Danger life (Book 3)

Глава 27

Почти бяхме излезли от Драконската зона. Имам чувствството, че я минаваме с векове...

"Какво има?" вдигнах си главата виждайки Шей.

"Нищо." казах.

"Джейсън..."

"Не, наистина, нищо ми няма."

"Джейсън..."

"Наистина."

"Добре, щом казваш, вярвам ти."

"Отново говориш едно, а мислиш друго."

"Ти също."

"Искаш да ти кажа? Мисля си за това какво ще правим след като минем всички зони... Как ще се измъкнем? И дали поне някои от нас ще се измъкнат."

"Не говори така... Ще успеем."

"До колкото знам единствено баща ти е успявал да се измъкне от тук с останалите.... Дори да има някакъв малък шанс да се измъкнем, то ще се измъкнат най много трима--"

"Джейсън, стига." прекъсна ме. "Ще успеем."

"Та ти сама не си вярваш, принцесо... Как очакваш аз да ти повярвам?" тя погледна надолу. "Точно... Няма как."

"Добре, може би не мога да съм напълно убедена, че ще се измъкнем, но съм убедена, че каквото и да има след последната зона, знам, че сме достатъчно силни за да се справим, Джейсън."

"Добре." примирих се с нея.

Не можех да споря с нея и да искам. Просто... Не мога. С нея не мога да се карам.... и не искам.

"Инат." казах поглеждайки я.

"Да, такава съм, но..." спря се за малко удължавайки на 'о'-то. ".... точно това ти харесва в мен... Че съм инат и правя нещата трудни, а ти обичаш да е трудно."

Спрях се обръщайки се към нея и хващайки я за ръцете, карайки я да спре с мен.

"И представа си нямаш." казах приближавайки се още до нея.

Опрях челото си в нейното. Усмихнах се, което провокира нейната усмивка. Тя се надигна на пръсти с целта да ме целуне, но се дръпнах в последния момент, тръгвайки след другите.

"Ей." измрънка недоволно тя, тръгвайки след мен. "Ужасен си."

"Но ти харесвам."

"По дяволите."

Усмихнах се самодоволно.

"Мразя те." каза тя.

"Не, не ме." казах поглеждайки я и после погледнах отново напред.

"По дяволите.... отново."

Отново се усмихнах самодоволно поглеждайки я с крайчицата на окото си.

- Вечерта -

"Предизвикваш ли ме?" попита Денис ставайки от земята.

"Няма да посмееш." каза Шей.

"О, така ли?" повдигна вежда.

"Да."

Той се усмихна дяволито. Тръгна леко към нея, а тя се изправи рязко ставайки от земята и започна да тича наоколо, гонена от Денис.
Аз и останалите само ги гледахме, а аз не мога да не се засмея на глупостта на Денис. Бяхме седнали в близост до едно езеро, а над него имаше висока скала. Не е най хубавото място според мен, но както и да е. Шей се хвана на бас с Денис, че ако я хване ще трябва тя да го целуне, но ако тя му се измъкне или той се измори ще трябва да скочи от скалата във водата. Факт - Денис мрази да се мокри.
Не се притеснявах ако той я хване защото първо - тя трябва да го целуне по бузата и второ - тя не изпитва нищо към него. Аз й се доверявам и знам, че тя не би ме излъгала.
В един момент се усетих, че бяха отишли някъде и не бяха около нас.

"Къде отидоха?" попита Шей.

"Вероятно да се натискат някъде." каза с надсмешка Кайла. "Джейсън, прецакан си."

"Млъквай." изсъсках срещу нея.

Станах и тръгнах в посоката, в която бяха тръгнали Денис и Шей, а именно - към скалата. Ох, защо трябваше да ходят натам?

"Шей?" попитах, но нямаше отговор. "Шей, къде си?"

Приближих се по близо до скалата.
Изведнъж някой ме бутна и паднах от скалата право във водата. Не можех да плувам, а и в този момент просто се вцепених и не можех да правя каквото и да е. Картината от преди 11 години изникна пред мен. Все едно се случваше отново.
Не можех да си задържа дъха. Усетих как вече нямах въздух и бавно затварях очите си, когато усетих как някой ме хвана. Извади ме на повърхността и си поех въздух. Не можех да видя кой е, но беше момче. Когато той ме издърпа на повърхността застанах на колене кашляйки и плюейки вода.

"Джейсън, добре ли си? Много съжалявам." Шей клекна до мен.

Погледнах я. "Ти ли беше?" попитах я. "Ти ли ме бутна?"

"Съжалявам. Помислих те за Денис, а и гласовете ви си приличат. Съжалявам. Ужасно съжалявам, Джейсън. Добре ли си?"

"Да. Да, добре съм."

"Не можеш ли да плуваш?" вдигнах глава виждайки Денис как ме лега.

Беше мокър. Явно той ме е извадил.

"Не." казах поглеждайки надолу и поемайки си още малко въздух.