нея.

~ На сутринта ~

Бях в някаква кола, но не това беше страшното. Беше това, че колата потъваше и се пълнеше с вода.
Започнах да удрям по вратите и прозорците, но без никакъв ефект. Не можех да се измъкна. Два страха ме обвзеха. Първият беше клаострофобията ми, а втория - имам страх от вода.
Водата вече ми стигаше почти до врата когато съвсем откачих. Запопчнах да удрям с пълна сила, но не се получаваше. Когато водата вече стигаше до тавана усетих как не можех да си задържам дъха и всичко пред мен стана черно...

Поех си рязко дъх изправяйки се в седнало положение, в последствие, от което Шей събуди. Дишах тежко. Започнах да се оглеждам... Бях в гората отново. Отдъхнах си.

"Джейсън, добре ли си?" погледнах Шей.

"Да. Да, добре съм."

"Кошмар?"

"Да." вече нормализирах тишането си. "И представа си нямаш."

"Какво се случи?"

"Комбинация от двата ми най - големи страхове и смътта ми."