Danger life (Book 3)

Глава 38

Когато бях малък, някъде около 14-15 годишен, срещнах един от многото хора, които се грижиха аз да съм в безопасност. Беше момче, няколко години по - голям от мен. Все още го помня. Казваше се Лео. Та, той винаги не пропускаше шанс да ми изтъкне колко по - силен съм отколкото си мисля, как притежавам сили, за които никой не знае. Но беше сигурен в една от тях. И не... Не беше това, че мога да контролирам хората. Беше.... всъщност и аз не мога да го опиша.
Начинът, по който карам сърцето ми и всяка една работеща клетка в тялото ми да спре.... ето това си беше нещо плашещо за мен. Усещането от друга страна е доста по различно от очакваното. Вместо да усетя Адска болка, не усещам почти нищо.

Никога не съм си и мислел какво ще усетя когато умра... Дали е вярно това, че когато си на тънката граница между живота и смъртта виждаш твои близки, които ти помагат да издържиш и да се върнеш.... или това е просто една от многото лъжи в този свят.... винаги съм искал бърза и безболезнена смърт. Но в моя живот не знам кога ще е това. Може да е утре.... след седмица, месец... или дори след години.
Въпреки всичко това смъртта не ме плаши... Намерих нещо, за което си струва да живея... Шей. И дори да умра, знам, че никога няма да е било напразно.

Три часа по - рано.

"Ти си ненормален, нали знаеш?" каза Зак вървейки след мен. "Знаеш ли колко е опасно... това, което ще направиш?"

"Да, знам."

"Той е полудял." изкоментира Ноа.

"Да, съм..." отговорих му.

"Радвам се, че го знаеш."

"Джейсън, съвземи се." Шей застана пред мен. "Не можеш да го направиш. Осъзнаваш ли колко е опасно? Може да умреш."

"Няма. Ако го направя както трябва няма да умра. Ще се събудя след седмица или малко повече, но ще съм добре."

"Джейсън, не мога да ти го позволя." хвана лицето ми в шепите си.

"Ще съм добре, Шей... Приеми го все едно ще спя. Всичко ще бъде наред. Спокойно." хванах ръцете й.

"Обещай ми. Обещай ми, че ще бъде."

"Ще бъде. Обещавам."

Тя махна ръцете си, но те все още останаха в моите.

"Всичко ще е наред." дадох й укоражителна усмивка.