Danger life (Book 3)

Глава 10

Събуди ме шум. Отворих очи, но продължавах да не мърдам. Шей се беше сгушила в мен. След като шума се повтори се надигнах като се огледах. Нямаше никой. Станах като внимавах да не събудя Шей. Нямаше никого, но шума се повтори. Все едно нещо се гърчи.

"Джейсън?" обърнах се и видях Шей, будна. "Какво има?"

"Тихо." казах.

Шума се повтори.

"Какво е това?" попитах.

"Демон." каза тя ставайки. "Това е демон. Да се махаме."

Влязохме в колата като тряскането на вратата събуди Зак.

"Какво по--"

"Карай." прекъсна го Шей. "Да се махаме."

"Какво? Защо?"

Шей тъкмо щеше да каже нещо когато на предния капак на колата скочи нещо черно. Беше огромно и приличаше на... нещо между човек и гущер. Не знам какво беше.

"Карай!" извикахме с Шей.

Зак не се забави, а веднага запали колата като я обърна, а онова нещо падна. След това даде колкото се може повече газ.

"Какво е това, по дяволите?" попита той.

"Демон." каза Шей. "Това е най - силния от трите вида, които има."

"Добре. Нещо друго, което си пропуснала да ни кажеш и е важно да знем?"

"А... Само неговия огън може да го убие."

"Ха... Това е интересно." казах.

"Защо?" показа се Шей от задната седалка и ме погледна.

"Щом само неговия огън може да го убие... Защо не го използваме срещу него?"

"Как?" попита Зак.

"Да... Още не знам. Как баща ти се е справил с такъв?" обърнах се към Шей.

"Когато е бил в Игрите е стрелял с лък. Застрелял го е със стрела, запалена от неговия огън."

"Е, ние нямаме никакви оръжия."

"А, хора. Трябва да измислим нещо бързо." каза Зак гледайки ту в огледалото за задно виждане ту в пътя. "Онзи ни настига... и не е никак доволен."

Щях да кажа нещо, но изведнъж онова нещо ни избута и колата се преобърна отстрани на пътя. Последното, което видях беше онова нещо идващо към нас...

~ Девет часа по късно ~

Събудих се. Когато погледа ми се изясни се огледах. Намирах се в някаква бяла стая. Нямаше прозорци. Имаше само една врата. Отидох до нея и се опитах да я отворя, но беше заключена.
Огледах се. При мен бяха Зак, Шей и някакво друго момиче. Те също започнаха да се събуждат.

"Къде сме?" попита Зак.

"В Игрите." каза Шей.

"Сигурна ли си, Шей?" попитах.

"Да."

В четирите горни ъгъла на стаята имаше камери. Гледаха ни. На стената срещу вратата имаше екран. На него се показа картина на жена. Тя имаше руса коса, която се спускаше небрежно по рамената й и сапфирено сини очи. Беше красива... признавам си. Зад нея имаше двама мъже облечени в черно и с кърваво червени очи.

"Вероятно се чудите какво правите тук и коя съм аз." каза тя. "Името ми е Савана, а вие сте тук за да--"

"Участваме в Игрите на смъртта." прекъсна я Шей. "Знаем."

"Ами, още по - добре. Така, че да преминем на въпроса защо избрах точно вас." тя се размърда на стола, на който седеше. "Зак Морган - бърз, умен и доста хитър. Изучавал си години бойни изкуства и си част от Кръгът и това е предимство. Бриана Нолън - имаш доста добър опит с оръжията и ако вземеш меч ще си ненадмината. Шейлийн Далас-Хейл - няма какво да кажа за теб. Същата катп баща си. Силна, умна и смела. Все пак си дъщеря на най - силното същество." при това нейно изречение с Шей се спогледахме. "И Джейсън МакКен - как можах да забравя най търсеното хлапе в света? Реших да те включа за да разбера колко всъщност си силен и дали всичко, което говорят за теб е вярно. Дръпнете се от средата на стаята."

Направихме го. От пода се вдигна нещо като маса, на която имаше два лъка със стрели, два меча и карта. Шей и аз взехме лъковете и стрелите, а Бриана и Зак мечовете. Шей взе каратата.

"Успех." каза Савана. "И дано умрете."

Стената пред нас се мръдна разкривайки гора, а нещо ни избута там. Гора - само това се виждаше.

"И сега?" попитах. "Накъде трябва да ходим?"

"Това е Демонската зона." каза Шей. "Насам."

"О, супер." каза Зак. "Само демони ни липсват."