Danger life (Book 3)

Глава 7

Гледна точка на Джейсън:

Събудих се и бавно отворих очи, но пред мен имаше само мрак. Изправих се и се огледах. Нямаше нищо освен една метална и тежка врата. Нищо не се виждаше вътре освен светлината идваща от коридора. Не знаех къде съм или какво правя тук.
Изведнъж чух изохкване от единия край на стаята. Огледах се, но... за Бога нищичко не виждах, а звука продължаваше. Походих и най сетне допрях стена. Последвах звука като не се пусках от стената. Стигнах до края. В ъгъла се беше свил някой. Клекнах до него. Беше момиче... Писвих очи... Шей. Косата й беше пред лицето и не можех да я видя (както всичко тук). Помръднах косата от лицето й и сърцето ми спря когато видях лицето й.
Очите й бяха червени защото е плакала, на бузата си имаше три белега все едно някой я е рязал и цялото й лице беше в рани и синини. Тялото й не беше нищо по различно... Тя отвори устата си за да каже нещо и успях да чуя само:

"З-защо г-го н-нап-прав-ви, Д-джейс-сън?"

Събудих се рязко като си поех рязко въздух. Защо сънувам такива неща? Никога не ми се е случвало. Огледах се. Беше тъмно. Все още бяхме в онези килии и всички спяха. Видях как Шей търкаше очите си сънено и ме гледаше объркано.

"Какво става, Джейсън?" попита тя с дрезгав глас защото все пак сега се събуди.

"Нищо. Просто... кошмар."

"Какъв беше?" изправи се и седна до решетката, а аз се преместих до нея.

"Честно.... и аз не разбрах какъв беше смисъла му."

"Най вероятно виждаш части от бъдещето."

"Ще се случи ли?"

"Не знам, Джейсън, но знам, че можеш да виждаш когато нещо лошо ще се случи и с кого в сънищата си."
"Откъде знаеш това?"

"Леля ми и чичо ми знаят доста за тези неща и ми разказваха за такива неща."

"Какво друго знаеш?"

"А... Има най различни дарби. Например баща ми може да разбира кой лъже и кой казва истината, може да усеща емоцийте на хората и може да те убие само като си го помисли."

"И аз съм бил най - силното същество." погледнах в страни и после пак нея. "Какво друго?"

"А... Има нещо като група... Е, не е точно група, но и аз не знам какво е... Знам, че се наричат Кръгът."

"Кръгът?" попитах размърдвайки се на мястото си.

"Да." каза тя обръщайки се още към мен. "Били някакви по - спецялни. Би трябвало да ги приемаме като приятели, но се появяват много рядко пред... Нечистокръвните."

"Нечистокръвни?" свих вежди в объркване. "В какъв смисъл нечистокръвни?"

"Чистокръвни са само тези в Кръгът, а водачите са три фамилий. Морган, Колинс и... о, боже... МакКен."

"Какво?"

"Семейството ти е... част от Кръгът. Това прави и теб негов член, Джейсън." тя ме погледна в очите. "А щом си член на Кръгът си и чистокръвен и още една причина ловците да те преследват."

"Добавям го в списъка 'Неща, за които ме преследват през целия ми живот', който е към три метра и повече дълъг."

"Можеш ли да ставаш невидим?"

"А?"

"Чу ме. Имаш ли тази сила?"

"Поне още не знам." свих рамене. "Има много неща, които не знам за себе си и хората около мен."

"Как живееш като знаеш, че всички около теб постоянно са крили и крият неща от теб?"

"Отдавна спря да ми пука. Толкова много пъти съм усещал как всички около мен лъжат, че вече спря да ми пука и да се местя през шест или седем месеца е нормално за мен."

"Сигурно е ужасно."

"Не. Научих доста езици и сега където и да отида разбирам какво си говорят хората."

"Исками се да пътувам. Никога, никъде не съм ходила точно заради това, че баща ми е всеизвестния Кристиян Хейл."

"Знаеш, че просто се опитва да те предпази. Не можеш да го виниш за нищо."

"Знам."

"Хайде... Лягай си."

"Ти също."

Станахме заедно и всеки от нас си легна. Заспах доста бързо.